Метален рояк

87.Губернаторът на Хирилка Райдек’х

Пълен кръг. Тал О’нх и ескортиращите бойни лайнери най-накрая завършиха огромната си обиколка из Хоризонтния куп. Бях спрели на Шонор, Алтурас, Гароа и всички други светове, които Руса’х бе вплел в своя покварен тизм.

Райдек’х осъзна, че магът-император е възнамерявал това пътешествие да бъде много повече от церемониална обиколка или политическо шоу. По време на пътуването младият мъж бе научил много, след като се бе срещнал и разговарял с други шокирани губернатори, изправили се пред също толкова трудни препятствия. Макар и да бе още момче, Райдок’х вече бе придобил по-голяма увереност и желание да посрещне онова, което преди го бе ужасявало; беше убеден, че може да се справи. Имаше подкрепата на ветерана тал, както и работната сила и отдадеността на илдирийския народ. Неговият народ. Момчето не бе само, в края на краищата, и не беше слабо. Нямаше да се предаде.

Сега тал О’нх връщаше корабите на Хирилка, света, който младият Райдек’х щеше да управлява, ако екипът учени преценеше, че е безопасно за илдирийците да се завърнат. Той самият бе дал заповед на всички смели жители да съберат нещата си и да заминат. Сега Райдек’х се надяваше учените да заключат, че Хирилка е отново годна за обитаване.

Когато стигнаха планетата обаче, видяха, че лагерът на учените е почти напълно унищожен. Частично възстановеният главен град беше погълнат от огнени пламъци. Корабите от Слънчевия флот предпазливо прелетяха над обгорената земя, всичките им системи бяха в пълна готовност. От сградите бяха останали само овъглени отломки. Базата на учените беше изпепелена от такава мощна експлозия, че от новите убежища нямаше и следа.

— Какво се е случило тук? — проплака Райдек’х.

Старият тал обърна скъпоценния камък в очната си кухина към него.

— Очевидно е. Фероуите. Престолонаследникът Даро’х ни предупреди за опасността.

Райдек’х зае мястото си до стария командир.

— Покажете ми цитаделата. Някога това беше домът на Руса’х. Може ли той да е сторил това?

Отговорът стана ясен от следващите няколко гледки. Цитаделата бе почерняла и спечена, рухнала под собствената си тежест, самите камъни в стените й се бяха разтопили.

Райдек’х не можеше да разбере защо огнените елементали ще изгорят толкова много сгради, земи и шепа безобидни изследователи. Каква можеше да е причината?

— Невъзможно е всички да са мъртви. Невъзможно е.

Погледна своя наставник, който кимна одобрително и каза:

— Предавайте на всички честоти.

Гласът му звучеше немощно дори в собствените му уши, но той си напомни, че е губернатор.

— Говори губернаторът на Хирилка Райдек’х. Моля, който чуе това съобщение, да ми отговори.

Странно познат — и оглушителен — глас изтътна от високоговорителите.

Значи името на този, който иска да ме узурпира, е Райдек’х. Дете. — Екранът сякаш избухна в пламъци. Образите се превърнаха в диплещ се огън и се появи лице — Руса’х. — Ти не си истинският губернатор на Хирилка. Върнах се тук, за да включа поданиците си в моята мрежа на тизма, но всички са избягали. Неколцината учени, които погълнах, помогнаха на фероуите съвсем малко.

— Установете източника на предаването — нареди О’нх. — Откъде идва?

— Огнени топки право напред, тал!

— Активирайте всички защити! — Пет пламтящи елипсоида се носеха към тях. — Курс за избягване. Пълно ускорение.

Райдек’х бе пребледнял. Обърна се към бойния си командир.

— Да му отговоря ли? Какво да му кажа?

— Няма какво да кажете, губернаторе. Трябва да бягаме.

Райдек’х се изправи и се опита да събере остатъците от смелостта си.

— Но това е Хирилка! Моята планета! Той е нападнал моите хора!

— И е побъркан губернатор в съюз с фероуите, а ние не можем да направим нищо, освен да те укрием на сигурно място. Това е най-важното сега.

Пламтящите кораби се нахвърлиха върху тях като огромни гюлета. Момчето си спомняше много добре ожесточената битка за слънцето на Хирилка. Щом фероуите можеха да унищожат диамантените бойни кълба на хидрогите, Слънчевият флот нямаше никакъв шанс да им се противопостави.

Лайнерите напуснаха атмосферата на Хирилка. Палубата се наклони от рязката промяна на курса и момчето се блъсна в командната станция. Дори и когато излязоха в космоса, огнените кълба продължаваха да ги гонят.

— Върнете се при мен. — Думите на лудия губернатор бяха като съсъка на огнехвъргачка, но талът не ги послуша.

— Подгответе се да активирате звездните двигатели при първа възможност — каза О’нх. Никой не знаеше дали корабите на фероуите могат да развият огромната скорост, достъпна за илдирийските двигатели. Никой всъщност не знаеше много за тях.

Фероуите скъсиха разстоянието. Пламъците им докоснаха изящните корпуси. Системите се претовариха. Един след друг повредените двигатели се изключиха, но бойните лайнери продължиха напред с малкото останала енергия, встрани от набелязания курс, но все пак напред. Оръжейните офицери от Слънчевия флот изстреляха ракети, енергийни лъчи и експлозиви, но те изобщо не нараниха елементалните кораби.

Райдек’х не виждаше как бойните лайнери биха могли да се измъкнат. Затвори очи и се опита да открие мага-император през връзката на тизма, но макар да бе официален губернатор, той бе едно поколение встрани от най-силните връзки и не можеше да предаде нуждата си.

Младият губернатор видя как тал О’нх смръщва вежди. А после старият командир се обърна към капитана на последния кораб в бойната група:

— Септар Джен’нх, забавете фероуите. Най-важното е да върнем губернатор Райдек’х при мага-император. Той трябва да оцелее.

— Както наредите, тал. Какво да направя?

— Фероуите са различни от хидрогите, но може би техниката на адар Кори’нх ще даде резултат.

Септарът остана безмълвен само за миг. После отсече:

— Да, тал О’нх.

Ярки отражения проблеснаха по изкуственото око на О’нх.

— Нека ви кажа от името на мага-император, че Слънчевият флот няма да забрави делото ви, септар Джен’нх. Изворът на светлината ще ви приветства, а Сагата за седемте слънца няма да остави името ви да потъне във времето.

Без да каже нищо повече, Джен’нх прекъсна връзката. Последният и най-пострадал лайнер се обърна и се устреми към идващите огнени топки. Септарът откри огън с всяко оръжие на борда, но попаденията бяха погълнати без резултат.

— Какво прави? — попита Райдек’х. — Какво може да постигне?

Септар Джен’нх летеше право към челния кораб на фероуите. Губернатор Руса’х изръмжа в екрана:

— Това е безполезно. Тази битка е безполезна. Това…

Но Джен’нх изненада дори лудия губернатор, когато корабът му се устреми право в пламъците. Сблъсъкът разтърси огнения елипсоид. Райдек’х усети изгаряща болка през тизма, когато пламъците изпариха кораба и всички илдирийци на борда му. Фероуите се разпръснаха като искри от разбъркан огън, забавени, объркани.

Това беше достатъчно. Останалите бойни лайнери на О’нх се устремиха напред, активираха звездните двигатели и оставиха фероуите назад.

О’нх обърна единственото си око към Райдек’х. Момчето трепереше.

— Все още не сме в безопасност, губернаторе. Никой от нас не е в безопасност.