Когато корабите на ЗВС стигнаха до Терок, Конфедерацията бе готова да ги посрещне. Десетте манти бяха спрени в космоса и сега Питър очакваше действията на адмирала.
Новоинсталираните екрани в тронната зала показваха образи от сателитите, разположени от капитаните на скитниците около Терок. В напрегнатите дни след предупреждението на Натон крал Питър бе помолил скитниците да разположат новите устройства и да подготвят световната гора и терокските селища за превъзхождащата ги военна сила.
Конфедерацията бе събрала много кораби, за да изгради солидна защита. Корабостроителниците на Оскивъл работеха със забележителна продуктивност, но Питър знаеше, че не разполага с истински космически флот. И въпреки това демонстрацията на сила от негова страна беше достатъчна, за да накара дори Базил да се замисли сериозно.
Разузнавателни кораби на скитниците със зелени жреци на борда бяха разпратени из терокската система. В момента, в който десетте манти се появиха, близките кораби дадоха предупреждение през телевръзката и осведомиха краля часове преди времето, за което биха могли да пристигнат обикновените електромагнитни сигнали.
Въоръжените кораби на скитниците излетяха, готови за битка. Дървесните кораби пък се приближиха, за да пресрещнат мантите, много преди корабите на ЗВС да имат шанса да ги забележат. Дори Джес Тамблин и Ческа Перони изведоха малкия си венталски кораб в орбита — приличаше на свръхзаредена с енергия сълза.
Адмирала на ЗВС го чакаше изненада.
Питър и Естара застанаха заедно пред предавателя. Заради издутия си корем Естара стоеше малко по-назад. ОХ беше до тях, сякаш изпълняваше ролята на официален посланик на Ханзата. Един от инженерите скитници отвори канал за връзка, като използва стандартната командна честота на ЗВС.
— Говори крал Питър, законният водач на Конфедерацията — каза Питър. — Идентифицирайте се. Защо нахлувате с неоторизиран флот в пространството ни? Оттеглете се незабавно.
Екранът затрепка и показа странно майчински образ, Питър се намръщи.
— Адмирал Уилис, не очаквах точно вие да участвате в тази глупост. Не съм изненадан, че председателят се е решил на подобни действия, но защо вие се обърнахте срещу краля си?
— Не беше моя идея, крал Питър, но получих заповед. — Тя явно се мъчеше да не загуби самообладание.
— Тази заповед не идва от законна власт.
— Това е спорно. Предизвикахте голяма суматоха на Земята. Председателят Венцеслас ми нареди да възстановя реда и да сложа край на незаконното ви въстание.
Кралица Естара се приведе към микрофона:
— И как очаквате да стане това?
— Все още мисля по въпроса. — Уилис очевидно бе ядосана. — Ако трябва да съм честна, не очаквахме толкова внушителна отбрана. Явно доста сте се разшетали през времето от последните ни разузнавателни снимки.
— Очевидно не без основание. — Гласът на Питър бе твърд.
Според плана дървесните кораби на верданите се приближиха до десетте манти — бяха много по-големи и опасни от тях. Корабите на скитниците също се приближиха, повече от сто съда с достатъчно мощни оръжия, за да повредят мантите.
Малкият венталски кораб се стрелна нагоре и спря точно пред илюминаторите на мостика на флагманския кораб.
— Какво точно се опитвате да направите, крал Питър? — Адмирал Уилис изглеждаше повече любопитна, отколкото разтревожена.
Джес и Ческа излязоха през извитата мембрана и заплуваха, обвити в ореол от енергия. Не носеха скафандри и без проблем оцеляваха в космоса, докато се придвижваха към дебелите люкове, за да погледнат на мостика на ЗВС. Войниците не можеха да откъснат очи от тях. Бездруго бяха изумени и уплашени от огромните дървесни кораби, а сега виждаха и двама души във вакуума без никакви поддържащи живота системи.
Джес протегна пръст и изписа върху прозрачния илюминатор ледени букви: „ЗЕВЕСЕТА, ВЪРВЕТЕ СИ У ДОМА!“ Ческа добави на съседния илюминатор: „НЕ МОЖЕТЕ ДА СПЕЧЕЛИТЕ“.
— Какво е това? — удиви се Уилис. — Каква сила притежават тези хора?
С едно махване на ръка Джес покри прозорците на мостика с дебел слой лед и временно заслепи адмирала, преди да се задействат външните сензори.
— Имаме най-различни съюзници, адмирале — каза Питър от тронната зала. — Съветвам ви да не ни карате да демонстрираме цялата си мощ. Вие сте умна жена. Разбирате, че не можете да спечелите.
Уилис присви устни.
— А вие познавате председателя. Ако се върна с празни ръце, просто ще ме изпрати тук отново, но с повече кораби.
— Защо Венцеслас никога не вижда истинската заплаха за Ханзата и човешката раса? — извика Естара. — Може би трябва да се позамисли най-после!
— Тъй като единственият зелен жрец на Земята е бил убит — заяви Питър, — да, знаем всичко за покушението — вие не сте наясно с новите събития. Дори председателят Венцеслас не знае за новата заплаха, срещу която ще се изправи. Следователно ваш дълг е да се върнете, за да го уведомите незабавно. Ще споделим тази важна информация с вас.
— Той няма да промени намеренията си, независимо какво ще му кажеш — прошепна му Естара.
— Вероятно не — отвърна й кралят. — Но това ще даде на Уилис извинението, от което има нужда, че е взела правилното решение.
— За какви новини става въпрос, крал Питър? — попита Уилис скептично. Вече си представяше как Базил я мъмри.
— Кликисите са се завърнали, за да завземат отново планетите си. Според информацията, която получихме от Илдирийската империя, кликисите са залели планети, които са заселени при ханзейската колонизаторска инициатива. — След което обясни подробно какво са научили през световната гора от зелената жрица Нира.
А Естара добави:
— Ако все още смятате, че трябва да направите нещо с тези красиви кораби на ЗВС, опитайте се да помогнете на някои колонии на Ханзата. Повечето нямат никаква защита.
— Генерал Ланиан вече инспектира и оценява положението — каза адмирал Уилис.
— Инспектира и оценява? — повтори Питър със съмнение.
Уилис въздъхна тежко, потънала в мисли. Нейните манти бяха в пълна бойна готовност, със заредени оръжия. Бойните кораби на верданите обаче се извисяваха над тях, а скитниците хвърчаха като настървени комари, които само чакат знак. Разбираше, че няма никакъв шанс.
— Моля ви, не допускайте касапница — каза Питър. — Отнесете важната информация, която научихте, на председателя. На него явно му е трудно да определи истинския си враг. Трябва да се тревожи за кликисите, а не за Конфедерацията.
Уилис сви рамене.
— Добре. Всяко нещо по реда си, крал Питър. Ще кажа на председателя за кликисите. Не съм глупава, нито пък той.
— Да, но дали ще ви послуша?
Тя не отговори. После изключи връзката с Терок и нареди на крайцерите си да се изтеглят от системата.