Не се връщай

34

Търпеливо чакаше на студа, защото тя не отвори веднага. Но знаеше, че е будна. През шпионката на вратата се виждаше светлина. В един момент светлината изчезна. Търнър проверяваше кой е отвън. После го остави да чака още малко, вероятно за да наметне някаква дреха. Ричър беше почти сигурен, че и тя си е взела душ.

Накрая вратата се отвори. Едната й ръка стискаше бравата, а другата беше опряна в рамката, сякаш за да му попречи да влезе. Съзнателно или подсъзнателно. Мократа й коса беше отметната назад. Носеше армейската си тениска и новия панталон. И тя беше боса.

— Щях да ти звънна, но се оказа, че в стаята ми няма телефон — каза той.

— И в моята също — отвърна тя. — Какво има?

— Онези неща, които ти казах за Морган… Току-що проумях какво означават те.

— Какво ми каза?

— Казах ти, че твоите момчета в Афганистан пропуснаха две поредни радиовръзки, а той не си мръдна пръста.

— Аз също се замислих по въпроса. Според мен това е доказателство, че този човек е в играта. Не си е мръднал пръста, защото е знаел, че няма какво да се направи. Знаел е, че са мъртви и няма смисъл да се организира търсене.

— Може ли да вляза? — попита Ричър. — Тук е доста студено.

Мълчание.

— Ако искаш, можем да отидем в моята стая — добави той.

— Не, не, влез — каза тя, отмести се встрани и затвори след него.

Стаята й беше абсолютно същата като неговата. Ризата й беше преметната върху облегалката на един стол, ботушите й бяха под него, старателно подравнени.

— Мисля, че вече мога да си позволя чифт обувки, нали? — каза тя.

— И всичко друго, за което се сетиш — кимна той.

— Съгласен ли си с това, което казах? Че Морган е в играта?

— Би могло да се окаже, че е само мързелив и некомпетентен.

— Никой командир не може да е толкова тъп!

— Откога служиш в армията?

Търнър се усмихна леко.

— Добре де, много командири са тъпи колкото него.

— Според мен бездействието му не е най-важното.

Тя седна на леглото, оставяйки го прав до прозореца. Панталонът й беше широк, а тениската — тясна. Под нея нямаше нищо. Той съвсем ясно виждаше очертаващите се ребра и нежните извивки. По време на телефонните разговори от Южна Дакота си я беше представял руса и синеока, вероятно някъде от Северна Калифорния. Оказа се, че греши. Тя беше чернокоса, с тъмни очи, родена в Монтана. Но за останалото беше прав. _Според мен си висока някъде около един и шейсет и пет, слаба_. В отговор тя се засмя, а той уточни: _Максимум номер 34А_. На което тя отвърна: _По дяволите_.

Но реалността се оказа по-добра от предположенията по телефона. На живо тя беше съвсем друга.

И при всички положения си струваше.

— А кое е важното в думите на Морган? — прекъсна разсъжденията му Търнър.

— Двете пропуснати радиовръзки.

— Защото?

— Твоите хора са се обадили в деня, в който си била арестувана. Но мълчат на следващия и по-следващия.

— Аз също мълчах, защото бях в ареста. Много добре знаеш, че става въпрос за добре синхронизиран план. Те едновременно прекъсват връзката и от двете страни — както от там, така и от тук.

— Работата е там, че не е било едновременно — поклати глава Ричър. — Афганистан е девет часа напред от Рок Крийк. През зимата това си е цял светъл ден. А никой не тръгва да катери Хиндукуш след мръкване. По куп причини това би било лоша идея. Една от тях е опасността от падане и счупване на крак. От това следва, че твоите момчета са били застреляни през светлата част на денонощието. Няма как да е иначе. Но там светлата част на денонощието свършва в шест местно време.

— Разбирам.

— Шест вечерта в Афганистан означава девет сутринта тук.

— Разбирам.

— Но моята адвокатка твърди, че в десет ти вече си открила банковата си сметка на Кайманите. Парите постъпват в единайсет, а теб те арестуват в дванайсет.

— Последното го помня много добре.

— Всичко това означава, че твоите момчета са били убити поне един час преди да започне твоята одисея. Вероятно са повече. Минимум един, максимум осем-девет.

— Добре, не е било едновременно. Значи нещата се случват едно след друго. Какво значение има това?

— Според мен има, при това голямо — отвърна Ричър. — Първо трябва да се върнем един ден назад. Ти изпращаш Уикс и Едмъндс в пущинаците, а реакцията е незабавна. По обед на другия ден всичко вече е приключило. Как са успели да реагират толкова бързо?

— Късмет?

— По-скоро е нещо друго.

— Подозираш, че са имали къртица при нас?

— Съмнявам се. Не и сред нашите хора. По мое време това беше напълно изключено, а по твое нещата са се развивали още по-добре.

— Тогава как?

— Мисля, че са манипулирали средствата за комуникация.

— Подслушвали са телефоните в Рок Крийк? Това е абсурд! Разполагаме с всички необходими системи за предотвратяване на подобни действия.

— Нямам предвид Рок Крийк — каза Ричър. — Било е безсмислено да се прикачват към местната мрежа, която е твърда сложна и твърде голяма. Затова са се концентрирали в центъра на паяжината — там, където живее паякът. Според мен са имали достъп до всичко, което е влизало и излизало от Баграм. Офицери с високи правомощия, които имат достъп до цялата информация. А в онзи момент това е било решаващо. Преглеждат приказките и клюките и стигат до първоначалния слух. За начина, по който твоите хора реагират на заповедите ти, и обратно.

— Възможно е — каза замислено Търнър.

— Това е важно.

— Но само като фонов детайл.

— Много повече — поклати глава Ричър. — Те вече са спрели Уикс и Едуардс — между един и девет часа по-рано. Защо тогава продължават операцията си срещу теб?

— Ясно защо. Въобразявали са си, че знам нещо, което аз всъщност не знам.

— Било е излишно. Всякакви догадки, предположения и спасителни планове са били ненужни, ако наистина са контролирали входящата и изходящата информация в Баграм. Те са знаели какво са ти съобщили Уикс и Едуардс. Знаели са го с абсолютна сигурност, защото го имат черно на бяло. Което означава, че са знаели каквото си знаела и ти, Сюзан.

— Но аз не знаех нищо! Защото Уикс и Едуардс не ми казаха нищо.

— Ако наистина е така, защо продължават с плана за твоето унищожение? Защо им трябва да организират една много сложна и много скъпа измама, ако наистина не са имали причина за това? Защо в крайна сметка ще рискуват цели сто хиляди долара?

— Какво искаш да кажеш с всичко това?

— Искам да кажа, че Уикс и Едуардс _действително_ са споделили нещо с теб. Затова продължавам да твърдя, че _знаеш_ нещо. Може би нещо незначително за теб по онова време, което вече си забравила. Но Уикс и Едуардс са ти подхвърлили зрънце истина и това е накарало някои хора да напълнят гащите.