Метален рояк

49.Генерал Кърт Ланиан

Без да знаят в какво се забъркват, умиротворителите минаха с парадна стъпка през портала на Пим и се изправиха пред огромните буболечки.

Насекомовидните същества с писукане, свирукане и тракане нападнаха войските на ЗВС със смразяващо единство. Някои бяха направо чудовищни — с остри като косата на смъртта предни крайници. Стандартните оръжия разкъсваха твърдите им екзоскелети и разпръскваха парчета плът и слуз. И въпреки това насекомите продължаваха да се приближават с плашеща скорост.

Колонистите в оградените си затвори близо до алкалните басейни закрещяха ужасено, когато първият войник бе разкъсан на парчета. В края на бойното поле, сякаш симфоничен акомпанимент, гейзерите избълваха стълбове пара. Замириса на сяра.

Генералът изрева над шумотевицата на битката:

— Задачата се променя! Ние сме Земните въоръжени сили! Да спасим тези колонисти и да се махаме оттук.

Тъй като не очакваха колонистите да окажат съпротива, миротворците на Ланиан носеха най-вече церемониални оръжия. Сега му се искаше да бе докарал някое от големите язерни оръдия или ракетомети.

Точен изстрел на пушката му отнесе главата на огромен воин, изправил се пред него. Втори изстрел разкъса гръдния му кош и бронираното тяло се свлече в алкалната вода. Крайниците на създанието продължиха да се гърчат.

В разрез с изричните заповеди на Ланиан — и слава Богу! — някой бе донесъл малки фузионни гранати. Един войник хвърли две към чуждоземните монолити в средата на сивото езеро. Последвалата експлозия разби чупливата сграда на летящи бели парчета.

Трета граната взриви далечната страна на оградата на колонистите. Високоенергийната експлозия отвори дупка в алкалната кора и земята започна да се срива, като завличаше много от напиращите напред създания.

Горчивият бял прах дразнеше очите и изгаряше гърлото на Ланиан.

Задавян от кашлица, но без да спира да стреля по насекомите, които убиваха войниците му, той поведе малък отряд към варовитите кули. Големи буболечки се бяха струпали и край загражденията с колонистите, но насекомите тук бяха от друг вид, не толкова агресивни. Ланиан и хората му покосиха шест от тях, без дори да спират, и затичаха към оцелелите колонисти.

— Ще ви измъкнем оттук.

— Кликиси са — изкрещя с прегракнал глас някаква жена. — Кликисите се завърнаха. Убиват ни.

Генералът беше толкова завладян от битката, че не успя да проумее. Кликиси? Един от войниците заложи експлозив и взривът дроби дупка в циментовата стена. Измършавелите заселници на Пим се спуснаха през пролуката и се запрепъваха навън, плачеха и крещяха от радост.

Най-накрая силите на ЗВС спряха да пристигат от Рейндик Ко и вече можеха да се насочат към транспортала. Ланиан изрева с все сили:

— Пълно отстъпление! Изкарайте хората оттук! Обратно в базата!

Войниците се втурнаха да изпълнят заповедта. Един от мъжете реактивира координатите на каменната плоча.

— Транспорталът е отворен.

Колонистите се препъваха напред, войниците ги хващаха и ги хвърляха през портала. Ланиан се обърна и започна да стреля с пистолетите си, без да спира. Оръжията се нажежаваха в ръцете му.

— Минавайте през проклетия портал! По-бързо!

Войниците нарамиха другарите си — и ранените, и убитите. Кликисите се движеха със скоростта на гигантски хлебарки под ярката светлина, спускаха се за ново нападение. Колонистите и войниците се измъкваха към Рейндик Ко на малки групи. Ланиан забеляза четирима кликиски воини да заобикалят отстрани в опит да отсекат пътя им към транспортала, издаде заповед и няколко залпа покосиха буболечките. Но все повече се приближаваха.

Докато оцелелите заселници се евакуират, генералът вече беше изразходвал боеприпасите си. Пусна пистолетите на земята и се огледа за някакво оръжие. Купове поразени насекоми лежаха по земята, но още воини продължаваха да излизат от чуждоземната кула.

Ланиан видя, че вече и последните войници се евакуират, и се затича към транспортала.

— По-бързо, по дяволите!

Последните му хора скочиха с него през искрящата трапецовидна стена.

След миг Ланиан се озова в пещерите на Рейндик Ко от другата страна на транспортала. От него капеше алкална вода, пот, кръв и кликиски вътрешности.

Студена тръпка го прониза, когато осъзна, че не са в безопасност. Никак дори. След като бяха раздразнили буболечките, те просто щяха да нахлуят през транспортала след тях.