Първото семейство

80

Час преди да се приземят двата хеликоптера с президента и охраната му, два други големи хеликоптера с трийсетина командоси от взвода за спасяване на заложници и с много оборудване кацнаха в прахоляка на стотина метра от малката къща на Сам Куори. Мъжете скочиха на земята и се разгърнаха във верига, готови за стрелба. После започнаха да свалят оборудването и да го подготвят. Огледаха близката околност, но не откриха нищо обезпокоително.

Карлос, който чу приближаването на хеликоптера, се прикри под линията на видимостта в укритието си, без да отдели нито за миг поглед от монитора пред себе си. Единственото, което направи, беше да се прекръсти и да прошепне кратка молитва.

Половината командоси заеха отбранителна позиция, а другата половина започнаха да свалят оборудването от втория хеликоптер.

Основната част от него бяха два самоходни робота около петдесет килограма всеки. Свалиха ги на земята и двама командоси ги пуснаха в действие. Първият беше малък миночистач. Той започна да обикаля около къщата и да се приближава към нея спираловидно. Ако имаше мини или самоделни взривни устройства, сензорите на робота щяха да ги открият, преди да се взривят. После командосите щяха да вземат съответните мерки.

Нищо не избухна и те пуснаха втория робот. Той беше още по-сложен от първия. Наричаха го „Гама хрътка“. С него се откриваха радиоактивни, биологически или химически активни вещества. Роботът „обходи“ периметъра, после дори се покатери по стъпалата на верандата и влезе в къщата. Не „излая“ нито веднъж. Беше чисто.

Едва тогава командосите доближиха къщата и влязоха. Това, което откриха вътре, стъписа дори най-опитните сред тях.

Първият приближи радиостанцията до устата си и докладва:

— Тук има бяла жена на видима възраст между трийсет и четирийсет, на болнично легло, свързана със сложна животоподдържаща апаратура, захранвана с генератор. Проверихме за оръжие и експлозиви. Не открихме. Чисто е.

Шефът, който чакаше вън, изслуша всичко това и възкликна:

— Какво, по дяволите, каза?

Онзи повтори. Шефът на командосите предаде информацията на президентския хеликоптер.

— Какво ще правим сега? — попита един от командосите.

— Ще влезем в къщата и ще я претърсим още веднъж. После ще отцепим района. Не искам никакво живо същество, като изключим жената в кома, да доближи на по-малко от километър.

— Коя е тя?

— Не знам и не искам да знам. Знам само, че скоро тук ще кацне президентът и че няма да допусна да му се случи каквото и да било, докато съм на смяна. Действайте.

Претърсиха района още веднъж. Командосите обикаляха около прикритието на Карлос. Не откриха камерата, защото Куори беше издълбал кухина в дървото, беше монтирал камерата в нея и я беше покрил с парче кора, така че се виждаше само обективът. Освен това беше достатъчно високо, за да я скриват листата на дървото, с изключение на пролуката, прорязана от Куори отпред, за да осигури видимост за Карлос.

Няколко командоси се върнаха в къщата и откъртиха дъска от пода. Отдолу имаше стандартен двусантиметров шперплат. Един от мъжете го удари с юмрук.

— Здрав като камък. Отдолу сигурно има бетон.

— Провери — каза шефът.

Донесоха бормашина и пробиха шперплата, докато не стигнаха до нещо твърдо.

— Солидно е.

— Добре. Достатъчно.

Върнаха дъската на мястото й. После направиха същото с четирите стени. И тук всичко беше наред.

След като приключиха с проверката, без да открият никаква заплаха, командосите зачакаха търпеливо кацането на президента на Съединените щати. Нямаха представа какво смята да прави той тук. Знаеха само, че ако се появи някаква заплаха, ще я ликвидират с огнева мощ, достатъчна да унищожи пехотен батальон.

Паркираха джипа и слязоха. Нямаха избор, защото пътят беше затрупан с купчина камъни.

— Това го нямаше преди — отбеляза Гейбриъл. — С пикапа можеше да се стигне до самата врата.

— И бездруго нямаше да можем да стигнем дотам — обади се Шон.

Гейбриъл ги поведе към рудника. Трябваше да се катерят по скали и хлъзгава пръст. Шон се подхлъзна и се изправи с усилие.

— Май остарявам — оправда се той смутено.

— Кога за последен път си бил на опреснителен курс за боравене с оръжие? — попита Мишел.

— Ако ми се изпречи мишена, която трябва да улуча, ще го направя. Разчитам на теб обаче да го улучиш първа.

— Ще го имам предвид.

Продължиха напред.

— Нямам ключ от вратата на рудника — каза Гейбриъл след малко.

— Няма да е проблем. Ти само ни заведи дотам — нареди Мишел.

След няколко минути се изкачиха и видяха затревената писта.

— Това ли е неговият самолет? — попита Шон и посочи малката чесна.

— Да.

Изведнъж Гейбриъл посочи вдясно.

— А това е мистър Сам!

Погледнаха нататък.

Сам Куори беше излязъл от рудника с малка черна кутия в ръка. Прикриха се. Мишел извади пистолета и се прицели, но от това разстояние нямаше гаранция, че ще улучи. Погледна Шон и той поклати глава.

— По-стар е, отколкото си мислех — прошепна Шон, докато оглеждаше високия белокос мъж.

— Силен е като бик — каза Гейбриъл. — Веднъж повали мъж, два пъти по-едър от него и два пъти по-млад, защото напсува майка ми. Бие се много добре.

— Надявам се да не ми се наложи да разбера колко е добър — отбеляза сухо Шон.

— Нали дойдохме, за да се уверим, че всички са добре. Момичето и мистър Сам?

Шон и Мишел се спогледаха.

— Така е. Гейбриъл, това обаче зависи от него. Ако предприеме нещо, ние ще трябва да реагираме, нали?

— Ще поговоря с него. Всичко ще е наред. Няма да нарани никого. Познавам мистър Сам.

Мишел погледна Шон. Никой от двамата не изглеждаше толкова уверен в благоприятния изход.