Метален рояк

21.Тасия Тамблин

Тасия никога не бе стъпвала на Терок, макар да бе слушала много за този горист свят. Той бе също толкова важен за терокците, колкото Рандеву беше скъп за сърцата на скитниците. Според чичовците й това беше седалището на новото правителство. Когато влязоха в орбита обаче, ги посрещнаха с подчертана хладност.

— Кораб на ЗВС, въоръжени ли сте?

— Имаме стандартно защитно въоръжение, като всички кораби от този модел — отвърна Конрад Бриндъл. — Всъщност се оказа доста полезно при последната ни битка с дрогите.

Тасия се наведе и добави:

— Вашите гигантски дървесни кораби ни помогнаха да избягаме от Кронха 3. Идваме да докладваме на крал Питър. Разбрахме, че това е центърът на правителството сега.

След дълга пауза гласът каза:

— Добре, имате разрешение за кацане. Но се смятайте за предупредени: няма да търпим враждебни действия.

Щом кацнаха на площадката, която очевидно се използваше от много други кораби, Тасия забеляза четири малки съда на скитниците. Около тях се тълпяха хора в официалните облекла на клановете. Усмихната, Тасия слезе по рампата с надеждата, че все ще познае някого, макар и след толкова време.

— Вие, зевесета, сте големи куражлии, щом идвате тук след всичко, което ни причинихте — процеди един от скитниците и ги изгледа злобно. Тасия и Роб носеха униформи на ЗВС, единствените резервни дрехи, които Конрад държеше на борда.

Тасия не му остана длъжна:

— Като гледам, скитниците май са забравили гостоприемството си. — Пристъпи напред и се изправи пред раздразнения търговец. — Аз съм Тасия Тамблин, от клана Тамблин. Сражавах се с дрогите години наред и наскоро бях освободена от плен от един от газовите гиганти, така че имам да наваксвам с новините.

— Тамблин, казваш? От Плумас? Да не си момиченцето на Брам? А, значи идваш да се присъединиш към крал Питър? Не е лесно да разбереш къде лежи верността на човек тези дни.

Роб се намръщи.

— Да се присъединим към крал Питър? Че кога не сме били на негова страна?

— Ами ЗВС? Трябва да докладвам на генерал Ланиан. — Конрад очевидно бе смутен. — Видях много търговски кораби над новата ви столица, но нито един боен — нямате никаква защита.

Скитниците го изгледаха скептично. Един се изплю.

Един широкоплещест жрец, Солимар, ги поведе към дървесния град. Тасия оправи униформата си, доколкото можа, и махна едно сухо листо от рамото на Роб.

Конрад се бе намръщил угрижено.

— Не виждам други униформени. Нима ние сме единствените войници на ЗВС на тази планета?!

— В момента сте единствените — каза Солимар. — Но може би ще дойдат и още.

Влязоха в широка зала, украсена с пищни гоблени. Кралят и кралицата с корони, направени от криле на насекоми и полирани черупки на бръмбари, с одежди, подобни на онези, които носеха на Земята, ги гледаха благосклонно.

Конрад пристъпи напред и отдаде чест, Тасия и Роб го последваха. Като най-старша, Тасия заговори от името и на тримата:

— Ваши величества, идваме да получим назначение. Същевременно трябва да предадем доклада си на командващ офицер. Можем ли да говорим с генерал Ланиан или някой от подчинените му?

Питър и Естара се спогледаха и Питър отвърна:

— Аз съм вашият главнокомандващ. Вашият крал. Можете да докладвате на мен.

— И ние ви приветстваме — добави Естара. — Ще подновите ли клетвата си за вярност?

Конрад изглеждаше смутен от въпроса.

— Защо? Кога верността ми е била под съмнение?

— Обстоятелствата се промениха, лейтенант.

— Така… Къде е председателят Венцеслас? — попита Роб.

Гласът на Питър стана студен.

— Председателят Венцеслас вече не е част от законното правителство.

— Той се опита да направи държавен преврат — обясни Естара. — Успяхме да избягаме тук. Сега сме повече от Ханзата. Конфедерацията е истинското представителство на човечеството.

— Ами ЗВС? Ами генерал Ланиан? — попита Конрад.

— Членовете на ЗВС или са съучастници в опита за преврат, или не действаха подобаващо, когато бяха информирани за незаконните действия на председателя.

— Спомнете си думите на клетвата си — каза Естара. — Истинската ви вярност е към краля.

Конрад мълча и се муси часове, но с нищо не издаде какво мисли за новините. Тасия имаше чувството, че галактиката се е преобърнала наопаки… но пък тя никога не бе смятала, че Гъската е идеална. Може би промяната бе за добро.

По-късно, след като вечеряха, Тасия се заприказва с много скитници, разказваше истории и се отдаваше на спомени, опитваше се да се преструва, че всичко си е нормално. Роб, изглежда бе доволен да е тук, но пък баща му ставаше все по-неспокоен. Накрая ги привика настрани и заяви, че трябва веднага да си тръгнат.

— Трябва да напуснем, преди да конфискуват кораба ми и да ни арестуват.

— Шиз, за какво говориш?

— Но защо, тате? Ние сме тук. Кралят е тук. Направихме каквото се искаше от нас.

— Не съм доволен от обяснението, което ни дадоха. — Конрад се огледа трескаво, за да провери дали някой не ги подслушва — Искам да чуя версията на генерал Ланиан. Сигурен съм, че на Земята разправят друга история.

— Какво му е на обяснението им? — Роб беше наистина объркан.

— Тук няма никакви други войници на ЗВС. Това само по себе си говори много. Погледни тази сбирщина: шепа терокци, независими колонисти и скитници! Това не може да е истинската Ханза.

— О? Просто шепа терокци и скитници? — избухна Тасия. — Имаш предвид като брат ми Джес, който спаси всички ни? Като хората, които изпратиха верданските дървесни кораби, за да се бият с дрогите? Чу чичовците ми. Това е новото правителство.

Роб пое дълбоко дъх и каза замислено:

— След всичко, което видях, съм убеден, че нещата са много по-дълбоки от официалните прессъобщения на Ханзата. Мисля, че никога не сме знаели цялата истина.

— А и много добре знаеш, че това, което направи ЗВС със скитниците, е противозаконно — заяви Тасия.

Конрад обаче отказваше да повярва.

— Обвиненията на Питър са нелепи. Аз разсъждавам така: ако генерал Ланиан отказва да следва заповедите на краля, може би нещо не е наред със заповедите на краля. Може би Питър е бунтовникът, повел шепа въстаници, които отказват да изпълняват законните заповеди на Ханзата. — Погледна ги строго. — И двамата сте офицери на Земните въоръжени сили. Знаете каква е линията на командването. Връщането на Земята е единствената ни възможност в този момент.

— Шиз, вече не! Присъединих се към зевесетата, за да се бия с дрогите, а вместо това се оказа, че преследвам собствените си хора. — Тасия извади армейското си ножче и бързо отпори пагоните си. — Мястото ми е сред скитниците. Точка. Ако това ме поставя срещу ЗВС, мисля, че е време да подам оставка.

Конрад беше бесен.

— Това ви прави дезертьор, капитане.

— Имам по-висок чин от вас, лейтенанте. Би трябвало да ви наредя да се подчинявате на краля си.

Той я погледна гневно.

— Вие се лишихте от правото да издавате заповеди, госпожо, в мига, в който махнахте пагоните си.

Роб не знаеше какво да направи.

— Полудяхте ли? Какви са тия глупости?

Тасия едва удържаше яростта си.

— Вече не дължа нищо на ЗВС, Роб. Знам какво са направили зевесетата на Рандеву — независимия център на правителството. Ако скитниците твърдят, че Терок е мястото, където трябва да бъда, а и кралят казва, че трябва да съм тук, смятам да остана.

Конрад поклати тъжно глава, сякаш я отписваше.

— Очевидно не мога да променя мнението ви, госпожо. Да вървим, Роб. Майка ти ще се зарадва да те види.

Роб обаче изглеждаше раздвоен.

— Почакай. Бях пленен от дрогите преди години. Би трябвало да съм мъртъв. Но скитниците и венталите… и терокските дървесни кораби… те ме спасиха. — Той хвана ръката на Тасия. — Принадлежа повече на Тасия, отколкото на тази униформа.

Лицето на Конрад се разкриви от гняв.

— О, не! С майка ти те мислехме за мъртъв. Недей да постъпваш така, моля те.

— Трябва да постъпя правилно. Ти също, тате. Защо не останеш още малко? За да научиш повече и да не избързваш със заключенията. Ще изпратим съобщение на мама…

Лицето на баща му се сгърчи от мъка.

— Виждам, че в крайна сметка ти не си същият Роб. Взимам кораба и се връщам на Земята. Това е последната ти възможност да промениш мнението си.

— А дали крал Питър ще те остави да отлетиш? — попита Тасия.

— Само да се опита да ме спре! — С превити от тежестта на разочарованието рамене, Конрад тръгна към кораба.

— Почакай — възкликна Роб отчаяно.

Тасия бе притеснена, не смееше дори да диша. Трябваше да остави Роб сам да реши какво ще прави. Но се надяваше да вземе правилното решение. Конрад не се обърна. А Роб стисна пръстите й по-силно.

— Според мен видя Пътеводната си звезда — каза Тасия.

— Каквото и да значи това — тъжно отвърна Роб.

Корабът на Конрад се издигна над високите световни дървета и изчезна в небето.