Метален рояк

126.Адмирал Шейла Уилис

Совалката на генерал Ланиан изпусна ненужни показни струи от спирателните дюзи и кацна на ограденото на понтонната база място. Както й бе наредено, Уилис бе изпратила до Компанията моторница, за да докарат Дрю Вардиан. Алаху излезе от дома си от гигантски празни черупки на медузи, а още петима собственици на големи стопанства от външните острови идваха насам заедно с двама от отговорниците за стадата на медузите. За всеки случай тя бе докарала и тримата тийнейджъри, които бяха откраднали двата рецирксорта от кулите.

Въпреки убийствената жега Уилис нареди войниците й да облекат черните си униформи и да се строят. Униформите бяха спретнати, косите сресани, ботушите из лъскани. Тя присви устни. Това нямаше да направи лошо впечатление на генерала. Внезапно обаче се намръщи.

През последните няколко часа „Юпитер“ непрестанно бе излъчвал кадри от клането на Уск. Уилис нямаше представа какво си въобразява, че ще постигне генералът, освен да предизвика силното възмущение на колонистите на Реджак. Изглежда, той се интересуваше повече от страха им, отколкото от сътрудничеството им. Така че тя реши да го остави сам да си изкопае гроба.

Уилис бе наредила да разпънат в базата голям прожекционен екран, та всички да видят станалото на Уск. Сред ужасяващата разруха лицето на един млад фермер — с разчорлена руса коса и зачервени очи — сякаш символизираше цялото престъпление.

— Ябълките ми! — крещеше той. — Хубавите ми ябълки!

След десет минути Уилис нареди на техниците да спрат звука. Картината бе повече от достатъчна.

Направи преглед на войниците, които стояха в параден строй и изпълваха по-голямата част на базата. Бе облякла официалната си униформа (макар да й беше нечовешки горещо с нея) с всички финтифлюшки. Беше закачила медалите си, бе препасала церемониалния си кортик и пистолета. Сивата й коса под адмиралската фуражка беше пристегната назад. Не намери за нужно да си губи времето с грим. Генерал Ланиан не го заслужаваше.

Щом люкът на совалката се отвори, войниците взеха „за почест“. Представителите на Реджак почти не реагираха — бяха замаяни от течащите върху гигантския екран кадри.

— Проклетите зевесета винаги се покриват.

— … не трябваше да й вярваме.

— Можех да разруша целия сал с пет-шест медузи.

Уилис бе престанала да слуша приказките им още преди час.

Ланиан примигна и пристъпи напред. Петнадесет избрани лично от него войници от ЗВС го следваха, всички с униформите на „Юпитер“. Уилис позна някои от тях и се пребори с поредното намръщване. Генералът бе избрал най-твърдите от хардлайнерите.

Ланиан като че ли остана доволен от отсечения й поздрав.

— Адмирал Уилис, организирали сте приемливо посрещане.

Уилис бе съвсем делова.

— Положих клетва за служба отдавна, генерале. Знам каква е каузата на Земните въоръжени сили и Теранския ханзейски съюз и съм посветила живота си да служа на тези идеали.

— Показвате го по странен начин напоследък обаче. Възнамерявам да се обърна към войниците и местните. Събрахте ли представителите на Реджак, както ви наредих?

— Тук са, генерале.

Местните се забелязваха лесно, тъй като бяха единствените без униформи. Някои носеха само набедрени превръзки. Ланиан дори не си направи труда да ги погледне.

— Подготвих подиум за вас, сър.

Малка площадка с микрофони се издигаше под палещото слънце върху порестата повърхност на палубата. Уилис понижи глас:

— Мога да ви донеса и слънчобран, ако желаете.

Той се намръщи, сякаш това бе обидно.

— Няма да е необходимо.

Качи се на подиума и се втренчи в представителите на Реджак като ядосан родител.

— Сами си изпросихте наказанието. — Направи няколко нервни крачки, ядосан, че гласът му не гърми от високоговорителите. — Изявлението ми предава ли се? Искам всеки на тази планета да ме чуе, както и десетте ви манти в орбита.

Лицето й бе самата невинност.

— Съжалявам, генерале, но не сме готови за пълно покритие на планетата и в орбита. Техническият ми екип ще запише речта ви и после ще я разпространи навсякъде, където пожелаете. Ако искате да предавате на живо, ще трябва да изчакаме да докарат оборудване от мантите или „Юпитер“. Искате ли свързочният ми офицер да го уреди? Ще отнеме само няколко часа.

Ланиан бе вбесен. Очевидно не искаше да изглежда слаб или некомпетентен. Не искаше обаче и да чака.

— Не. Запишете речта и я излъчете, когато свърша.

Върна се в центъра на подиума и продължи:

— Както казах, вие сами си го изпросихте. Ханзата се възстановява след най-тежката война, която човечеството е водило в историята си. Хидрогите ни нанесоха големи загуби и не можем да допуснем собствените ни хора да ни причиняват щети. Неподчинението на Реджак не може да бъде толерирано повече. Хората на Уск научиха тази истина на висока цена. — Той махна към екраните. — Останалите заблудени колонии също трябва да научат своя урок.

Уилис стоеше до него като верен поддръжник, макар че ръцете й бяха стиснати зад гърба. Войниците й очевидно едва се сдържаха да не се развикат срещу генерала. Алаху се опита да възрази на Ланиан, но хардлайнерите от почетната стража на ЗВС вдигнаха оръжията си, готови да го застрелят.

Генералът вдигна ръка, за да ги спре, и каза на Алаху:

— Дадохме ви възможност да говорите през последните няколко седмици и чухме повече от достатъчно. Не желаем да слушаме повече. — После, обзет от вдъхновение, говори още десет минути, без да каже нищо ново.

Когато спря за миг, сякаш за да събере сили за нов порой думи, Уилис се обърна към стисналите устни войници:

— Вие сте най-добрите войници, които имаме. Всеки от вас помни защо е влязъл в Земните въоръжени сили. Винаги сте били наясно, че ще трябва да изпълнявате трудни заповеди. Нашата войска преживя доста сътресения през последните години, не само заради бойните компита и хидрогите, но и заради ембаргото и прекъснатите търговски връзки, които доведоха до сериозен недостиг на суровини. Трябваше да изоставим доста от колониите на Ханзата, просто защото нямахме достатъчно звездно гориво.

— Съвсем вярно — вметна Ланиан. — Скитниците с тяхното ембарго ни докараха тези беди.

Уилис се усмихна широко, почти се ухили.

— Сър, всички видяхме преди малко как унищожавате цивилен скитник, който си тръгваше от Реджак. Всички ние чухме прокламацията на крал Питър, осъждаща и вашите действия, и действията на председателя Венцеслас. Всички сме запознати с признанието на Фицпатрик. Войските ми горят от желание да научат и вашата част от историята.

Лицето на Ланиан почервеня.

— Адмирале, получихте ясни заповеди да заличите всички следи от това съобщение.

Уилис се направи на изненадана.

— Генерале! Вие нямате правомощията да цензурирате думите на краля. Затова ни кажете, сега и тук, дадохте ли заповед за унищожаването на кораба на Камаров, след като сте конфискували товара от екти?

Ланиан се опита да избегне отговора.

— Не виждам какво общо има това със сегашната ни мисия. — Не беше особено сполучливо измъкване и всички разбраха какво означава. Войниците замърмориха неспокойно.

— Това значи „да“, доколкото разбирам? — Уилис плъзна поглед към началника на Компанията, към рибарите, Алаху и пастирите на медузи. Трите млади момчета бяха явно ужасени. Никой от тези хора не заслужаваше да бъде разпънат на кръст като бедните старейшини на Уск. — Генерал Ланиан, няма да принудя войниците си да направят нещо, което не бих направила самата аз. И няма да ги карам да следват заповеди, които не бих последвала аз.

— Така и трябва да бъде, адмирале. А сега ще дам заповед да…

Уилис измъкна зашеметителя от церемониалния си кобур и го повали с изстрел нервнопаралитична енергия. Генералът се свлече на подиума.

Петнадесетимата му стражи посегнаха към оръжията си, но Уилис изкрещя в микрофона:

— Не мърдайте! Арестувани сте. Като командващ офицер от Земните въоръжени сили освобождавам генерал Ланиан от поста му и го обвинявам, както и всички вас, във военни престъпления. — Хвърли поглед към екраните, които продължаваха да излъчват кадри от Уск. — Бих казала, че доказателствата са повече от достатъчни. Време е някой да постъпи правилно — та дори просто за разнообразие.

Войниците й, очевидно във възторг от неочакваните й заповеди, се затичаха, за да заловят петнадесетте ужасени хардлайнери.