Първото семейство

86

Поканата дойде два дни след като се върнаха от Алабама.

Белият дом изглеждаше красив на меката светлина на есенната вечер.

Вечеряха в апартамента на първото семейство. Президентът не беше там. Поканата беше отправила Джейн. След вечеря седнаха във всекидневната, където им поднесоха кафе. В продължение на няколко минути всички мълчаха. Шон и Мишел седяха, изпълнени с напрежение, а Джейн избягваше да ги погледне в очите.

— Изминахме дълъг път — каза тя накрая.

— В какъв смисъл? — попита Шон.

— Намерихме Уила, върнахме нещата в нормалния ритъм. Не мога да ви се отблагодаря за онова, което направихте. Ако не бяхте вие, с президента щяхме да сме мъртви. Уила също.

— Сам Куори е мъртъв. Също и синът му. И Типи Куори. Но ти го знаеше. Едно малко момче, Гейбриъл, загуби майка си. А Даян Уол? Познавахме я като Даян Райт. Жената, която се чукаше с мъжа ти онази нощ в колата в Атланта. Помниш я, нали?

— Шон, моля те, не бъди груб. Не е необходимо.

— Уила загуби две майки. Това е истинска трагедия.

— Нямаш доказателства, че Пам не е била нейна майка.

Шон извади от джоба си някакви документи.

— Всъщност имам. Намерих ги в мазето на „Атли“. Резултати от ДНК анализ. Доказват, че Даян Уол е нейната биологична майка.

Джейн остави чашата си, докосна устни с ленена салфетка и се загледа в него.

— Поканих ви тук, за да ви предложа да продължим напред. А не да се ровим в миналото.

— Защо изпитваш нужда да го направиш? — попита Шон, докато Мишел наблюдаваше мълчаливо.

— Защото знам, че сте били в онази къща. Знам, че сте видели стаята в мазето.

— А, имаш предвид „Атли“. Къщата, която изгоря малко след като си излязла от нея. Пожарът, в който загина Рут Ан.

— Стана ми много мъчно, като научих.

— Ти говори с Рут Ан, нали?

— Да, за кратко. Стори ми се добра жена. Радвам се, че успяхме да уредим официално да станете настойници на сина й.

— Да. А не можа ли да измислиш друг начин да се отървеш от доказателствата? Вместо да изгориш къщата и да убиеш нещастната жена?

Джейн го погледна невъзмутимо.

— Нямам представа за какво говориш. Когато си тръгнах от къщата, тя беше напълно здрава, както и Рут Ан. Можеш да попиташ всеки от хората, които бяха с мен. Да не говорим, Шон, че се приближаваш опасно до неща, от които трябва да се пазиш.

— Това заплаха ли е? Защото заплахите, отправени дори към нищожества като мен, подлежат на санкции.

— Искаш ли да чуеш предложението ми?

— Защо не? Стигнахме чак дотук…

— Случилото се е достойно за съжаление. От край до край. Без да навлизам в подробности, ще ти кажа, че всичко беше много трудно и сложно. И за мен, и за президента.

— Да, хубавото е, че за семейството на Куори не е било толкова трудно. Само един унищожен живот, нищо повече, заради извършеното от съпруга ти.

Джейн не обърна внимание на думите му.

— За доброто на страната ви моля да не повдигате въпроси, които биха могли да злепоставят президента. Той е добър човек. Служи на страната си всеотдайно. Чудесен баща е.

— И защо да го правим?

— В замяна ще ви гарантирам, че няма да има съдебно преследване срещу вас за разбиването на офиса на брат ми и кражбата на файловете от компютъра му. Информацията, която те съдържат, е конфиденциална и както разбирам, част от нея е свързана с националната сигурност.

— Не съм разбивал офиса на брат ти. Работех по конкретно разследване. Възложено ми от теб.

— Съдът ще реши дали е така. Аз не съм искала от теб да нарушаваш закона. От своя страна аз също се порових и установих, че си заплашвал Касандра Малори с цел шантаж. Мисля също, че мис Малори ще свидетелства, че си й отправил неприлични сексуални предложения в дома й, в който си проникнал под фалшив претекст, докато тя не е била облечена.

— Малката мис Касандра не ме плаши Джейн. Ни най-малко.

— Освен това установих, че агент Арън Бетак е влизал в кабинета ми и е взел нещо от бюрото ми. Мисля, че фактите ще покажат, че го е направил по твое настояване. Не само кариерата на агент Бетак ще бъде застрашена, но и тримата може да влезете в затвора.

— Ако можеш да го докажеш, действай. Ако обаче се върнем към постиженията на мъжа ти, мисля, че пропусна едно.

— Какво? — попита тя хладно.

— Прелюбодействата му. Те се загубиха някъде и не влязоха в списъка ти.

— Ами това, че е изнасилвач? — добави Мишел.

Джейн стана.

— Нямате доказателства за нищо, така че горещо ви препоръчвам да задържите нелепите обвинения за себе си, освен ако не искате да имате много сериозни неприятности. Той е президент на Съединените щати! Проявете малко уважение, по дяволите!

— Уважение за какво?

— Все едно ми е какви лъжи сте видели по онези стени в мазето! Нямате право да…

Шон я прекъсна:

— Онова, което видяхме там, беше истината. Ти също знаеш, че е така, и затова предизвика пожара. И… имаме всякакви права, уважаема госпожо.

— Аз съм съпруга на президента! — каза Джейн и стана.

Шон също стана.

— Кога престана да се интересуваш от истината, Джейн? Кога тя престана да е от значение за теб? След като за пръв път прикри мъжа си? Или след втория път? Или просто си убедена, че винаги е виновен някой друг? Или че един ден той ще се прибере у дома, ще изпие някакви хапчета и ще стане друг човек? И миналото, болката просто ще изчезнат? Че човек като Сам Куори може да остави всичко и да се примири? Както всички останали, защото мъжът ти беше изгряваща звезда? Защото от него е щял да стане велик президент?

— Нямаш представа какво е да си тук! Да трябва винаги да си нащрек. Да не можеш и за миг да свалиш гарда! Да си наясно, че и най-малката грешка, която допуснеш, ще обиколи света!

— Никой не ви е вкарал тук насила, Джейн.

— Работих твърде много… — Тя млъкна и попи очите си с кърпичка.

— Мислех, че те познавам. Мислех, че те уважавам. Мислех, че си истинска. А всъщност всичко е било дим и прах в очите, нали? Както всичко друго в този град. Зад завесата няма нищо!

— Мисля, че е време да напуснете дома ми.

Мишел застана до Шон.

— Тръгваме си, Джейн — каза Шон. — Само не забравяй едно. Това тук не е твой дом. Принадлежи на американския народ. Ти и мъжът ти сте само наематели.