Не се връщай

28

Километър-два по-късно Търнър свикна с управлението и натисна по-здраво газта, напипвайки перфектния ритъм на завоите. Колата беше голяма, ниска и стабилна, заредена с брутална мощ. Ярките фарове осветяваха пътя далече напред, а ръмженето на осемцилиндровия двигател отекваше далече назад.

— Скоро ще трябва да отбием от този път — обади се тя. — Мисля, че една от колите, които причаквахме край Беривил, беше на ФБР. Видя я, нали?

— Краун виктория — кимна Ричър.

— Именно. Затова трябва час по-скоро да напуснем логичното продължение на автобусната линия. Но най-вече заради старчето с пикапа, което ще им каже точно къде ни е свалило. Доста се учуди, че изведнъж се отказахме от услугите му.

— Едва ли ще говори с ченгетата — поклати глава Ричър. — Не забравяй, че е превозвал въглища в Западна Вирджиния.

— Но може да каже на онези от смачканата кола. Те са в състояние да го стреснат, а може би и да му дадат пари.

— Добре, карай на юг — отстъпи Ричър. — През зимата юг винаги звучи добре.

Тя увеличи скоростта и ауспуховите тръби реагираха с по-силно боботене. Хубава кола, помисли си Ричър. Може би най-добрата в света за американските пътища. Което всъщност беше напълно логично за една американска кола. После му хрумна нещо и той се усмихна.

— Хайде да надъним отоплението на макс и да свалим гюрука.

— На теб всичко това ти харесва, а? — погледна го за миг Търнър.

— Че защо да не ми харесва? То е, както се пее в песните: бърза кола, една пачка в джоба и готина компания.

Търнър усили отоплението докрай, отби на банкета и двамата се заеха да търсят ръчките и копчетата, след което гюрукът покорно се нагъна и изчезна в предназначеното за него пространство отзад. Нощният въздух ги обгърна, студен и свеж. Те се смъкнаха ниско в седалките и потеглиха. Усещанията от пътуването станаха два пъти по-силни. Скоростта, светлината на фаровете, грохотът на двигателя.

— Това се казва живот! — ухили се Ричър.

— Има опасност да свикна с него — отвърна Търнър. — Затова предпочитам да имам избор.

— Винаги можеш да го имаш.

— Но как? Няма с какво да се заловя.

— Не е точно така. Имаме очевидна аномалия и имаме конкретна процедурна информация. Взети заедно, тези неща могат да ни тласнат към някои предварителни заключения.

— Например?

— Уикс и Едуардс са били убити в Афганистан, но ти си жива. Аз също. Както и Муркрофт. В Югоизточен Вашингтон стрелбата от преминаваща кола звучи толкова правдоподобно, колкото и побоят. Можел е да бъде убит. Както и аз. Още повече че никой нямаше да забележи. Ти също можеше да загубиш живота си — инцидент по време на учение или небрежно боравене с личното оръжие. Но те са предпочели да не тръгват по този път. Което означава, че някъде по високите етажи съществуват известни задръжки или боязън. Която, комбинирана с другите неща, звучи доста многозначително.

— По-точно?

— Ти знаеш ли как да си откриеш сметка на Каймановите острови?

— Бих могла да разбера.

— Именно. Ще се поровиш в интернет, ще проведеш няколко телефонни разговора и ще научиш това, което ти трябва. А след това ще го направиш. Колко време обаче ще ти отнеме?

— Може би седмица.

— Но нашите хора са свършили работата за по-малко от ден. Може би за час. Сметката ти е била открита в десет сутринта, което свидетелства за вече установени контакти. Казали са на банката какво искат и тя го е изпълнила веднага, без да задава въпроси. Това се прави само за специални клиенти, които имат много пари. Но ние вече го знаем, защото са били готови да изгорят със сто бона, само и само да те заковат. Това е солидна сума, но на тях не им пука. Вкарват ги в сметката ти, без изобщо да са сигурни, че някога могат да си ги получат обратно. Може да им се направи запор, за да бъдат използвани като веществено доказателство. Но дори да не бъдат, те пак няма как да кажат: „О, между другото, онези сто бона са си наши и искаме да ни ги върнете“.

— Но кои са те?

— Едни много точни хора, организирали измама, от която ще получат куп пари, и готови да разпоредят всякакви безчинства в Афганистан, на тринайсет хиляди километра от тук. Но същевременно те много държат нещата тук, у дома, да бъдат чисти и подредени. Използват малки имена при контактите си с офшорните банкери, способни са да уредят за минути, а не за седмици всякакви финансови въпроси, имат неограничен достъп до стари служебни архиви, които могат да манипулират по свое желание, разполагат с внушителна охрана да им пази гърба. От всичко това можем да стигнем до заключението, че става въпрос за висши офицери, най-вероятно на ключови позиции в Министерството на отбраната.

Търнър пое наляво малко след като прекосиха градче на име Ромни. Тесният път водеше на юг, но без да напуска планинските райони. По тяхно мнение така беше най-безопасно. Изобщо нямаха намерение да се приближават до междущатската магистрала I-79. Там имаше патрули, включително и нощем. Много местни ченгета, стараещи се да увеличат общинските приходи с глоби за превишена скорост. Единственият недостатък на второстепенните пътища беше пълното отсъствие на цивилизована инфраструктура. Нямаше бензин, нямаше кафе. Нито пък закусвални или мотели. А те бяха гладни, жадни и уморени. Да не говорим за мощния двигател на колата, който гълташе като змей. Самотният знак на отбивката обещаваше някакъв град след трийсет километра. На около половин час път при ниската скорост на придвижване по тесния път.

— Готова съм да убия човек за един душ и някаква храна! — каза Търнър.

— Може и да се наложи — отвърна Ричър. — Едва ли ще е град, който никога не спи. По-скоро селце, което никога не се събужда.

Така и не разбраха кое от двете е вярно, защото изобщо не стигнаха до там. Само минута по-късно се натъкнаха на един от типичните проблеми на тесните шосета.