Метален рояк

91.Председателят Базил Венцеслас

Въпреки внимателния контрол, който Базил упражняваше върху информацията, хората бяха започнали да си измислят собствени истории и някои дори се бяха опълчили срещу Ханзата. Осъждането й от крал Питър се бе разпространило като горски пожар сред откъсналите се колонии и дори сред някои жалки дисидентски групи, които се бяха появили на Земята.

И това след всичко, което Базил беше направил за тях! Не можеха ли да видят какъв е залогът? Базил се чувстваше като човек, който се мъчи да задържи прилива с голи ръце. Защо човечеството се отказваше от силното ръководство и настояваше да поеме по саморазрушителен курс? Хващаха се за всяко обвинение и вярваха на всеки слух. Заслужаваха да вдигне ръце, да се оттегли от поста си и да наблюдава как тези идиоти политат към собственото си падение.

Но не можеше да го направи. Твърде много държеше на човечеството. Дори никой друг да не виждаше какво трябва да се предприеме, дори всички да отказваха да изпълняват дълга си, той смяташе да спаси човечеството.

Теранският ханзейски съюз беше най-великото правителство, съществувало някога, най-силната и благотворна организация — и все пак всичко това отиваше по дяволите, стига някой да почувстваше малко неудобство. Проклятие! Те отказваха да правят жертви и да се трудят здраво. Ех, ако вложеха толкова усилия, колкото влагаше той! Но не — хората бяха слаби и лесно се влияеха от лъжци й шарлатани, които не знаеха къде всъщност им е мястото — като крал Питър. Понякога Базил губеше надежда, че ще може да промени подобна нагласа. Но той беше председателят на Ханзата и възнамеряваше да оправи нещата независимо дали хората го желаеха, или не. Просто трябваше да работи повече.

Щом чу възмутителните обвинения и записаните признания на Патрик Фицпатрик, Базил веднага изпрати покана на бившия, председател Морийн Фицпатрик, подсилена от няколко стражи, за да е сигурен, че поканата ще бъде приета. Нуждите на Ханзата бяха по-важни от всички уговорки или срещи, които старата Мадам Брадва може да беше планирала.

Морийн Фицпатрик изглеждаше безупречно в гълъбовосивата си рокля и с огърлица от рифови перли. Кожата й беше опъната, косата й леко посребрена, нищо не издаваше истинската й възраст. Без съмнение се бе подложила на скъпоструващите подмладителни процедури с екстракти от редките водорасли на Реджак, както правеше и самият Базил. Не след дълго, ако адмирал Уилис си свършеше работата, доставките от Реджак щяха да станат доста по-евтини…

Първата работа на Морийн беше да отиде до прозореца и да погледне навън.

— Да, много време мина от последното ми идване тук. Благодаря, че ме поканихте. — Обърна се към Базил. — Имате доста проблеми. Съвет ли ви трябва?

Базил се намръщи.

— Разполагам със съветници.

— Не с толкова, колкото някога, според това, което чух. — Морийн отиде до гарафата и си наля чаша вино, без да иска разрешение. Седна на един стол и отпи глътка, после вдигна чашата към слънчевите лъчи, за да огледа цвета. — Интересен сорт. От Релекер? Мога да ви препоръчам по-добри, ако желаете.

— Няма нужда. Рядко пия, особено когато работя, а работя непрекъснато.

— Спомням си тези дни. — Морийн отпи отново. — И все пак не е лошо.

Базил усети как го обхваща гняв от фамилиарното й държане.

— Последните събития ме принудиха да ви повикам тук, госпожо председател. Става въпрос за внук ви.

Тя остави чашата на масата.

— Какво е направил Патрик този път? Скитниците са го пленили и това му се отрази по-зле, отколкото очаквахме.

— Всъщност трябва да бъде арестуван.

Морийн бе възмутена.

— Арестуван? Нима генерал Ланиан търси изкупителна жертва за самоотлъчванията на войниците?

— По време на война това се нарича дезертьорство — поправи я Базил. За миг изпита желание да изпие чаша кардамоново кафе, но с усилие го потисна. — Но в случая говорим за нещо по-сериозно от дезертьорството, госпожо председател.

— Вече ме заинтригувахте.

— Той планира да свали правителството на Ханзата.

Морийн се засмя.

— Патрик? Моят Патрик?

Председателят пусна запис от речта на крал Питър, към която бяха добавени пълните признания на внука й.

Морийн изслуша всичко внимателно.

— Да, Патрик ми каза за взривяването на скитническия кораб. Опитах се да му обясня политическата реалност. — Тя поклати глава. — Извинявам се, господин председател. Не очаквах да пренебрегне задълженията си към ЗВС, но знаех, че вината го яде. Трябваше да го наблюдавам по-внимателно. Не съм го виждала от известно време, нали разбирате. Той открадна космическата ми яхта и изчезна, преди хидрогите да се приближат до Земята. Ще ми се да знаех къде е.

Базил се ядоса.

— Той е със скитниците на една от небесните им мини! Достатъчно лошо е постъпил, че публично е признал подобен факт. Надявах се, че сме успели да потушим недоволството и да държим скитниците под контрол, но сега пламъците отново се развихриха. Само по себе си това е ужасно. Но той влошава нещата още повече, като прехвърля вината върху командващия си офицер и началника си. Това вече е непростимо. Да обвини генерал Ланиан в издаването на заповед за убийство и мен в потулването на инцидента! Дори твърденията му да бяха верни, а аз не казвам, че са, да обвиниш началниците си е постъпка на страхливец. Настоявам да направите нещо по въпроса. Говорете с него, накарайте го да се отрече от изявлението си. Или поне го накарайте да се върне тук.

— Нямам представа как да го направя. Той няма да ме послуша… — Базил вече беше готов да отпрати възрастната жена, когато тя внезапно се наведе напред. Хвърли поглед наоколо, сякаш да се увери, че вратите са затворени и никой не подслушва. — Да не се лъжем, господин председател. Знаете не по-зле от мен, че Ланиан е издал тази заповед. Неправилно решение, чиито последствия нито генералът, нито вие сте си представяли. Когато скитниците ви хванаха, бомбата избухна в лицето ви.

— Винаги съм контролирал всичко.

— Със сигурност… — Морийн го изгледа изпитателно. — Като бивш председател на Ханзата бих искала да ми разрешите да говоря открито.

Лицето на Базил се вкамени.

— Винаги приветствам конструктивните критики.

— Знам какво преживявате. По мое време се сблъсквах с не по-малко гадни катастрофи, и то неведнъж. В най-добрия от възможните светове умният човек прави разумен избор и умните хора го следват. По-често обаче поне едно от трите не е вярно. Като се има предвид човешката природа, компромисът е по-важен от командването.

— Компромисът? Защо изобщо да мисля за компромис с хора, които грешат?

— За да постигнете това, което желаете, разбира се. Разгледайте действията си от края на войната с хидрогите насам. Оценете решенията си обективно. Ще откриете доста неща, които сте могли да направите по-добре.

— Например? — Тонът му издаваше, че не желае да чуе отговора.

— Да речем, начинът, по който подходихте спрямо скитниците, и ембаргото за екти. Според твърденията на Патрик те имат основание да са недоволни. Можехте да решите проблема по-друг начин, да направите някои дребни поправки и да запазите достъпа до звездното гориво. Така Ханзата щеше да остане силна.

— Благодаря ви за съветите. Ще помисля върху тях. — Той вече наистина се накани да я отпрати, но тя не беше свършила.

— Освен това вашите публични караници с крал Питър ви злепоставят. Той се оказа прав за кликиските роботи и бойните компита. Очевидно е, но вие пак не го признавате. Патологично неспособен ли сте да признаете собствените си грешки? Когато кралят говори срещу вас, нормално е хората да му повярват. Нещо повече — тя вдигна пръст, — вие изоставихте колониите на Ханзата, изтеглихте защитните си сили, отказахте да доставите нужните провизии, използвахте ЗВС, за да…

— Благодаря ви. Ще помисля върху това. Можете да вземете виното си за из път.

— Оценявам готовността ви да ме изслушате. — Гласът на Морийн бе пропит със сарказъм.

Базил видя глада в очите й и внезапно всичко му стана ясно. Тя беше чакал, обикалящ около ранено животно. Искаше да заеме мястото му! Искаше отново да е председател. Може би тъкмо тя бе подучила внук си, за да злепостави Базил и да го свали поста му. Да, Морийн Фицпатрик можеше да му създаде доста неприятности.

Щом тя си тръгна, Базил изпрати съобщение на Каин. Тази жена трябваше да бъде наблюдавана внимателно.