Първото семейство

18

Час по-късно спряха на паркинга пред двуетажна сграда в бизнес парк в окръг Лаудън.

— Откъде знаеш къде работи? — попита Мишел.

— Аз съм приятел на семейството, нали? — Той млъкна за момент. — Освен това взех визитка от спалнята на Тък.

— Значи едно от децата не е от Пам? Кое обаче?

— Пам е червенокоса, а Тък е рус. Уила е с черна коса. Другите две деца са със светла коса.

— Значи, макар и да е с рецесивен ген, червената коса наистина има отношение към разследването.

— И е интересен факт.

Шон и Мишел влязоха и приближиха бюрото на секретарката.

— Аз съм Шон Кинг. Това е партньорката ми Мишел Максуел. Представляваме Тък Дътън в трагичното нещастие със семейството му.

Секретарката, млада жена с къса кестенява коса и големи тъжни очи, каза:

— О, боже! Знам, научихме! Ужасно е! Как е той?

— Не е много добре. Помоли ни да дойдем в офиса му и да вземем някои неща.

— Надявам се, че той не мисли за работа в този тежък момент…

Шон се наведе напред.

— Мисля, че единствено работата го крепи. Идваме от болницата.

— Казахте, че го представлявате — каза жената бавно. — Адвокати ли сте?

Шон извади картата си.

— Възложено ни е частно разследване. Работим, за да разберем кой е извършителят и за да открием и върнем Уила у дома.

— Боже! Желая ви успех! Уила е идвала тук няколко пъти. Какво чудесно момиче!

— Абсолютно — съгласи се Мишел. — А при отвличанията времето е най-важният фактор. Заради това Тък поиска от нас да проверим какво в работата му би могло да се свърже със случая.

Секретарката доби смутен вид.

— О… Разбирам. Ами… много от нещата, по който работи мистър Дътън, са… един вид… конфиденциални.

Шон се усмихна.

— Разбирам напълно. Той сам ни го каза. Дали обаче има някой, който би могъл да ни помогне?

Жената се усмихна, видимо доволна, че може да прехвърли отговорността на някой друг.

— Разбира се. Ще се обадя на мистър Хилал.

Тя вдигна слушалката и няколко минути по-късно във фоайето дойде висок и слаб мъж с оредяваща коса, на около четирийсет.

— Аз съм Дейвид Хилал. С какво мога да ви бъда полезен?

Шон обясни защо са дошли.

— Разбирам. — Хилал разтри брадичката си. — Елате отзад, за да поговорим.

Последваха го до кабинета му. Той затвори вратата и седна срещу тях.

— Как е Тък?

— Физически ще се оправи — отговори Шон. — Емоционално нещата стоят по-различно.

— Кошмарно нещо. Не можах да повярвам, когато научих.

— Знам, че фирмата ви участва в секретна дейност, свързана с отбраната. Тък каза, че в момента правите опити да спечелите голяма правителствена поръчка в тази област.

— Така е. В търга ние сме подизпълнители. Ако спечелим обаче, ползата за нас е огромна. Това означава работа в продължение на няколко години. Тък отделяше много време за това, както и всички ние.

— По тази причина ли е бил в Джаксънвил в деня на инцидента?

— Май да — отвърна колебливо Хилал.

— Да или не? — настоя Мишел.

Хилал я погледна смутено.

— Всъщност фирмата е на Тък. Аз съм съдружник с миноритарен дял.

— Работим за Тък — каза Шон. — И искаме да открием истината. Искаме да открием убиеца на Пам Дътън. И искаме да открием Уила. Тък също го иска.

— Неловко е — каза Хилал. — Искам да кажа… Това тук не е мое…

Мишел се наведе и чукна с показалец плота на бюрото.

— Говорим за живота на едно малко момиче.

Хилал се отпусна на стола си.

— Добре, добре. Мисля, че Тък беше в Джаксънвил с някого.

— С някого? Той каза, че е бил там в новия офис, който сте открили, за да работите по проекта. Не е ли така?

— Наистина имаме офис там. В него обаче работи само един служител. Жена.

Шон и Мишел се спогледаха.

— Тази жена има ли име? — попита той.

— Касандра. Касандра Малори. Тя работеше по офертата. Наехме я преди около шест месеца. Има страхотни контакти в Министерството на вътрешната сигурност. Много хора искаха да я наемат.

— Защото е можела да ги вкара в бизнеса?

— Правителствените агенции са като всичко останало. Печеленето на контракти се базира на взаимоотношения и доверие. Федералните обичат осведомеността и спокойствието. Фактът, че Касандра е с нас, ще ни помогне неимоверно.

— И Тък е бил там с нея. Да не би отношенията им да не са чисто професионални?

— Тя е много привлекателна. И много умна. Руса, хубав тен, обича късите поли. — Хилал добави смутено: — С Тък наистина си допаднаха. Тя не е специалист по техническите въпроси, а по продажбите. Може да продаде практически всичко.

Шон се наклони напред.

— Тък имаше ли връзка с тази жена?

— Ако въпросът е дали имам някакви доказателства, нямам. Става дума за дребни неща. Например че ходи там толкова често. Чуват се приказки…

— Значи нищо конкретно? — попита Мишел.

— Преди месец дойдоха сметки, платени с кредитната карта на фирмата. Аз съм нещо като неофициален финансов директор. Преглеждам сметките, подписвам чековете.

— Какви бяха сметките?

— Имаше нещо странно в разходите на Тък в Джаксънвил.

— Купувал е цветя, бонбони или секси бельо за Касандра?

— Не, не е това. Въпросът не е за какво с плащал, а за какво не е плащал.

— Не разбирам — каза Шон.

— С фирмената карта не е платена хотелска стая.

Шон и Мишел пак се спогледаха.

— Може да е използвал друга кредитна карта? — предположи Мишел.

— Винаги използва фирмената. Когато работиш по правителствени контракти, трябва да си педантичен с разходите и документацията. Всички служебни разходи плащаме само с тази карта. Освен това Тък използва бонус точките, които се трупат от плащанията с нея за самолетни билети и така нататък. — Хилал продължи бързо. — И винаги отсяда в един и същ хотел там. Хубав хотел, без да е много скъп. И тази верига също му дава бонус точки като на редовен клиент. Сега обаче беше там за три нощи, а няма разходи за хотел.

— А Касандра има жилище в града?

— В сграда, която е на самия бряг. Говорят, че било много хубаво — добави той бързо.

— И Тък не може да е отседнал при някой друг?

— Не познава никой друг. Единствената причина да отворим онзи офис е, че Касандра живее там и не искаше да се премести тук, а не можеше да работи от дома си. Мисля, че в договора й за жилището имаше клауза, която го забранява. Освен това Джаксънвил е център на отбранителната индустрия и се надяваме да развием и друг бизнес там. Не беше безсмислено да стъпим в града.

Шон се облегна назад.

— Какво всъщност си помисли, когато чу за случилото се със семейството му? — попита той. — Честно.

Хилал въздъхна.

— Не е тайна, че Пам и той не бяха най-сплотената семейна двойка на света. Той имаше бизнеса си, а тя поддържаше огъня в домашното огнище и се грижеше за децата. Да убие жена си обаче и да отвлече собствената си дъщеря… Тък не е светец, но не мога да си представя, че е способен на подобно нещо.

— А мислиш ли, че Пам е подозирала нещо нередно?

— Наистина не знам. Не съм имал кой знае какви контакти с нея.

— Ако е искал да прекрати брака си, има и по-лесни начини да го направи — отбеляза Мишел.

— Така е — съгласи се Шон. — Защо просто не се е развел с нея?

Хилал чукна с пръсти по бюрото.

— Би било проблематично.

— В какъв смисъл?

— Както казах, наехме Касандра преди около шест месеца. Преди това тя работеше в Министерството на вътрешната сигурност, в отдела, който се занимава с договорите. Опитваме се да спечелим поръчка от тях. Това имах предвид, като казах, че има страхотни контакти.

— Значи, ако Тък беше опитал да се разведе с Пам, вероятно връзката им щеше да стане публично достояние?

— В света на държавните поръчки федералните не обичат да виждат дори и подобие на конфликт на интереси. Ако основният изпълнител, на когото искаме да станем подизпълнител, разбере, че при нас има извънбрачна връзка с бивша служителка на Министерството на вътрешната сигурност, ще имаме голям проблем. Може би не чак такъв, че всичко да се разпадне, ако имахме нормални обстоятелства, но тук обстоятелствата не са нормални.

— Какво имаш предвид?

— Тък е брат на съпругата на президента. Всички и бездруго са нащрек заради подозренията за преференциално отношение. Властите могат също така да заподозрат, че е имало нещо още преди тя да напусне Министерството на вътрешната сигурност, и да започнат да ровят всички други договори, които са били дадени на нас. Нещата могат да се объркат наистина много бързо. И бездруго доста трудно е да спечелиш подобен контракт при такава сериозна конкуренция. Останалите играчи биха се възползвали от всеки гаф.

— Нали си даваш сметка, че току-що описа много правдоподобен сценарий, заради който Тък би организирал инцидента? — попита Шон.

— Все още не мога да повярвам, че е в състояние да постъпи по този начин със семейството си.

Шон погледна Мишел и тя веднага разбра. Попита:

— Трябва да продължим разговора, но… дали бихте ми предложили чаша кафе?

Хилал стана.

— Разбира се. — Погледна към Шон. — Ти искаш ли?

— Не, благодаря, но бих искал да отида до тоалетната.

Тримата излязоха от кабинета. Хилал посочи на Шон тоалетната в края на коридора и поведе Мишел към стаята за почивка.

Вместо да влезе в тоалетната, Шон се върна бързо назад и влезе в кабинета на Тък Дътън, покрай който бяха минали на влизане, две врати преди кабинета на Хилал, услужливо подпомогнат от табелка с името му.

Кабинетът беше голям, но претрупан и ясно личеше, че обитателят му е човек, който върши много неща едновременно. Без да губи и секунда, Шон отиде до компютъра на бюрото. Извади малка флаш памет от джоба си. На нея беше инсталирана специална програма, използвана от правоохранителните органи, с чиято помощ можеха да се свалят доказателства от компютри, без те да се изземват за изследване. Шон беше успял да се снабди с нея от приятел във ФБР.

Мушна паметта в слота на клавиатурата, кликна няколко пъти с мишката и програмата се зареди на екрана на машината. Разбира се, базата данни на Тък беше защитена с парола. На флаш паметта имаше и програми за неутрализиране на паролите, но използването им щеше да отнеме известно време, така че Шон реши да мине по краткия път. Направи няколко опита, преди да го осени идеята.

Написа името „Касандра“. Нищо. После опита „Касандра1“.

Дигиталната бариера се вдигна и след няколко команди съдържанието на диска на Тък — Дътън започна да се прехвърля във флаш паметта.