Метален рояк

138.Сирикс

Още от събуждането си преди векове Сирикс знаеше, че оцелелите черни роботи не могат да вярват на никого. Той ненавиждаше кликисите, беше наясно, че илдирийците накрая трябва да бъдат унищожени, и се бе научил да мрази новодошлите — хората.

Отказваше да повярва, че могъщият му метален рояк може да бъде победен.

От флота му от откраднати кораби на ЗВС бяха останали само двадесет, един от които — дреднаут. Няколко независими групи черни роботи се бяха завърнали, за да се присъединят към корабите му. Но Сирикс и спътниците му все още не бяха в безопасност. Те преследваха кликисите, движеха се от битка към битка.

Непрестанно намаляващото му ядро верни последователи се придвижваше от система към система. Повече от две трети от бойните компита вече бяха унищожени. Още по-болезнена беше загубата на хиляди уникални черни роботи, могъщи машини с дълги спомени. Всички тези другари…

Сирикс бе планирал да завладее Спиралния ръкав, да си върне всички кликиски светове и да унищожи хората. Ала новодошлите кликиси изглеждаха неуязвими, а броят им — неизчислим. Макар роботите да разполагаха с оръжията на ЗВС и стратегическо предимство, кликисите надделяваха над тях отново и отново и разрушаваха корабите им с огромните си кораби-рояци.

Временно се налагаше да се спусне на земята. Изстрадалите кораби се върнаха на мястото, което Сирикс смяташе за свое родно, поне за този цикъл на съществуване. Двадесетте кораба пристигнаха в системата на Хирилка и се приближиха към ледената луна, където първата група роботи бе лежала замразена хиляди години. Според дългосрочното им споразумение с илдирийците роботите бяха чакали тук, потопени в хибернация, докато магът-император не бе изпратил работниците си на Хирилка, та „случайно“ да ги събуди — преди петстотин години.

Луната изглеждаше подходящо място, за да се възстанови и да изработи план. Дали не бе най-разумно да се скрият за още хиляда години? Точно това трябваше да решат сега. Кацнаха на неравната повърхност на ледената луна.

Както винаги, ПД и КТ го съпътстваха.

— Искаме да видим това историческо място — каза ПД.

— Луната на Хирилка сега е наше убежище. Първоначалният ни план претърпя доста промени.

Като подскачаше по заледената луна, Сирикс лесно откри останките от хибернационния кошер. Някои от тунелите, прокопани от илдирийските миньори, се бяха срутили през последните петстотин години. Илкот и още два робота разчистиха парчетата. Някой докара топлинни резачки и прогори нов проход към базата им в леда.

След като навлезе дълбоко навътре, където температурата бе много ниска, Сирикс най-накрая се почувства в безопасност.

— Загубите са нашата основна слабост — каза той на насъбралите се черни роботи. — Избихме стотици хиляди, може би милиони кликиси и все пак люпилото произвежда нови и нови воини, строители и всякакви други породи.

Илкот завъртя глава. Червените му оптични сензори оставяха кървав отблясък върху заледените стени.

— Когато някой от роботите ни пада, това е неоценима загуба. Невъзстановима.

Според Илкот бяха загинали седем хиляди осемстотин деветдесет и четири черни робота.

Сирикс се съмняваше, че роботите могат да се възстановят от подобен удар. След като не бяха успели да завладеят Земята и след като хората бяха унищожили главните съоръжения за производство на компита, Сирикс нямаше дори възможност да попълни редиците на бойните си компита.

— С радост ще предложим съвет — обади се КТ.

Натрупаното знание на хилядите черни роботи не бе стигнало да се намери разумно решение. Нито пък тактическите програми на бойните компита. Сирикс се съмняваше, че двете приятелски компита могат да кажат нещо съществено.

— Решението на нашата криза е ясно — обясни ПД. — Трябват ни още кликиски роботи.

Това беше очевидно, но Сирикс не бе и предполагал, че компитата ще предложат нещо полезно.

— Няма повече кликиски роботи. Събудихме всички, които бяха в хибернация.

— Не това предлага ПД. — КТ явно бе стигнал до същото заключение. — Трябва да направиш още кликиски роботи. Нови роботи. Трябва да намериш, някой, който да ги произвежда.

Сирикс се замисли. Чуваше недоволните сигнали на другите роботи. Подобна възмутителна идея не им бе хрумвала никога. Черните роботи бяха създадени преди хилядолетия от кликисите. Бяха програмирани от тях. Всеки робот беше индивид с дълга памет и омраза към насекомовидните си създатели. Кликиските роботи никога не бяха правили копия на себе си — да не би да бяха машини?

Но и нямаше основателна причина да не го направят…

— Отлично предложение, ПД и КТ. Благодаря ви за идеята — Той огледа събралите се черни роботи. — Трябва да овладеем производствени и индустриални съоръжения и да принудим обитателите им да направят онова, от което имаме нужда.