Първото семейство

19

Докато младият агент на Сикрет Сървис носеше пощата от пощенската кутия към къщата, погледът му се спря върху пакета. Нямаше адрес на подателя, а адресът на получателя беше написан с печатни букви. Информира шефовете си и след трийсет минути пристигна пикапът на специалистите по взривове.

Експертите направиха каквото трябваше и за щастие кварталът не изчезна сред огън и дим. Въпреки всичко обаче съдържанието на пакета се оказа странно.

Малка купичка с остатъци от втвърдена на дъното овесена каша с мляко.

Лъжичка със същите остатъци.

И запечатан плик, съдържащ написано на машина писмо.

След като специалистите заключиха, че по кутията, плика и писмото няма отпечатъци и други полезни следи, агентите насочиха вниманието си към съдържанието на писмото.

Пакетът беше адресиран до къщата на сестрата на Пам Дътън в Бетезда, където се намираха Джон и Колийн Дътън, охранявани от Сикрет Сървис.

Когато свалиха отпечатъците и ги сравниха с отпечатъците от стаята на Уила, съвпадението беше несъмнено.

Веднага се свързаха с пощенската служба, за да установят откъде е тръгнала пратката. Въпросът получи най-висок приоритет. Независимо от това обаче не успяха да стеснят периметъра повече от град Долтън в Северна Джорджия. Поне там беше обработена пратката.

По-късно следобед се обадиха на Шон и Мишел и им казаха да отидат в Министерството на финансите, което се намираше от източната страна на Белия дом и имаше статуя на Александър Хамилтън пред входа. Въведоха ги в подземния търбух на сградата и преминаха през тунел, който водеше на изток и се свързваше с Белия дом. Шон беше влизал там и преди, когато работеше в охраната на Белия дом. Мишел обаче влизаше за пръв път. Докато минаваха покрай затворените врати по протежение на дългия коридор, Шон прошепна на Мишел:

— Какви истории мога да ти разкажа за случилото се зад някои от тези врати…

— Представям си екзотика… Представям си розова романтика! — прошепна Мишел в отговор.

Първата дама ги посрещна в кабинета си в Западното крило.

Тя беше с черен панталон и светлосин пуловер, а черните й обувки с ток бяха под бюрото. Изглеждаше много по-изморена от предишния път.

Шон с изненада видя Арън Бетак изправен зад нея. Или по-точно свит зад нея. Във всеки случай нямаше вид на човек, който иска да е там. Първата дама обаче почти винаги получаваше онова, което искаше.

— Заради моменти като този съжалявам, че отказах цигарите — посрещна ги Джейн Кокс и им кимна да седнат срещу нея.

— Не трябваше ли да си на предизборна обиколка някъде из Кънектикът? — попита Шон.

Първата дама кимна разсеяно.

— Върнах се веднага щом ми казаха за пакета. Повиках агент Бетак, за да отговори на въпросите ви, ако имате такива.

Шон и Мишел погледнаха Бетак, чийто вид говореше, че едва ли би им казал дори колко е часът.

Въпреки всичко той кимна и се опита да се усмихне, но се получи гримаса като на човек, усетил неприятна миризма.

— Чух, че от ФБР не са били много склонни да ви окажат съдействие — започна Джейн. — Вярвам, че това вече е минало и не срещате съпротива от никоя друга агенция?

Само една агенция участваше в това и неин представител беше едрият мъж, застанал зад гърба й. При тези думи лицето му леко почервеня.

— Всички ни оказваха съдействие — отговори Шон бързо. — Особено Сикрет Сървис. Моментът е труден за всички, но те бяха на наше разположение изцяло.

— Чудесно — каза Джейн.

Бетак се вторачи в Шон за момент, после кимна едва забележимо в знак на признателност за неочакваната защита.

Джейн Кокс седна зад бюрото и в рамките на няколко минути им разказа какво се е случило. Бетак добави техническите подробности около доставянето и съдържанието на пратката.

— Значи някой я държи — заключи Мишел. — И твърди, че тя е добре и ще се свърже с нас по-късно.

— Нямаме представа дали наистина е добре — възрази рязко Джейн. — Може и да е мъртва!

— Тревожен е фактът, че знаят къде да изпратят писмото — отбеляза Шон.

Бетак кимна.

— Предполагаме, че са проучвали семейството и са научили адреса на лелята. Дори и децата да не бяха настанени там, пратката в края на краищата пак щеше да стигне до нас.

— Или похитителите имат достъп до вътрешна информация — каза Шон и погледна косо към Бетак. — Не искам да кажа, че проблемът е в Сикрет Сървис. Може да имат други източници.

Бетак кимна.

— Така е. Ще проучим.

— Добре, какво ще правим сега? — попита Джейн.

— Могат ли да определят откъде е изпратен пакетът?

— От Долтън, Джорджия. Поне така ми каза директорът на ФБР.

Бетак потвърди с кимване.

— Добре, това все пак е нещо. Ако е установено през кой пощенски център за обработка е минала пратката, значи се знае в какъв радиус е пусната, което стеснява търсенето. Ще са нужни много хора, но все пак районът може да се проучи.

— ФБР вече го прави — обади се Бетак.

— Ако аз съм похитителят — намеси се Мишел, — щях да си дам сметка за това и да пусна пратката на доста голямо разстояние от мястото, на което държа Уила.

— Долтън е в Северна Джорджия — добави Шон. — Дотам лесно може да се стигне от Тенеси, Алабама, Северна и Южна Каролина.

— Това затруднява разследването, но не го прави невъзможно — каза Бетак. — А и е една от малкото следи, по които можем да тръгнем.

Шон вдигна очи и видя, че Джейн гледа някаква снимка в ръцете си. Обърна я към тях, за да я видят и те. Беше на Уила, яхнала кон.

— Тъкмо беше навършила шест. Разбира се, поиска да има пони. Предполагам, че всички малки деца го искат. Тогава Дан още беше в Сената. Отведохме я в малка ферма близо до Пърсълвил, във Вирджиния. Веднага се качи на това животно и после едва я свалихме. Повечето деца биха се изплашили до смърт.

Остави снимката бавно.

— Смело момиче — отбеляза тихо Шон.

— Тя е смела и умна — отвърна Джейн, — но все още е малка.

— ФБР има ли някакви идеи за мотива? — попита Мишел.

— Не, доколкото знам.

Тя погледна Бетак, който само кимна.

— Говорихме с Тък и посетихме офиса му.

— Открихте ли нещо полезно?

Шон се раздвижи смутено на стола си, после погледна Бетак.

— Това е лично.

Бетак погледна първата дама.

— Мога да си тръгна, мисис Кокс.

Тя се замисли за миг.

— Добре, благодаря агент Бетак. С президента искаме да ни информирате незабавно за всяко ново развитие.

След като Бетак излезе, Джейн Кокс попита:

— Какво разбираш под „лично“, Шон?

— Пам говорила ли ти е някога за проблеми с брака си?

— Защо задаваш този въпрос? — попита Джейн рязко.

— Просто искам да проверя всички възможности — отговори Шон. — Е? Имаше ли нещо?

Джейн се облегна назад, опря длани една в друга и кимна замислено.

— На партито в Кемп Дейвид. Стана дума защо Тък не е там и че е заминал по работа, но…

— Какво?

— Стори ми се, че искаше да каже още нещо, но не го направи. Просто добави, че Тък си е Тък и ще се върне на следващия ден. — Погледна двамата пред себе си. — Какво има?

Шон и Мишел едновременно се наклониха напред.

— Тък е трябвало да се върне в деня след отвличането? — учуди се Шон.

— Да, струва ми се, че тя каза точно така — отвърна неуверено Джейн и също се наклони напред. — Той обаче е бил вкъщи, когато е станало. Какво значи това?

Шон погледна Мишел.

— Тък може би е имал извънбрачна връзка.

Джейн стана.

— Какво?

— Ти не подозираше ли нещо такова?

— Разбира се, че не, защото не е истина! Брат ми никога не би постъпил така! Какви доказателства имате?

— Достатъчно, за да ни накарат да продължаваме да разследваме в тази посока.

Джейн седна отново.

— Това е невероятно! — Вдигна очи. — Ако с имал връзка… нали не намеквате, че…

— Джейн, не мога да отговоря на този въпрос. Поне засега. В началото на разследването сме. Правим всичко, което можем.

— И приоритетът ни е да открием и спасим Уила — добави Мишел.

— Разбира се, че това е целта. И е единствената причина, поради която ви потърсих.

Джейн опря трепереща длан до челото си.

За Шон не беше трудно да отгатне мислите й.

— Когато започнеш разследване, никога не знаеш къде ще те отведе то. Понякога истината причинява болка, Джейн. Готова ли си за това?

Първата дама го погледна хладно и втренчено.

— Истината е, че на този етап в живота ми вече нищо не ме изненадва. Намерете Уила. На всяка цена.

Вратата се отвори внезапно и тримата се обърнаха. Шон и Мишел инстинктивно скочиха, защото влезе президентът Дан Кокс заедно с двама от по-старите агенти на Сикрет Сървис.

Президентът се усмихна и протегна ръка.

Кокс беше висок горе-долу колкото Мишел и няколко сантиметра по-нисък от Шон, но раменете му бяха широки и лицето му на петдесетгодишна възраст бе по-скоро младежко, отколкото белязано от пораженията на средната възраст. Това беше удивително предвид годините, прекарани под безмилостния поглед на целия свят.

Шон и Мишел се ръкуваха с него.

— Не те очаквах — каза Джейн.

— Отмених срещите си за днес — отвърна Кокс. — Хората ми не останаха очаровани, но президентът все пак има някои привилегии. След като според социологическите проучвания водя с двайсет и четири пункта и опонентът ми по-често е съгласен, отколкото несъгласен с мен, мога да си позволя свободен ден. Но дори и да бях назад в надпреварата, безопасността на Уила е по-важна.

Джейн му се усмихна с признателност.

— Знам, че винаги си гледал на нещата по този начин.

Кокс отиде при жена си, целуна я леко по бузата и я потупа по рамото, после се обърна към двамата бивши агенти на Сикрет Сървис. Вдигна за миг очи към хората от охраната си и едва забележимо кимна към вратата. След секунда те излязоха.

Шон, който долови какво става, се замисли колко ли пъти и него бяха отпращали така — само с помръдване на клепачите.

— Джейн ми каза с какво сте се заели вие двамата — заговори Кокс. — Доволен съм, че се включвате с опита и уменията си. Трябва да направим всичко възможно, за да спасим Уила и да я върнем у дома.

— Абсолютно, господин президент — каза Шон машинално.

Кокс седна на ъгъла на бюрото на жена си и кимна на двамата да седнат.

— По време на полета ме информираха за пакета. Моля се това да доведе до позитивно развитие. — Замълча за момент и добави: — Политиката не трябва да се намесва във всичко и ще направя каквото мога, за да не допусна политизиране. Въпреки всичко Конгресът е под контрола на опозицията, така че очевидно нямам абсолютна власт там. — Вгледа се в жена си и й се усмихна нежно. — Нямам такава власт дори и в собствения си дом, защото по-добрата ми половинка несъмнено е по-умна, отколкото изобщо мога да бъда аз. — Усмивката му изчезна. — Официално разследването е поверено на ФБР. Някои от съветниците ми са на мнение, че сега не мога да си позволя да се възползвам от властта, с която разполагам, но въпреки всичко наредих на директора на ФБР Мънсън случаят да получи висок приоритет. Ще се справям с политическите последици от това решение по-късно. Жена ми ви се доверява, значи ви се доверявам и аз. Така или иначе обаче, независимо че ще продължите да получавате достъп до материалите по разследването, статутът ви е на частни консултанти. Официално ФБР води разследването.

— Разбираме, господин президент.

— Те ни помагат много — добави Мишел без следа от иронията, която несъмнено напираше в нея.

— Отлично. Някакъв напредък?

Шон погледна бързо към Джейн Кокс. Лицето й беше невъзмутимо, но въпреки това той успя да разчете изражението й.

— Все още е рано, господин президент, но работим с всички сили и възможности. Изглежда, с получаването на този пакет ще има някакъв напредък. Да се надяваме, както казахте, че то ще доведе и до още нещо. Често се случва. Престъпниците допускат грешки.

— Добре — кимна Кокс и стана. Мишел и Шон също станаха.

— Ще поговорим по-късно, скъпа — добави президентът.

След миг излезе в коридора, където двамата бодигардове несъмнено щяха да се залепят за него.

Извън Белия дом най-добре охраняваната зона е тази, непосредствено около президента и някои агенти по аналогия с футбола я наричат „червена зона“, където защитата по никакъв начин не трябва да допусне противников нападател. Така се оформят пластове или периметри, подобни на люспите на глава лук. За да се добере по-навътре, нападателят трябва да премахне предишния слой. „Червената зона“ е последната преграда, преди да се сблъскаш с лидера на свободния свят от плът и кръв. Състои се от супер–агенти, достигнали до това ниво след жесток подбор, които се разполагат около президента под формата на ромб. С остри ъгли. И всеки един от тях е готов да се бори до смърт за човека, когото охранява, и безусловно да приеме куршум вместо него. Този пласт от охраната никога не може да бъде нарушен, защото е последният.

Дори и в Белия дом агентите винаги са най-много на метър от обекта с изключение на едно място — апартамента на първото семейство. От гледна точка на президентската охрана никога не можеш да приемеш със сигурност, че знаеш къде са враговете ти и кои са истинските ти приятели.

Няколко минути по-късно Шон и Мишел се върнаха през тунела, водени от морски пехотинец в пълна парадна униформа.

— Винаги съм искала да се срещна с президента — каза Мишел на Шон.

— Той е впечатляващ човек, но…

Гласът на Мишел премина в шепот:

— Но винаги си го представяш в онази кола с онази жена, нали?

Той направи гримаса, но не отговори.

— Защо не попита Джейн за трите деца и двете цезарови сечения?

— Защото инстинктът ме предупреди да не го правя. И в момента същият инстинкт ме плаши до смърт.