Първото семейство

49

— Слушай, Кинг, имаме заповед да ги държим тук — каза агентът на Шон и Мишел.

Бяха пред входа на Блеър Хаус. Беше решено Тък и децата да останат там, където поне временно щеше да ги охранява Сикрет Сървис.

— Искам само да кажеш на Тък Дътън, че сме тук. Ако пожелае да се срещне с нас, няма как да му забраниш, нали? Той не е престъпник. Не е арестуван. Тук е по своя воля. Ако иска, ще си тръгне и не можете да му попречите.

— Ще го наглеждаме — добави Мишел.

— Президентът обаче ще срита моя задник, ако с Тък Дътън се случи нещо.

— На твое място бих се страхувал повече от първата дама — посъветва го Шон.

— Няма да доведа Дътън. Предлагам ви да…

— Шон?

Погледнаха нагоре към входната врата. Видяха Тък. В едната си ръка държеше Колийн, а в другата — чаша кафе.

— Мистър Дътън, моля отдръпнете се от вратата — подкани го агентът.

Тък пусна Колийн и й каза да отиде при брат си. После остави чашата с кафе на пода и излезе вън.

— Мистър Дътън!

Агентът пристъпи напред заедно с двамата си колеги, които пазеха отпред.

Тък вдигна ръка.

— Знам, знам. Тук сте, за да ме пазите. Защо обаче не отидете да пазите децата ми? Аз ще се оправя и сам.

— Мистър Дътън… — настоя агентът.

— Слушай, приятел. Съгласих се да остана, защото според сестра ми нямало да има проблем. Истината обаче е, че тук е Америка и мога да си тръгна заедно с децата си когато поискам, а вие не можете да направите нищо, за да ме спрете. В такъв случай или отиди при децата, или изпуши една цигара, докато поговоря с тези хора. Е?

— Ще се наложи да информирам първата дама — тросна се агентът.

— Информирай я. За теб може да е първа дама, но за мен е по-голямата ми сестра и когато бяхме малки, показвах гащите й на приятелите си срещу долар.

Агентът се изчерви. Погледна Шон и Мишел гневно, после се завъртя и влезе в сградата.

— Тък, не те бях виждал в такава светлина — каза Шон, докато вървяха по улицата срещу Белия дом.

Тък извади пакет цигари, измъкна една и запали. Издиша облак дим.

— Изнервящо е. Нямам представа как се справят Джейн и Дан. Казват, че било като живот в аквариум. Повече прилича на живот под микроскоп!

— Виждат се всички недостатъци — отбеляза Мишел и огледа внимателно сантиметър по сантиметър какво става пред тях и зад тях. Намираха се на едно от най-безопасните места на света, но тя добре знаеше, че това може да се промени за част от секундата.

— Как са децата?

— Изплашени, изнервени, разтревожени, потиснати. Знаят, че Пам няма да се върне, разбира се. Това е достатъчно лошо. Да не знаем обаче какво става с Уила… Това е твърде много. Съсипва ни. Не съм спал и секунда, откакто спряха да ми дават успокоителните в болницата. Не знам как продължавам да функционирам.

Мишел погледна цигарата.

— Тък, сега си им останал само ти — каза тя. — Помисли за тях, ако не за себе си и остави канцерогенните пръчици.

Тък пусна цигарата на тротоара и я стъпка с пета.

— За какво искахте да говорим?

— Само за едно.

Той вдигна ръце пред себе си.

— Ако става дума за онези глупости, че Уила е осиновена…

— Не, не е това. Става дума за онзи, когото си видял с Пам.

— Говорихте ли с него? Кой е той?

— Той е агент на Сикрет Сървис, и то доста високопоставен — обясни Мишел.

— Казва се Арън Бетак. И отрече да се е срещал с Пам.

— Значи лъже. Видях го през стъкло от разстояние три метра. Той беше! Мога да се закълна върху десет библии.

— Вярваме ти, Тък — каза Мишел.

— Има и по-лесно решение от това с библиите — добави Шон.

— Какво?

Шон посочи към Белия дом отсреща.

— В момента Бетак е там. Видяхме го да влиза. Ето защо дойдохме.

— Бетак?

— Аха — кимна Шон.

— Какво искате да направя?

— Искаме да се обадиш на сестра си и да поискаш да се срещнем с нея тримата. Когато отидем там, ще й кажем да повика Бетак и ще поискаме обяснение. Ако реши да излъже пред нея, нека го направи.

Тък изведнъж загуби увереността си.

— Много е заета в момента.

Мишел го улови за лакътя.

— Тък, току-що погреба жена си. Най-голямата ти дъщеря е отвлечена. Мисля, че в момента не трябва да мислиш дали сестра ти е заета, или не.

Шон го изгледа въпросително.

— Е?

Тък извади телефона си.

— Пет минути?

— Става — кимна Шон.