След скорошните си неприятности Сирикс премина в настъпление — така трябваше. Беше загубил Воламор, както и дългоочакваната база и флота си на илдирийския курортен свят Марата. Но щеше да използва всички оръжия, с които разполагаше на откраднатите кораби на ЗВС, за да компенсира тези загуби. Черните роботи трябваше на всяка цена да смажат кликисите, преди те да се окопаят на други планети. Това беше абсолютно необходимо.
Планета по планета.
Като се възползва от квадрантите и звездните карти във веригите си, Сирикс поведе корабите си, сигурен, че роботите ще надделеят над кликисите. Построените от хората кораби носеха въглеродно-въглеродни експлозиви, фрактурни пулсатори, язерни батареи, които бяха създадени да пробиват диамантените бойни кълба. Щяха лесно да смажат насекомовидната раса.
Сирикс очакваше да намери друга вкопана и подсилена база на Хифур, но когато пристигна, видя, че и тези роботи вече са избити. Кликисите се бяха изсипали през транспортала и ги бяха унищожили. Обзе го гняв и чувство за дълбока загуба — още седемдесет незаменими единици бяха разрушени, уникални роботи, чиито спомени се простираха през много векове. Загинали.
С пълно пренебрежение към създанията си насекомовидните същества струпваха по външните стени на смолистите кули откъснати части от роботи: тук плоска ъгловата глава, там черни остатъци от криле, до тях откъснати крайници.
От някои малки различия Сирикс заключи, че тези кликиси са от съвсем друг кошер, а не от онзи, който ги бе нападнал на Воламор. Зачуди се колко от новите люпила се връщат в Спиралния ръкав и колко вече преследват черните роботи.
Планираше да унищожи всичките и се надяваше изтънелият му флот да издържи до приключването на задачата. Докато оглеждаше получените от Хифур картини, се зачуди чия ли омраза е по-голяма. Даде заповед и корабите му изличиха кошера на планетата. Напълно.
Бойната му група продължи да сее разрушение на всеки свят, където кликисите можеха да се завърнат. Сирикс бързо разбра, че насекомовидната раса се е разпръснала на повече места, отколкото бе очаквал, и че шансовете му намаляват с всеки ден.
Но не губеше предпазливостта си. Не биваше да поема рискове. В мига, в който бойните кораби стигнеха до кликиски свят, нареждаше превантивен удар, който унищожаваше изоставените градове — и колонистите на Ханзата, ако имаше такива. Ограничени в пътуването от транспорталите, кликисите бяха уязвими за масирана атака от космоса. И тъй като всеки кошер враждуваше с всички останали, нямаше да се предупреждават взаимно.
Като подготовка за бъдещите битки Сирикс реши да подобри уменията на двете си компита ПД и КТ, за да обслужват оръжейните станции и да поразяват целите на земята. След като програмните им ограничения бяха премахнати, компитата изпълняваха всичките му заповеди. И макар да не бяха бойни компита, се оказаха доста способни.
Отначало бойната група на Сирикс разруши транспорталните стени на Зед Кел, Алинтан и Раджапар. На Кселезар той откри, че хората са основали колония, но кликисите вече бяха дошли и ги бяха пленили. Когато видяха корабите на ЗВС, колонистите завикаха за помощ, но Сирикс не хранеше симпатия към хората, дори напротив, мразеше ги почти колкото кликиските си създатели, така че след като гръмна транспорталната стена и унищожи новите кликиски сгради, изпепели и човешкото селище. Още една почистена планета. Напредваха добре.
На Сколд обаче се сблъска с неочаквано препятствие. Люпилото там бе станало по-силно и приложи различна стратегия: когато Сирикс започна обичайната си бомбардировка от небето, врагът отвърна по неочакван начин.
От древния свят се издигнаха хиляди идентични компоненти и се хвърлиха срещу корабите. После се отдръпнаха, за да се съберат в мощен, непрестанно растящ кораб-рояк.
Кликисите бяха минали през транспорталите и бяха основали индустриални бази достатъчно бързо, за да произведат собствени космически кораби! Откога се случваше това? Ако кликисите можеха да се местят от планета на планета без каменните си портали, щяха да се разпространяват много по-бързо и той не би могъл да ги спре!
Мантите отвърнаха със залп, за да отблъснат налитащите кораби, но не можеха да устоят срещу повторната им атака.
— До всички: оттегляйте се.
Дреднаутът се устреми назад. Корабът-рояк ставаше все по-огромен, събираше нови и нови части. Летеше след Сирикс с нарастваща скорост.
ПД и КТ чакаха на оръжейните станции.
— Да открием ли огън, Сирикс?
— Само защитни изстрели. — Бе изчислил шансовете и знаеше, че не могат да нанесат сериозни поражения. — Невъзможно е да устоим срещу подобен рояк.
Корабите на ЗВС се изтеглиха бързо. Ситуацията беше по-лоша, отколкото си представяше.