Първото семейство

78

Двата хеликоптера се издигнаха и полетяха на югоизток. В единия бяха президентът и съпругата му заедно с няколко агенти от Сикрет Сървис и оборудването, което успяха да натоварят в последната минута. Във втория имаше още агенти. Там бяха и двете най-добре обучени кучета за откриване на взривни вещества, с които разполагаше ФБР, още оборудване и Чък Уотърс, който беше уведомен за случващото се от Лари Фостър без знанието на първото семейство. До него беше Арън Бетак, който се беше присъединил към групата, също без знанието на първото семейство. Небето изсветляваше с всяка изминала минута, духаше лек ветрец, а изгряващото слънце всеки момент щеше да прогони сутрешния хлад.

Телефонът на Бетак иззвъня.

— Да?

— Арън, обажда се Шон Кинг. Трябва да поговорим.

— Зает съм в момента.

— Аз съм в Алабама.

— Какво? И ние сме там.

— Вие? С кого?

Бетак погледна Уотърс и отговори:

— Както ти казах. Вълка и Риса са в движение. — Това бяха кодовите имена на президента и съпругата му, които използваха в Сикрет Сървис. — Ти какво правиш в Алабама?

— Ако трябва да отгатна, мисля, че се движа в същата посока като вас. Къде точно отивате?

— Не знам, Шон. Казах ти вече.

— Така е, но сметнах, че вече сте наясно. С президента сте, а не знаете къде отивате?

— Всичко се обърка. Летим на сляпо и потъпкваме всички инструкции на службата. Лари Фостър е шеф на охраната и всеки момент ще получи инфаркт. След скандала в Овалния кабинет сега летим с хеликоптера към точка, зададена с координати.

— Арън, това е безумно. Може да попаднете в капан!

— Кажи ми нещо, което не знам. Да не мислиш, че сме особено щастливи? Той обаче е президентът.

— Казваш, че директорът на Сикрет Сървис е допуснал това да се случи? Или старшите съветници на президента? Ами вицепрезидентът?

— Ходим по въже. Той е главнокомандващият, а ние сме негови подчинени. Все пак успяхме да поискаме подкрепа от ФБР и от военните, така че ще осигурим добра защита дори и при тези обстоятелства.

Уотърс кимна на Бетак да му даде телефона.

— Кинг? Чък Уотърс.

— Ей, Чък, оставих ти съобщение.

— Какво правиш, по дяволите?

— Ако ти кажа, няма да повярваш. Арън ми каза с какво сте се захванали. Може би ще попаднете в засада.

— Можем. Президентът обаче не знае, че преди нас лети още един хеликоптер, пълен с командоси от взвода за спасяване на заложници. Докато кацнем и преди президентът да слезе, те ще огледат мястото и ще заградят периметър, така че и мравка да не може да премине. Ако не ни хареса гледката, ще се махнем оттам, без да се съобразяваме с президента.

— Ами ако ви обстрелват във въздуха?

— Машините ни са оборудвани за противодействие на ракети земя-въздух и въздух-въздух. Освен това над нас летят военни самолети. А ескадрила бойни хеликоптери „Апачи“ оглеждат терена сантиметър по сантиметър от точката, която ни е дадена. Нали знаеш, че като видиш „Апачи“, или се предаваш, или пълниш гащите, или и двете?

— Добре, добре. Открихме обаче нещо, за което трябва да знаеш. Може да е ахилесова пета. — Шон обясни за металните контейнери.

— Къде ги откри?

— Ще ти кажа по-късно. Надявам се да успееш да се справиш с тях.

— Ще видя какво мога да направя. Къде си сега?

— Пътувам към изоставен рудник с едно момче на име Гейбриъл.

— Гейбриъл? Защо рудник?

— Защото мисля, че малкото момиче може да е там.

— Уила?

— Надявам се и се моля, Чък. Ще поддържаме връзка. Желая ви късмет.

Шон затвори и Уотърс върна телефона на Бетак.

— Това е безумие, Чък. Като епицентър на ядрен взрив.

— Добре. Ще кажеш ли обаче на нашия човек, че е идиот да идва тук?

Бетак не отговори.