Първото семейство

35

Отидоха в полицията с Бил Максуел, но въпреки че Боби беше техен човек, научиха много малко и се наложи да чакат във фоайето и да пият блудкаво кафе от автомат. Два часа по-късно в коридора се появи Франк Максуел, изтощен и блед. Изненада се, че ги вижда.

Бил веднага сложи ръка на рамото му.

— Добре ли си, татко? Не мога да повярвам, че ни свиха този мръсен номер.

— Просто си гледат работата, Били. Точно както правиш и ти.

— Какво искаха? — попита Мишел.

— Както обикновено. Къде, какво, защо… — отговори Франк направо, без да я погледне.

— Ти какво им каза? — попита тя.

Този път я изгледа продължително.

— Истината.

Мишел се приближи до баща си.

— И тя е?

Бил застана между двамата и сложи ръка на рамото на сестра си.

— Защо не престанеш? Погребението на мама е утре, за бога!

— Знам! — сопна се Мишел и се освободи от ръката му. — Какво им каза, татко?

— Ще си остане между тях и мен. И адвоката ми.

— Адвокат? — изпъшка Бил.

— Разследват ме. Трябва да имам адвокат.

— Но ти не си направил нищо лошо.

— Не бъди глупав, Били. Невинни хора са влизали в затвора и преди, знаеш го не по-зле от мен. Имам право на адвокат като всеки друг.

Върнаха се у дома заедно. Франк и Бил Максуел седяха на задната седалка.

Никой не каза нито дума през целия път.

По-късно, когато Шон тръгваше към хотела си, каза на Мишел:

— Остани при баща си. Аз ще взема списъка с приятелките и ще започна да ги обикалям сутринта преди погребението.

— Не. Искам да съм с теб.

— Семейството ти…

— Четиримата ми братя са при него. Няма да му липсвам. Така може би е по-добре, защото с баща ми не се разбираме особено.

— Добре. Тогава до утре сутринта.

— Рано сутринта — уточни тя.

В хотелската си стая Шон атакува минибара и проведе няколко телефонни разговора.

Тък Дътън беше изписан от болницата. Шон се обади на сестрата на Пам Дътън в Бетезда. Тя му каза, че Тък дошъл, взел двете си деца и отишли в къща под наем. Шон имаше мобилния номер на Тък, така че се опита да се свърже с него.

Някой се обади на второто позвъняване.

Не беше Тък.

— Джейн?

— Здравей, Шон.

— Чух, че Тък се преместил в къща под наем с децата.

— Така е. Помагам им да се настанят.

— Къде е това място?

— Във Вирджиния. Къща близо до спирка „Виена“ на метрото. Понякога ФБР я използва, за да настанява командировани агенти. Разбира се, от Сикрет Сървис също са тук.

— Как са Тък и децата?

— Не са много добре. Ти напредваш ли?

— Да. Можеш ли да ми дадеш Тък?

— Кажи каквото има на мен.

— Не, трябва да говоря лично с Тък.

Шон чу неодобрителен звук от другата страна, който му даде да разбере недвусмислено, че Джейн не е във възторг от такова пренебрегване. Въпреки това след малко чу гласа на Тък.

— Какво има, Шон?

— Джейн до теб ли е?

— Да, защо?

— Когато чуеш каквото имам да ти кажа, ще ти е нужно уединение. Отиди някъде.

— Но…

— Отиди някъде!

— Аха… почакай.

Шон чу как шепне нещо, после някакви други шумове му подсказаха, че е отишъл в друга стая. Чу затваряне на врата.

— Добре, за какво става дума?

— Бях в Джаксънвил.

— За какво? — попита Тък троснато.

— За да се попека на слънце.

— Шон…

— Знам всичко, Тък. Всъщност знам повече и от теб.

— Казах ти, че…

— Прекарах целия следобед с ексхибиционистката Касандра. След като Грег Доусън й плати каквото се бяха разбрали.

Тък извика:

— Грег Доусън?!

— Намали децибелите, Тък. И бездруго оглушавам достатъчно бързо. Ето за какво става дума. Доусън е разбрал за теб и Касандра и сега дамата работи заедно с него, за да не получиш голямата държавна поръчка. Сигурен съм, че има снимки как се гушкате, с които да се позабавлява Министерство на вътрешната сигурност.

— Този задник! И тази кучка!

— Аха. Между другото, това е чудесен урок на тема защо човек трябва да предпочита съпружеската вярност.

— Не си казал на Джейн…

Шон го прекъсна.

— Не е моя работа. Според мен си пълен боклук, защото си постъпил толкова гнусно с жена си, а тя е майка на децата ти, но моето мнение е без значение.

— Тя се захвана с мен, Шон. Кълна се. Съблазни ме.

— Време е да пораснеш, Тък. Манипулаторки като Касандра винаги си намират леваци като теб. Така живеят. Твоето задължение на щастливо женен мъж е било да й кажеш къде точно да отиде. По дяволите! Дори и аз го направих, когато ми скочи, а съм сам! Можех да се възползвам без никакви угризения! За щастие обаче ме спаси добрият вкус. Все едно. Не съм брачен консултант и не заради това ти се обадих.

— Тогава за какво?

— Според Касандра си се прибрал по-рано, защото двамата сте се скарали заради Пам и евентуалната й изневяра. Така ли е?

— Ами…

— Или започни да ми казваш истината, или търси Уила сам, ясен ли съм?

— Да, така е.

— Щеше да е много хубаво, ако го бях научил по-рано, Тък — каза Шон.

— Аз… бях объркан, а и ударът по главата…

— Касандра каза, че си дочул някакви разговори и дори си видял Пам с някакъв тип.

— Така е. Не можех да повярвам, че ми изневерява.

— Да, бе! Такова нахалство, представи си само! Знам, че самолетът ти е кацнал по-рано. Каза, че не си спирал по пътя, така че искам да знам какво прави през единия час от тръгването ти от летището до пристигането ти у дома?

— Как успя да…

Шон го прекъсна нетърпеливо.

— Аз съм детектив, Тък, такава ми е работата. Губим си времето, а детето ти е там някъде с хора, които вероятно са склонни към насилие. Кажи ми какво прави през това време. И ако пак опиташ да ме излъжеш, ще дойда при теб и ще те сритам по задника и никакви агенти няма да могат да те опазят!

— Бях пред къщи — отговори Тък бързо.

— Пред твоята къща?

— Да. Наблюдавах. Пам смяташе, че още съм в Джаксънвил, и може би щеше да покани приятеля си у дома. Исках да ги хвана на място. Никой не се появи обаче, така че вкарах колата в гаража и се прибрах.

— И какво точно смяташе да направиш, ако онзи се беше появил?

— Да направя? Не знам. Сигурно щях да го сритам по задника…

— И да признаеш пред Пам своята изневяра и да я оставиш тя да ти срита задника?

— Виж какво, ти попита, отговорих ти. Нямам нужда от проповеди, ясно ли е?

Нещо в обяснението обаче не беше както трябва.

— Къщата ти е на края на дълга алея, от двете страни на която има само дървета. Откъде си наблюдавал?

— Алеята прави завой, при който има пролука между дърветата, в източната страна на имота. Оттам се виждат вратата и гаражите.

— Било е нощ. Тъмно.

— В колата си имах бинокъл.

— Така, случайно?

— Добре де, бях го взел нарочно, специално за случая.

— И докато наблюдаваше собствената си къща, видя ли случайно някой, който не би трябвало да е там?

— Не. Нямаше жива душа.

— Очевидно е имало някого, Тък. Онези не са били в къщата, докато си я наблюдавал, защото в противен случай щеше да чуеш писък. Те също са наблюдавали, преди да ударят, видели са те и са изчакали да влезеш.

— Щях да ги видя.

— Не, нямаше да ги видиш. Очевидно са знаели какво правят за разлика от теб.

— По дяволите! — изсумтя Тък.

— Какво успя да чуеш от онези телефонни разговори? И колкото може по-подробно.

— Бяха два. Случи се така, че с Пам вдигнахме едновременно. От различни стаи. Чух гласа на онзи тип. Каза нещо в смисъл, че иска да се срещнат. Скоро. — Пам искаше да е по-късно. — Чух само това, после се ядосах и затворих.

— А втория път?

— Минавах покрай спалнята. Пам мислеше, че вече съм излязъл, но си бях забравил чантата и се върнах, за да я взема. Говореше тихо, но все пак успях да чуя, че след два дни заминавам и могат да се срещнат тогава.

— И какво се случи?

— Само се престорих, че заминавам. Смених полета си и я проследих. Отиде в кафене, на половин час път.

— И видя ли мъжа?

— Да.

— Цвят на косата, телосложение, раса, възраст?

— Едър. Висок колкото теб. Знам, защото се изправи, когато Пам влезе. Бял, с къса черна коса, леко прошарена. Може би на около петдесет. Имаше вид на бизнесмен.

— И какво направи ти?

— Чаках в колата около половин час. После Пам излезе и си тръгнах.

— А защо не изчака онзи да излезе и да го попиташ за какво става въпрос?

— Казах ти, беше едър.

— Само заради това ли?

Той не отговори.

— Тък. Слушам.

— Добре, добре. Беше облечен в костюм. Видях ги да преглеждат някакви документи. Нямаше нежности. Изведнъж ми мина през ум…

— Какво? Че може да не й е любовник? Че може да е адвокат и Пам мисли за развод?

— Или че е частен детектив като теб и Пам го е наела, за да ме следи.

Вероятно заради това е искала да се срещне с мен.

— Един момент. Ако си мислил така, защо онзи ден се върна по-рано от Флорида? Каза ми, че си искал да ги хванеш и може би да сриташ онзи по задника. Току-що обаче призна, че си се чупил, защото типът бил едър. Призна, че си го взел за частен детектив. Престани да ме лъжеш. Искам истината.

— Не е удобно, Шон.

— Тък, искаш ли да видиш Уила, или не?

— Що за въпрос е това? Разбира се, че искам.

— Тогава забрави неудобството си и ми кажи истината.

— Мислех — изстреля Тък в отговор — да го причакам пред къщи и да се опитам да го купя, за да е на моя страна.

— Защо?

— Очевидно поради същата причина, която обяснява действията на Доусън. Ако Пам разбереше за похожденията ми и се разчуеше, договорът щеше да отиде по дяволите. Не можех да го допусна, Шон. Бях работил твърде много за него и той означаваше всичко за мен.

Една голяма част от Шон искаше някак да се провре през мъглата от телефонни импулси и да размаже Тък Дътън на пихтия.

— Да, очевидно за теб е означавал доста повече от брака ти. А тази история, която ми пробута Джейн в болницата? Че съдружникът ти искал да те принуди да му продадеш дела си на безценица, защото си бил закъсал за пари? Всичко това са дивотии!

— Така е, не е съвсем вярно.

— Джейн знаеше ли, че не е истина?

— Просто искаше да ме защити, Шон. Винаги го е правила. А аз непрекъснато я разочаровам.

— Слушай, мислиш ли, че Пам може да е записала някъде нещо, което да ни отведе при едрия мъж с костюма? Или може би има визитка, ако е бил адвокат или частен детектив?

— Защо? Та той няма нищо общо с Уила и случилото се с Пам. Вероятно има връзка единствено с флирта ми с Касандра.

— Тък, ще отклониш ли ума си за миг от чатала си, за да помислиш? Че има връзка единствено с флирта ти с Касандра е само една теория, и то не съвсем правдоподобна. Помисли малко, става ли? Кой би убил Пам и би отвлякъл Уила заради държавната поръчка? Доусън вече те е бил прецакал чрез Касандра, така че не му е трябвало да го прави. Имате ли друг конкурент, готов да рискува да получи смъртна присъда заради този контракт?

— Не, нямаме. Битката за държавните поръчки е жестока, но не чак толкова.

— Браво. Благодаря ти, че използва логичното си мислене. Друга версия е, че онзи тип е свързан с изчезването на Уила и смъртта на Пам, а няма нищо общо с твоята каша.

— Възможно ли е такова нещо? Защо ще се обажда на Пам и ще иска да се срещне с нея, ако се готви да постъпи така?

— Никога ли не си чувал за срещи под фалшив претекст с цел получаване на вътрешна информация? Мислех, че вие, които се занимавате с държавни поръчки, сте спецове в тази област.

— О, да… — каза Тък. — Май разбирам какво имаш предвид.

— Каза ли на ФБР за тези неща? За Касандра и мъжа, когото си видял с Пам?

— Разбира се, че не. Чакай малко… Трябваше ли?

— Не питай мен. Аз не съм ти юридически съветник. А когато се върна в града, ще трябва да изясня някои неща със сестра ти.

— Когато се върнеш? Къде си сега?

— В Тенеси.

— Защо?

— Заради едно погребение.

— Боже… щях да забравя. Погребението на Пам е в петък. Джейн ще се погрижи за всичко.

— Сигурен съм, че ще го направи.

— Ще се върнеш ли дотогава?

— Да, ще се върна. Само че… Ето какво. Ще отида на погребението заради Пам, не заради теб. И… докато си говорим откровено, кажи ми, Уила ли беше осиновеното дете?

— Какво? — попита Тък шокиран.

— При аутопсията се установи, че Пам е имала две раждания с цезарово сечение и че не е можела да ражда по нормалния начин. Имате три деца, значи едното трябва да е осиновено. Уила ли е?

Тък затвори телефона.

— Благодаря за отговора — каза Шон сам на себе си.