Метален рояк

118.Заместник-председателят Елдред Каин

Клането на Уск беше ужасяващо, точно както бе обещал председателят, и Базил изглеждаше много доволен от това. Каин и Сарейн бяха в държавната сграда на Ханзата и наблюдаваха записа, който бе донесъл генерал Ланиан, макар че Базил изрично бе настоял генералът да не идва при тях. Ярки цепелини и балони бавно се плъзгаха около двореца, сякаш нищо не би могло да смути спокойствието им.

На Каин му се догади. Двамата със Сарейн не можеха да откъснат очи от разпънатите на кръст старейшини, изгорените чифлици, изкланите стада, от един старец, който плачеше за опустошените си градини. Сарейн се просълзи.

Докато чакаше края на филмчето, председателят Венцеслас нетърпеливо гледаше през бронираните стъкла на кабинета и се мръщеше. Е, ако очакваше одобрителни възгласи, щеше да остане разочарован. Накрая се обърна и все едно не забелязваше ужаса им, отсече:

— Сериозната ситуация ме накара да предприема тези неприятни действия, но поне постигнахме целите си. Ханзата и ЗВС вече са по-силни и поне тази мисия беше успешна, може би за разнообразие.

Каин заговори сухо:

— Господин председател, не показвайте тези кадри пред обществото. Те ще предизвикат бунт.

— Напротив. Ще им избият подобни идеи от главите! Ние положихме основите и дадохме ясен пример и това ще постави нещата по местата им! Никакви двусмислици повече. — Той се пресегна и изключи екрана. Сарейн се взираше в празното пространство, сякаш очакваше нещо да скочи върху й. — Освен това вече пуснах необработените кадри по новинарската мрежа.

Необработени кадри? Каин скочи толкова рязко, че почти събори стола си.

— Сър, това е неразумно. Казахте ми, че искате да поработя върху специално излъчване като част от обявлението.

Базил сви рамене.

— И така става. Образите говорят сами за себе си, ясна индикация, че нещата се обръщат в наша полза. Върнахме си колонията.

— Като избихме всички? — ахна Сарейн. — Това ли си мислиш, че е станало там, Базил? Не си си върнал Уск и няма да се радваш на лоялност, когато хората видят клането! Та това са невъоръжени фермери!

— Възвърнахме си уважението — заяви той невъзмутимо. — Съжалявам, че не можете да го проумеете. Много по-важно от присъединяването на самата колония е, че демонстрирахме силата на Ханзата, която някои от колонистите ни, изглежда, са забравили. Показахме им, че последиците от разтурването на спогодбите са страшни. Това не е игра. След като разпространя рапорта в цялата му зловеща светлина до всички откъснали се колонии, те ще паднат като плочки от домино. Кой ще ги защити? Питър и дърветата му?

Пред двореца архиотецът държеше поредната проповед и Каин чуваше неспокойното мърморене и изпълнените със страх викове на гражданите, които вярваха на безумните твърдения на духовния си водач. Вече бе прочел черновата на речта и бе изтръпнал.

Базил оправи сакото си и се огледа в малкото огледало на стената. Не беше суетен, просто искаше перфектност във всяко нещо, включително и в себе си.

— Като председател съжалявам за много свои решения. Мога да видя и да призная някои от грешките си. Най-непростимата от тях бе, че се показах твърде мекушав. Изчаках твърде дълго, преди да покажа силата ни. Ако не се бях поколебал, ако бях действал още в началото на тези метежи, щях да опазя Ханзата силна. — Той кимна като малко момче, което са порицали строго. — Да, това е единственото, за което наистина съжалявам.

Сарейн правеше всичко по силите си, за да прикрие ужаса си, но изражението й издаваше колко е смаяна и отвратена. Каин не можеше да избие клането от ума си — зловещият контраст със спокойните идилични чифлици, овощните градини и мирните пастири.

Председателят Венцеслас погледна празния екран на бюрото си, сякаш все още виждаше на него неща, които отдавна бе изтрил.

— Собствените ми хора не спират да ме изненадват. Успех, после провал. Подскачат напред-назад като в ръцете на фокусник. Понякога е толкова абсурдно, че ми се ще да се изсмея.

Нови екрани светнаха при докосването му и той се вгледа мрачно в тях, потънал в работата си, сякаш Каин и Сарейн не съществуваха.

— Изпратих адмирал Уилис с десет крайцера, за да възстанови властта ни на Реджак, и ето че получаваме сметка от нея! Тя очаква Ханзата да плаща за материали и доставки от собствената ни колония. Уилис е оставила местните да я разиграват и сега очаква да им платим за стоки, които Ханзата бездруго вече притежава.

И вдигна поглед към тавана, за да подчертае абсурдността на това искане.

— Искате ли да ви помогна в описването на ситуацията на Реджак? — нервно се обади Каин. — Да подготвя добре обмислено изявление за новинарските мрежи?

Може би тази колония все още можеше да се спаси, да не се превръща в ужасна катастрофа като Уск.

— Какво повече ни трябва да знаем? Това е поредната бунтовническа колония на Ханзата. Ние имаме право върху всичко, което произвеждат. Знаех си, че трябва да освободя Уилис от командването, но й дадох втори шанс въпреки съмненията си. Още една грешка от моя страна.

— И как ще отговорите, господин председател? — Каин се вгледа в него, без да отмества поглед.

— Не се тревожете. Вече изпратих генерал Ланиан да се справи с положението там. На Уск показахме какво очаква метежниците, които смятат да подкопаят силата на Ханзата. След като се срещне с адмирал Уилис, генералът ще направи необходимото и ще въдвори ред. След това ще разполагаме с още по-убедителни кадри, които да разпространим по новините.

Базил се вгледа настойчиво в Сарейн и Каин.

— Има ли други въпроси?

Каин се намеси, преди Сарейн да каже нещо, за което щеше да съжали.

— Никакви, сър.

Каин се прибра в стаята си, седна в блажената тишина и загледа картината. Шедьовърът го успокояваше в моментите, когато вселената изглеждаше твърде безумна, за да я разбере.

Пое дълбоко дъх и се опита да си представи как потъва в картината — далече от Ханзата. Веласкес беше гений, безспорно най-великият испански художник. На Каин никога не му омръзваше да гледа композицията, цветовете, подчертаните от четката детайли.

Но не можеше да спре да мисли за председателя Венцеслас. Кадрите от Уск го преследваха по-неотклонно и от най-ужасяващите картини на Гоя. Титанът Сатурн поглъща децата си. Още по-лошо. Каин знаеше, че подобно насилие ще се случва още и още.

Загуби представа за времето, усети се, че повече от час се е оставил на тревогите в ума си, и се изправи. Вече бе огледал апартамента си и се бе уверил, че дори председателят не е успял да постави подслушвателно устройство. Базил Венцеслас не подозираше заместника си в открита измяна. Засега.

Свърза се с капитан Маккамон по сигурен канал.

— Разположихте ли предавателните станции, капитане?

— Да, господин заместник-председател. Няколко души от кралската стража ми помогнаха.

— Сигурен ли сте във верността им?

— Доколкото мога да съм сигурен. Знаят определени подробности за бягството на Питър и Естара. Достатъчно, за да ме обесят — подхвърли Маккамон в изблик на черен хумор. — Ако имаше доносник, досега щях да знам.

— Добре. Време е да разпространим това съобщение колкото се може по-надалече. Председателят продължава да се опитва да го спре, но ние ще попречим на плановете му. Крал Питър ще си каже думата и хората ще му повярват.

— Не се съмнявам в това, сър. Но какво ще направят? Наистина ли очаквате спонтанно въстание?

— Не. Може да се наложи да им помогнем.