Първото семейство

82

Първото семейство застана пред Типи Куори. Машината издуваше белите й дробове, тръбичка подаваше кислород в ноздрите й, мониторите следяха пулса и състоянието на другите жизнени показатели.

— Така е повече от тринайсет години — каза Джейн. — Нямах представа.

Президентът я погледна изпитателно.

— Не я помня, скъпа, кълна се. Има хубаво лице.

Когато го каза, Джейн леко се отдръпна от него. Той сякаш не забеляза.

— Типи Куори? — повтори той озадачено името.

— Да.

— В Атланта?

— Точно така. Беше в пиар агенцията, която помагаше за стартирането на кампанията ти за Сената. Тя беше доброволка, дошла направо от колежа.

— Откъде знаеш?

— Направих си труда да науча. Направих си труда да науча всичко за всички жени, към които ти проявяваше интерес по онова време.

— Знам какво ти причиних — каза той и пак погледна Типи. — Не си спомням да съм имал какъвто и да било контакт с нея.

— Точно поради тази причина никой не те е свързвал с нея. Но си имал контакт. Нещо, което изненада дори мен. Заварих ви двамата в нашата хотелска стая. Тя пищеше да я пуснеш, но беше късно. Ти вече беше свършил. Бяха нужни часове, докато я успокоя, докато ти лежеше мъртво пиян в един ъгъл от прекалено много джин и твърде малко тоник.

— Защо не е дошла полицията тогава? Сигурна ли си, че не е била съгласна?

— Тя не повика полицията, защото в крайна сметка успях да я убедя да не го прави заради скандала, който щеше да се разрази, ако се разчуеше. Казах й, че няма свидетели и че ще е нейната дума срещу нашата, че е била в нашата хотелска стая и че не мога да свидетелствам срещу собствения си съпруг. Ти се беше устремил към Сената и евентуално към президентския пост. Тя беше млада, пред нея беше бъдещето. И това бъдеще можеше да бъде унищожено, ако случилото се станеше публично достояние. Ако хората сметнеха, че тя е започнала всичко, че се е опитала да се възползва от положението ти и да те хване в капан. Бях много убедителна. Дори й казах, че при теб това е заболяване. Нарисувах много мила картинка.

— Благодаря ти, Джейн. Спасила си ме. За пореден път.

— Тогава те мразех — каза тя ледено. — Мразех те заради това, което й причини. На нея и на мен.

— Сама го каза. Беше болест. Променил съм се. Положих много усилия. Не се е случвало пак, нали?

— Случи се още веднъж.

— Но тогава не съм насилвал онази жена. И след това не се е случвало. Положих усилия, Джейн. Вече съм изчистил името си.

— Името? Говориш, като че ли си захвърлил бельото си на пода. Ти изнасили това нещастно момиче.

— Но не се повтори. Това искам да кажа. Промених се. Продължих напред.

— Е, тя със сигурност не е имала възможност да продължи напред.

Президентът изведнъж се замисли.

— Мислиш ли, не тук може да има някакви записващи устройства?

— Мисля, че този човек разполага с всичко, от което има нужда. Дори и без това измъчено същество.

— Какво имаш предвид?

— Имам предвид Уила.

— Какво общо има тя?

— Тя е твоя дъщеря. И той го знае.

Президентът бавно се обърна към жена си.

— Уила… моя дъщеря?

— Не бъди глупав, Дан. Нима мислеше, че Даян Райт просто ще си отиде, след като е разбрала, че е бременна?

Кокс се подпря с ръка на стената, за да запази равновесие.

— Защо, по дяволите, не ми го каза по-рано?

— И какво щеше да направиш?

— Аз… добре де, щях…

— Точно така. Нищо, както обикновено. Намесих се отново и разчистих поредната гадост.

— Защо просто не е направила аборт?

— За да свърши по този начин ли? — Джейн посочи Типи. — И не е толкова лесно, колкото си мислиш, Дани. Свързах се с нея. Казах й, че всичко ще се нареди. Че разбирам какво се е случило и че не смятам да обвинявам нея.

— Как е станало?

— Изглежда, си я срещнал в някакъв бар. Вероятно си бил много очарователен, след като си успял да я убедиш да правите секс толкова бързо. Или може би това е показателно за типа жени, които те привличаха?

Дан Кокс сложи длан на челото си.

— Не помня нищо, кълна се.

— Значи не помниш, че Шон Кинг те доведе у дома?

— Кинг? Шон Кинг? Той знае?

— Той те е открил в колата с нея. И не е казал нито дума на никого.

— И ти се сприятели с него.

— Това беше една от причините, да.

Дан я погледна косо.

— Има ли и други причини?

— Дори не смей да ми задаваш този въпрос.

— Съжалявам, Джейн. Извинявай.

— Райт ми се обади около месец по-късно. Цикълът й закъсняваше. После установи, че е бременна. Беше сигурна, че ти си бащата. Не беше правила секс с никой друг. Всъщност бил си й първият. Повярвах й. Не искаше пари или нещо такова. Просто беше изплашена. Не знаеше какво да прави. Като Типи Куори. Тък и Пам по онова време бяха в Италия. Беше забременяла, но не беше успяла да задържи плода. Този факт беше известен само на мен и Тък. И истината беше, че бебето е твое, независимо че щеше да го роди жена, която не бе твоя съпруга. Не можех просто да се откажа от него и да го оставя в ръцете на Даян Райт, защото беше ясно, че ще го даде за осиновяване. Уговорих се с нея и след осем месеца тя замина за Италия. Срещнахме се там. Когато се роди бебето, го занесох на Пам и Тък. Когато Пам се върна от Италия след време, всички решиха, че детето е нейно.

— И си крила всичко от мен?

— Предвид нещата, които ти си крил от мен, бих казала, че имам много да наваксвам.

— Но защо всичко това заради…

— Заради едно бебе, което се е родило, защото си чукал друга жена? Както ти казах, детето е твоя кръв. Тя е твое дете, Дан. Един от нас трябваше да поеме отговорност и аз я поех. Винаги аз съм поемала отговорностите, Дан!

— И не си им казала? Не си казала на Тък и Пам, че Уила е мое дете?

— Как бих могла? Да отида при него и да му кажа: „А, между другото, мили братко, това е копелето на Дан. Харесва ли ти?“ И Даян Райт не се е виждала никога с Пам и Тък. Смяташе, че съм уговорила с някого да осинови бебето й. По очевидни причини не исках да научи кои са осиновителите. Шон Кинг обаче разбра, че Пам е раждала само два пъти. Заради това трябваше да крия писмата на похитителя от всички и да се опитам да потуля нещата.

— Не разбирам.

— Ако бяха открили, че Уила е осиновена, щяха да започнат да ровят, Дан. Политическите ти противници например. Биха могли да открият Даян Райт и да разберат какво е станало. Че си правил секс с нея и че аз съм се погрижила твоето бебе да бъде осиновено от брат ми. Никакъв пиар нямаше да те измъкне от подобна каша. С кариерата ти щеше да е свършено.

— Разбирам. Обичам Уила — каза президентът. — Винаги съм я обичал. Може би съм долавял някаква връзка с нея.

— Тя е умна, добра и сладка. И ще направя всичко възможно да се прибере у дома жива и здрава.

Президентът погледна Типи.

— Но ние нямаме нищо общо с нейното състояние.

Джейн избърса очите си със салфетка.

— Аз имам. Обади ми се, изпаднала в паника, когато откри, че е бременна. Не можела да каже на родителите си, поне така ми каза. Нямало да я разберат. И не искаше да износи детето. Не можех да я обвиня, защото ти всъщност я изнасили. Единственият изход беше абортът. Не можех да допусна да отиде в болница или при истински лекар. Можеше да се разчуе. Трябваше да стане бързо и тихо. Познавах човек, който можеше да свърши работата. Дори я закарах дотам и я оставих. Платих процедурата и й дадох пари за такси до дома. Онзи идиот явно е оплескал нещата. Макар че… нямах представа, че е станало така. Не проследих нещата докрай. Не съм искала, предполагам. Просто бързах да забравя всичко.

— Пълна трагедия — отбеляза мрачно президентът, все още загледан в Типи.

— Трябва да го направим — каза Джейн. — И да се махаме оттук. И да си върнем Уила.

— Скъпа, ако Уотърс е прав за онова, което ни каза в хеликоптера, няма да си върнем Уила.

— Какво искаш да кажеш?

— Той иска да ни убие. Този Куори. Може да се опита да го направи, когато си тръгваме оттук.

— Как би могъл? Охранява ни цяла армия. Винаги ни охранява цяла армия.

— Не знам… ако това е била целта му през цялото време… Поне ще опита.

— Тоест какво предлагаш?

— Предлагам да се съсредоточим върху оцеляването си. Ако последва опит за атентат и той се провали, нашият човек ще убие Уила, ако все още е жива. Освен това обаче ще направи опит да разкрие какво се е случило. Трябва да сме подготвени. Трябва да имаме алтернатива. Каквито и доказателства да извади, моите хора трябва да са в състояние да ги оборят. Той е сам. Ние разполагаме с армия от медийни експерти.

— Наистина е сам, но виж какво успя да направи досега…

— Няма без значение. Важното е как ще завърши всичко. Сега нека направим каквото иска Куори и да се махаме оттук.

Пристъпиха към леглото и се хванаха за ръце.

— Съжалявам, Типи — каза Джейн. — Не съм искала нито за миг това да се случи. Наистина съжалявам.

Президентът се прокашля.

— Надявам се да ми простиш за онова, което ти причиних. Не е достатъчно да кажа, че не си спомням или че не съм бил на себе си. Отговорността е моя. И ще трябва да живея с угризенията си цял живот. И аз съжалявам, Типи. От цялото си сърце.

Джейн докосна леко ръката на Типи. Президентът също понечи да я докосне, но размисли и се отказа.

Обърнаха се към вратата. Командосите бяха съвсем близо. Фостър, Уотърс и екипът на Сикрет Сървис бяха зад тях, готови да реагират при най-малкия знак.

Карлос видя всичко на монитора в укритието си.

Натисна единствения бутон на дистанционното. Това предизвика две неща, които се случиха едновременно.

Петсантиметрова метална врата, скрита в стената, се плъзна напред, тласкана от хидравлична система. Така първото семейство остана изолирано в къщата.

После в къщата се разнесе съскане. Покрай стените имаше дупчици, пробити внимателно в металната плоча под пода. Бормашината беше попаднала на нея, а не на някакъв плътен фундамент. Под тази метална плоча имаше кухини, в които бяха скрити метални контейнери с азот. Те бяха свързани с кабел, който излизаше през пластмасова тръба през основите на къщата и се задействаше с дистанционното, за да се изпусне газът. Той засъска през малките дупчици и започна да изпълва помещението през пролуките в дъските на пода. Газът в контейнерите беше под голямо налягане и съвсем скоро изпълни малкото помещение.

Азотът се среща естествено в атмосферата, но когато концентрацията му е прекалено висока, може да причини смърт.

Хората, изложени на такива високи концентрации, не усещат никаква болка. Бързо изпадат в безсъзнание, без да си дават сметка за случващото се. Не разбират, че само след няколко минути ще се задушат, защото азотът снижава нивото на кислорода. Поради тази причина в много страни се обмисля възможността смъртните присъди да се изпълняват с азот, защото действа бързо и безболезнено.

Моделът на Сам Куори от Алабама би бил полезен в това отношение, защото той беше създал съвършената камера за екзекуции.

Животоподдържащата система на Типи включваше кислородна бутилка и конвертор, които заедно подаваха в дихателната тръба и дробовете й смес от чист кислород и въздух от стаята. Сместа се дозираше много внимателно, само че сега в стаята почти нямаше кислород. Количеството чист кислород от бутилката изобщо не беше достатъчно, за да компенсира разликата. В състоянието, в което се намираше, Типи издъхна почти веднага. Мониторът изписука и на екрана се появи права линия. Нейният ад на земята най-после приключи.

Командосите отвън трескаво се опитваха да отворят вратата с всички възможни средства, без да използват огнестрелно оръжие и взрив, защото така биха изложили на опасност живота на хората вътре. Опитаха металната врата и стените, но установиха, че и под тях се крият заварени метални плочи. Качиха се на покрива и се опитаха да проникнат оттам с брадви и триони, но и това се оказа невъзможно — същите метални плочи бяха заварени и там. Малката къща, изглежда, беше непробиваема.

Не те не се отказваха. След осем минути с помощта на електрически триони, тежки чукове, хидравличен таран за разбиване на врати и най-обикновена физическа сила най-после успяха да разбият металната врата. Петима мъже се втурнаха вътре и моментално се върнаха, почти задушени заради липсата на кислород. Няколко души си сложиха кислородни маски и влязоха.

След няколко минути Карлос, който следеше на монитора случващото се, изруга. Президентът и съпругата му излязоха невредими и свалиха от лицата си кислородните маски, захранвани от малки бутилки кислород, които Джейн беше скрила под палтото си. Беше им ги дал агент Уотърс, след като Шон Кинг му бе казал, че в мазето на Куори е открил контейнери с азот, и бе предположил за какво могат да се използват.

Фостър и хората му се спуснаха към първото семейство и ги качиха на хеликоптера толкова бързо, че нито президентът, нито съпругата му докоснаха земята с крака.

— Всичко наред ли е, господин президент? — попита Фостър разтревожено, след като се увери, че са в безопасност в машината. — Ще трябва веднага да преминете медицински преглед. И вие, и мисис Кокс.

— Добре съм. И двамата сме добре — отвърна президентът и погледна Чък Уотърс. — Чудесно хрумване. Сложихме маските веднага щом чухме съскането на газа.

— Хрумването беше на Шон Кинг, сър, не мое. Въпреки че ме предупреди, не ми се вярваше, че в къщата има газ. Мислех, че няма да има проблем.

— Е, ще трябва да благодаря на мистър Кинг — поклати глава президентът и погледна съпругата си. — Още веднъж.

Пребледнял, Фостър добави:

— Сър, ако и за миг бях помислил, че мястото може да е заредено с газ, за нищо на света нямаше да допусна да влезете там.

Кокс извади пистолета от колана си и го върна на Фостър.

— Е, не ти оставих възможност да избираш, нали? Онзи, който е планирал цялата работа, е много умен. Като гледам колко сложно е всичко, мисля, че е дело на добре финансирана терористична организация, а моите глупави изпълнения те поставиха наистина в невъзможна ситуация. Извинявай, Лари.

Лицето на Фостър почервеня. Президентът рядко се извиняваше на когото и да било, да не говорим за агент на Сикрет Сървис.

— Приемам извинението, господин президент — отвърна той.

Вратата на хеликоптера се затвори и президентът каза:

— Трябва да се приберем във Вашингтон. Бързо.

— Напълно съгласен съм, господин президент — въздъхна с облекчение Фостър.

— А племенницата ви? — попита Уотърс.

— След случилото се надеждата ни да е жива е минимална. Ако целта им е била да ме убият, явно не са имали никакво намерение да я освободят.

Джейн Кокс се разрида и закри лицето си с длани. Президентът я прегърна през раменете.

— Но трябва да продължим да правим каквото трябва. — Той огледа вътрешността на хеликоптера. — Да не губим надежда. Трябва обаче и да се готвим за най-лошото. Днес тези копелета се опитаха да убият мен и жена ми, но не успяха. Америка никога няма да се огъне пред такова зло. Никога. Могат да продължават с опитите да се доберат до мен, но никога няма да успеят. Няма да го допусна. Не и докато съм президент.

Агентите го гледаха със страхопочитание. Изглежда, бяха забравили, че само преди минути същият този мъж приличаше на разбеснял се психопат, опрял пистолет в собственото си слепоочие, повече разтревожен за преизбирането си, отколкото за съдбата на племенницата си. Знаеха само, че беше влязъл смело в капан, за да спаси племенницата си, а сега, след като беше избегнал на косъм смъртта, подкрепяше съпругата си и повдигаше бойния дух на хората си. Малко президенти успяваха да внушат такова доверие.

Преди да се издигнат във въздуха, беше взето решение, че при тези обстоятелства първото семейство не бива да пътува в един и същ хеликоптер. Мисис Кокс беше отведена във втората машина заедно с шестима агенти и двама командоси, а основната огнева мощ и агент Уотърс тръгнаха с президента. Двама агенти останаха, за да се оправят с местната полиция и трупа на Типи Куори.