Не се връщай

62

Ричър се плъзна надолу към края на седалката, обърна се и огледа салона. Русата сервитьорка тичаше между масите. В момента, в който спираше да приеме поръчка, отмяташе глава назад, издухваше непокорен кичур коса от очите си, търкаше длани в бедрата си и се усмихваше.

Не, не я познаваше.

— Била ли е някога в Корея? — попита той.

— Още един шантав въпрос — отвърна момичето.

— В какъв смисъл шантав?

— Убедена е, че не й върви просто защото никога не е напускала Лос Анджелис. Е, само един път, когато някакво гадже я завело във Вегас, но се оказало, че няма пари за хотел. Тя дори няма паспорт.

— Сигурна ли си?

— Затова си боядисва косата. Тук все пак е Южна Калифорния, а тя няма документи.

— Не й трябват документи.

— Тя си е без документи. Дълго е за обяснения.

— Добре ли се чувства?

— Това не е животът, за който е мечтала.

— А ти добре ли се чувстваш?

— Аз съм окей. Не се тревожи за мен.

Ричър замълча.

Артър се появи от мъртвата точка зад рамото му, наведе се над момичето и започна да шепне в ухото й. Но понеже произнасяше думите отчетливо, Ричър горе-долу разбра какво казва: _Налага се дамата и господинът да проведат разговор с един друг господин_.

Момичето скочи с блеснали очи, абсолютно доволна да отстъпи мястото си на поредния важен агент, който щеше да я отведе още по-близо до същността на драмата. Артър се оттегли, а тя се плъзна след него с плавни движения, кацна върху високото столче пред бара и подпря лакти на него. Мястото й в сепарето се зае от дребен жилав мъж, който пък подпря лакти на масата с тържествуващо изражение.

Новодошлият беше щатен сержант Пит Еспин.

Ричър се извърна към Търнър, която само поклати глава. Това означаваше, че Еспин е покрил заведението. Поне с двама души, вероятно въоръжени и вероятно наблизо. Сержантът се настани удобно, събра длани пред гърдите си, сякаш се готвеше да разбърка тесте карти и обяви:

— Ти не си неин баща.

— Очевидно — кимна Ричър.

— Направих си труда да проверя. Държавният департамент обяви, че на госпожица Дейтън никога не е издаван международен паспорт. Министерството на отбраната добави, че тя никога не е влизала официално в Корея. Порових се още малко и открих, че адвокатът продава разни неща по интернет. Най-вече документи, в които пише точно това, което искаш да пише. Тези фалшификати, които трябва да издържат на сериозна проверка, са по-скъпи. Във втория случай става въпрос за истински жени, истински деца и истински копия на истински актове за раждане. Не е сам, в бизнеса има още много като него. Запасите им са неограничени. Трябва ти дете, родено на определена дата? Никакъв проблем.

— Кой е купил клетвената декларация?

— Неизвестен мъж, представил се с името Ромео и платил добри пари. Някъде от Каймановите острови.

— Кога се обадил този Ромео? Кога е купил клетвената декларация?

— Сутринта, когато беше арестувана майор Търнър. Еднократна, но бърза услуга. Казваш имената, местата и датите, а те вършат останалото. Дори можеш да добавиш текст, ако искаш. Документите се изработват на компютър и се изпращат по електронната поща. На външен вид приличат на фотокопия. Кандис Дейтън е била избрана заради рождената дата на детето й. Адвокатът я познава като сервитьорката, която го е обслужвала на това място. Получила е сто долара срещу подписа си. Но това с рождената дата е било тъпо и ти вероятно си го забелязал. Точно девет месеца след командировката ти в „Ред Клауд“. И това навежда на мисълта за човек, който е гледал календара, а не за биологията.

— Добра работа — рече Ричър.

— Вече не си на куката — добави Еспин.

— А защо изобщо бях окачен на нея? — изгледа го Ричър. — Това е големият въпрос. Имаш ли отговор на него? Защо Ромео е купил тази клетвена декларация?

Еспин не отговори.

— И кой всъщност е този Ромео?

Мълчание.

— Какво следва сега? — обади се Търнър.

— Вие сте арестувана.

— А Ричър?

— Той също.

— Трябва да се свържете с майор Съливан от Военния съд.

— Тя вече ми се обади. Случаят с Голямото куче е погребан и забравен, но между влизането си в онази килия във Форт Дайър и настоящия момент Ричър е извършил поне стотина престъпления, а може би и повече — като се започне от незаконно затваряне на невинен човек в подкрепа на извършител на друго престъпление и се стигне до измама с кредитни карти.

— Сержант Лийч предаде ли ти посланието ни?

— Май искаш да надмина себе си, а?

— Бих попитал как би постъпил на мое място.

— Бих се доверил на системата.

— Глупости!

— Особено ако съм невинен.

— Аз бях ли невинен?

— Само в началото — отвърна Еспин.

— Не ми отговори на въпроса — каза Ричър. — Защо Ромео е купил клетвената декларация?

— Не знам.

— Възможно ли е този Ромео да е раздухал историята с Кучето?

— Да.

— Но защо го прави? И едното, и другото. Две фалшиви обвинения. Каква е била целта им? Каква е била тяхната единствено възможна цел?

— Не знам.

— Напротив, знаеш. Ти си умен човек.

— Ромео е искал да побегнеш.

— Защо?

— Защото навремето си изпълнявал длъжността на майор Търнър.

— А какво говори това за работата на майор Търнър? Ако е виновна, Ромео би трябвало да ме иска като свидетел. Да ме изправи пред съда, където да потвърдя всичките зловещи детайли.

Еспин замълча за момент, после тръсна глава.

— Имам заповед да ви върна обратно, майори. И двамата. Останалото е извън служебните ми задължения.

— Ти знаеш, че всичко е нагласено — изръмжа Ричър. — Преди малко сам каза, че Ромео държи пари на Кайманите. Той лично е открил сметката на името на майор Търнър. Това не е мозъчна операция, със сигурност си виждал и по-хитроумни измами. Тази е извадена от наръчника за идиоти, следователно рано или късно ще лъсне. По-скоро рано. Защото Търнър и аз не сме кретени и със сигурност ще им подпалим къщата. Всичко това те изправя пред избор: или си търтеят, който ни прибира у дома с белезници броени дни преди големия ни триумф, или ще използваш главата си и ще си зададеш въпроса къде би искал да бъдеш, след като се слегне прахта.

— А къде е това според теб?

— Не е тук.

— Знаеш как стоят нещата — поклати глава Еспин. — Трябва да се върна с нещо у дома.

— Ние ще ти го дадем.

— Какво например?

— Арест, който ще извършиш лично, след като си преобърнал земята камък по камък. Плюс черешката на една много голяма торта. А черешката на тортата винаги е най-видимата част от нея.

— Ще ми трябва нещо повече от рекламна брошура.

— Полковник Муркрофт беше пребит почти до смърт, а всички вие се убедихте, че това не е мое дело. Кой е свършил тая работа? Ти ще получиш възможност да закопчаеш отдавнашен участник в една много голяма афера, а чрез него ще насочиш прожекторите към тези, които го ръководят.

— Откъде ще го взема този отдавнашен участник?

— Трябва да го търсиш сред тези, които внезапно напускат поста си и нямат обяснение за отсъствието си.

— И?

— Ще стигнеш до заключението, че някой е проследил Муркрофт след закуската му и го е подмамил или принудил да се качи в колата му. Вече ще си преценил, че няма друг начин. Този някой не е бил сержант или волнонаемен, защото Муркрофт е закусвал в Офицерския клуб, а това означава, че трябва да търсиш офицер.

— Случайно да му знаеш името?

— Морган. Той е организирал побоя на Муркрофт. Той го е доставил. Провери му кошницата с прането. Съмнявам се, че е участвал лично, но със сигурност е наблюдавал отблизо.

— В отпуск ли е бил по това време?

— Твърди, че е бил в Пентагона. Времето, през което е отсъствал, е надлежно документирано. Точно в най-напечения момент. А Пентагонът поддържа архивите си в безупречно състояние. Работата е трудна, но ако успееш да докажеш, че този човек не е бил там по време на покушението, ще бъдеш стократно възнаграден.

— Достоверно ли е всичко това?

— Морган е част от малка, но шарена група хора, в която членуват четирима волнонаемни от една логистична рота във Форт Браг, но която се ръководи от двама висши офицери на високи постове.

— Ще имаш големи неприятности, ако нещо си се объркал.

— Знам.

— Значи двама, така ли?

— Единият е в системата на вътрешната сигурност, но другият не е.

— Тежко’ ти, ако си се объркал.

— А ти мислиш ли, че съм се объркал?

Еспин не отговори.

— Винаги е петдесет на петдесет, Пит — въздъхна Ричър. — Все едно че хвърляш ези-тура. Или съм прав, или греша. Ти или ни прибираш, или не. Висшите офицери или са това, за което се представят, или не са. Винаги е петдесет на петдесет. Едно от двете излиза вярно.

— А ти си безпристрастен съдник, така ли?

— Не съм безпристрастен. Готов съм да им издера очите, докато спят. Но това, че съм им бесен, изобщо не означава, че не са го направили.

— Имена?

— Засега само едно: Крю Скъли.

— Що за име е това?

— Вероятно синя кръв от Нова Англия.

— Бас държа, че е завършил Уест Пойнт.

— Аз също съм завършил Уест Пойнт, но не нося глупаво име.

— Бас държа, че е богат.

— Затворите са пълни с богати хора.

— Кой е другият?

— Все още не знаем.

— Може би най-добрият приятел на Крю Скъли от началното училище. Тези хора много държат на младежките си връзки.

— Може би — сви рамене Ричър.

— Аз хващам Морган, а майор Търнър има грижата за тези двамата?

— Ще предизвикате страхотна сензация.

— С какво се занимават?

От този момент нататък продължи Търнър. Започна с парите в брой от черните пазари, превозвани от раздрънкани пикапи с фалшиви номера. От там парите се прехвърлят във военни контейнери, доскоро пълни с оръжие, което пък се товари на раздрънканите пикапи и заминава за планините. А парите заминават за Щатите, където ги чакат четиримата от Северна Каролина. Цялата операция се ръководи от афганистанец, който е документално доказан търговец на оръжие, а конците се дърпат от двамата тайно забогатяващи висши офицери — може би под прикритието на нова стратегическа инициатива, а може би не.

— Мислех ви за по-сериозни хора — каза Еспин.