Не се връщай

58

— Някой те е подпрял наистина здраво, майоре — добави Съливан. — По всичко личи, че са те уважавали. Не е било показна акция, нито пък нова политика срещу преследвачите на линейки. Всичко е било подготвено специално за теб. Някой много е искал да изчисти името ти.

— Кой?

— Черната работа е свършил някакъв капитан от Сто трийсет и пета част на ВП на име Грейнджър.

— Мъж, жена?

— Мъж. Дон Грейнджър. Служил е на Западното крайбрежие.

— Никога не съм чувал за него.

— Копия от всичките му материали са били изпратени до генерал Гарбър от ВП.

— Леон Гарбър — кимна Ричър. — Беше нещо като мой гуру. Дължа му много. А от твоите думи излиза, че му дължа страшно много.

— Предполагам, че е така. По всичко личи, че именно той е задвижил нещата. Трябва да си бил любимото му синеоко момче, защото яко е притиснал съда. Но си задължен и на Грейнджър. Той не само си е скъсал задника, за да те измъкне, но и е открил нещо, което другите са пропуснали.

— Какво?

— Срещу хора като теб винаги има много оплаквания. Обичайната ви реакция е да се правите на разсеяни, докато всичко отшуми. Ако не се получи, адвокатите ви защитават. Резултатите са били доста противоречиви, но така е било в продължение на години. По ирония на съдбата обаче старите истории се обръщат срещу вас и започват да ви създават проблеми. Служебните ви досиета съдържат куп недоказани обвинения. Повечето от тях са пълни глупости, които съвсем правилно са били пренебрегвани. Но е имало и действия на ръба на закона, които са направили впечатление на Съвета за повишенията. Те започнали да се питат дали наистина става въпрос за пушилка, и в крайна сметка забавили процедурата. Постепенно това се превърнало в проблем. А жалбата на Голямото куче била най-гадната от всички. Предполагам, че генерал Гарбър я е преценил като твърде токсична, въпреки че е имала шансове да остане без последствия като всички други. И решил, че трябва да разследва случая. Пушилката била твърде гъста и можел да избухне пожар.

— Би могъл да се обърне директно към мен — отбеляза Ричър.

— Грейнджър го е попитал защо не го прави.

— И какъв е бил отговорът?

— Гарбър е имал съмнения, че може би наистина си го направил, но не е искал да го чуе от устата ти.

— Наистина ли?

— Допускал е, че може би си се разстроил при мисълта за армейско оръжие и муниции по улиците на Лос Анджелис.

— Това беше проблем на тамошната полиция. Аз исках само едно име.

— И си го получил. Той обаче не е виждал по какъв начин освен най-обичайния.

— Но и след това не е потърсил контакт с мен.

— Страхувал се, че ще се отбиеш при адвоката и ще му пуснеш един куршум в главата.

— Можех да го направя — призна Ричър.

— Но Гарбър е умен мъж и успява да изгради брилянтна стратегия. Възлага работата на Грейнджър, който бързо открива, че не харесва нито Голямото куче, нито адвоката. В същото време е наясно, че ще му бъде трудно да открие несъответствия във версията им. Ти действително си разговарял с онзи тип малко преди да бъде пребит, и жалбата му изглежда съвсем основателна. После му хрумва това, което е минавало и през твоята глава — побой действително има, но го е извършил някой друг, вероятно цяла група, изпратена от недоволен клиент. Тоест банда, съставена от чернокожи или латиноамериканци като самия Родригес. Но това е всичко. Оттам нататък Грейнджър удря на камък и се обръща към полицията на Лос Анджелис, която обаче няма какво да му предложи. Разбира се, той не приема нещата за окончателни, защото по същото време ченгетата са затънали до гуша в проблеми с расистки привкус и изобщо нямат намерение да обсъждат бандите с някакъв непознат, който може да се окаже журналист под прикритие, убеден, че „банда“ е кодовата дума за расова нечувствителност. И тъй, Грейнджър решава да се заеме лично с проблема. Като отправна точка иска да провери педантично всички, които са въоръжени и опасни в дадения момент. И открива, че такива няма, поне за въпросния отрязък от време. Оказва се, че през последните седемдесет и два часа няма нито едно престъпление, извършено от банда. Отначало е склонен да приеме, че организираните престъпни групи са се махнали от Лос Анджелис и трябва да ги търси на друго място. Гарбър е на път да го изтегли, но точно тогава капитанът открива липсващата брънка от веригата.

— Седемдесет и два часовата пауза се дължи на факта, че полицията на Лос Анджелис покрива всички доклади за престъпления, извършени от банди — обади се от възглавницата си Търнър. — Вероятно по съвет на техните пиари, а не защото нищо не се е случило.

— Правилно, майоре — отвърна Съливан. — Но остават бордовите дневници на патрулните полицаи, в които са описани всички детайли. Грейнджър успява да спечели доверието на някакъв лейтенант и истинската история излиза наяве. Оказва се много странна, почти невероятна. Двайсетина минути след като Ричър си тръгва, пред къщата на Голямото куче се изсипват петима чернокожи от „Ел Сегундо“, които започват да го налагат направо на двора. Съседът се обажда в полицията. Патрулните полицаи стават преки свидетели на финалната част от побоя — една минута стоят и гледат, след което се вземат в ръце и арестуват петимата извършители. После откарват Голямото куче в болницата. Но по време на ареста се стига до злоупотреба със сила, довела до сериозни наранявания на част от бандата. Това налага промени в доклада, а после идва заповедта да се потули всичко, за да не излезе, че полицията не е действала съвсем по правилата. Просто за всеки случай. А те, изглежда, не са си поплювали.

— Значи мен ме съдят за побой, но полицията на Лос Анджелис разполага с доказателства, че това е дело на други хора, така ли? — попита Ричър.

— Грейнджър е направил фотокопия на бордовите дневници на полицаите. Имаме ги в нашия архив.

— Печен адвокат си е намерил Голямото куче, няма що.

— По-лош, отколкото можеш да си представиш. Първоначалният план е бил да скочат на версията за банда извършители и да съдят самата полиция за бездействието й. И защо не? Всички го правят. Една нощ Грейнджър прониква в адвокатската кантора на булевард „Вентура“ и открива жалба като твоята, но срещу полицията на Ел Ей. Тя обаче няма как да даде резултат, защото благодарение на манипулациите на оперативните документи ченгетата могат да докажат, че на въпросната дата изобщо не са били в района. По тази причина адвокатът минава на план Б и решава да удари армията. Разбира се, това е абсолютна измама, която обаче е подкрепена със солидни аргументи. От този момент нататък полицията на Ел Ей няма как да признае, че е укрила доклад за престъпление по политически причини. Тоест от тази посока адвокатът може да очаква пълно мълчание. Голямото куче иска голямо обезщетение, а срещу момчетата от „Ел Сегундо“ няма доказателства. Остава единствено Чичо Сам.

— Как е навързал нещата Грейнджър?

— Наложило се да пипа изключително внимателно, за да не компрометира полицията. Но познавал някакъв човек във Военната прокуратура, който пък имал приятел в адвокатската колегия. Така се родила идеята да прецакат професионалната кариера на адвоката. Грейнджър го принудил да подпише клетвена декларация, че жалбата е била фалшива, а самият той се подписал като свидетел. Между другото, въпросната декларация също си дреме в архивите, в съседното чекмедже на жалбата. После Грейнджър му разцепил устната.

— Последното има ли го в архивите?

— Вероятно да, под формата на самозащита срещу непровокирано нападение.

— И това е възможно — кимна Ричър. — А как е полковник Муркрофт?

— Няма опасност за живота му, но не е добре.

— Ако го видиш, непременно му предай най-добрите ми пожелания. А на теб благодаря за всичко, което свърши тази нощ.

— Дължа ти извинение, майоре — отвърна Съливан.

— Не ми дължиш нищо.

— Благодаря. Между другото, _ти_ все още ми дължиш трийсет долара.

Ричър си представи Търнър в онзи магазин в Беривил, Вирджиния. Облечена с новия си панталон, с огромната му риза, стигаща малко под коленете й. Побираше се в нея два пъти.

— Това бяха най-хубавите трийсет долара, които някога съм имал — каза той.

Отпразнуваха новината по най-добрия възможен начин, а след това вече беше късно да заспиват. По тази причина станаха и си взеха душ.

— Как се чувстваш сега? — попита Търнър.

— Не усещам никаква разлика.

— Защо?

— През цялото време знаех, че не съм го направил, затова новата информация не ме изненада и не ми донесе облекчение. Първо, защото не бях разстроен, и второ, защото изобщо не ми пука какво мислят хората.

— Включително и аз?

— Ти също знаеше, че не съм го направил. Както аз знаех, че не си взела никакви сто бона.

— Доволна съм, че Съливан се извини. А и ти беше много любезен, като я увери, че не ти дължи извинения.

— Не беше любезност, а констатация на един факт — поклати глава Ричър. — Наистина няма за какво да се извинява, тъй като първото й подозрение беше основателно. Не биваше да обявявам, че не съм го направил, защото на практика почти го направих. Бях на косъм от извършването на всички действия, за които ме обвиняват в клетвената декларация, но не заради армейското въоръжение по улиците на Лос Анджелис. Това изобщо не ме интересуваше. За правилното използване на косачките са нужни много сила и тренировки, а също така и добра поддръжка. По принцип бойните картечници се поверяват на най-добрите във взвода. А намират ли се такива по улиците на Лос Анджелис? Според мен не. Преценката ми беше, че тези оръжия ще бъдат използвани еднократно, а след това ще потънат като котви. Нищо тревожно. Безпокояха ме останалите неща. Противопехотни мини, ръчни гранати. За тях не е нужен опит, но те могат да нанесат големи поражения, особено в градска среда. Невинни минувачи, деца. А онази воняща торба с лой трупаше дебели пачки от тях, които харчеше за дрога, проститутки и по двайсет хамбургера дневно.

— Да вървим да закусим — рече Търнър. — И да не се връщаме повече тук, защото автентичността започва да губи чара си.

Прибраха четките за зъби в джобовете си, облякоха якетата си и излязоха на паркинга. Уличните лампи все още бяха по-ярки от небето. Колата беше там, където я бяха оставили.

Върху предното стъкло личеше някакъв надпис, изписан с пръст върху мръсотията. С много дебел пръст. Три думи, тринайсет печатни букви, отчетливи и завършващи с въпросителен знак.

КЪДЕ Е МОМИЧЕТО?