Първото семейство

50

Шон Кинг, който беше работил в охраната на президента, когато беше в Сикрет Сървис, имаше разрешение за достъп до Ситуационната зала на Белия дом и беше влизал там. Никога обаче не беше влизал в апартамента на първото семейство. Този пропуск сега беше коригиран. След като се изкачиха с асансьора и от малката клетка ги освободи истински оператор на асансьор, двамата с Мишел попаднаха в луксозно обзаведена стая с тежки фризове и красиви цветя. После вниманието им привлече жената, седнала на канапе в единия край с чаша чай в ръка. В камината гореше огън, излъчващ приятна топлина. От отсрещната страна на улицата, където беше Лафайет Парк, се чуваха скандирания на демонстранти.

Очевидно и Джейн ги чуваше.

— Биха могли да го отложат след всичко, което се случи — отбеляза тя.

— За такова нещо се иска специално разрешение — каза Мишел. — Трябва да го използват, когато го получат, иначе го губят.

— Така е, разбира се.

Личи си, че уморена, помисли си Шон. И очевидно не само от кампанията. Малките бръчици по лицето й сега изглеждаха по-дълбоки, торбичките под очите бяха по-ясно изразени, прическата не беше безупречна както преди. Дрехите й стояха някак по-небрежно.

Мишел наблюдаваше Тък. Братът седна до сестра си и започна да оглежда неспокойно стаята. Персоналът на Белия дом му донесе коктейл. Той стисна чашата толкова силно, че пръстите му побеляха. Вероятно му се пушеше, но в Белия дом това бе забранено за голямо съжаление на немалкото стресирани хора, които работеха там.

— Как са Джон и Колийн? — попита Джейн.

— Не са кой знае колко добре.

— Можем да ги оставим тук, Тък.

— Това е без значение, Джейн. Проблемът не е в мястото.

— Знам.

Тък огледа просторното помещение.

— А и мястото не е приспособено за деца.

— Ще се изненадаш — каза Джейн. — Помниш ли как Дан-младши празнува рождения си ден в голямата зала за приеми, когато навърши шестнайсет? А тук и друг път са живели малки деца. Семейството на Теодор Рузвелт, на Кенеди…

— Всичко е наред, Джейн, наистина.

Тя се обърна към Шон.

— Благодаря ви, че дойдохте на погребението.

— Казах ти, че ще дойда.

— Последния път, когато говорихме, оставихме нещата доста объркани.

— Мислех, че съм се изразил достатъчно ясно — каза той.

Джейн се намръщи.

— Шон, опитвам се да действам колкото мога по-професионално.

Той се наклони напред, а Мишел и Тък впериха в него изнервени погледи.

— А ние се опитваме да открием Уила. Пет пари не давам дали ще стане професионално, или не. Надявам се, не е проблем за теб. — Погледна Тък и добави: — И за двамата.

— Просто искам да намеря дъщеря си — побърза да каже Тък.

— Разбира се — рече Джейн. — Всички това искаме.

— Добре, радвам се, че по този пункт сме единодушни.

Шон кимна окуражително на Тък.

Той отвори уста.

— Ами… Дан тук ли е?

Шон се облегна назад и се взря в тавана, а Мишел така погледна Тък, сякаш не беше виждала по-голям глупак от него.

— Работи в кабинета си. По-късно тази вечер ще излети за Западното крайбрежие. Аз трябва да отида при него утре, но в момента плановете ми са объркани, както можете да си представите, така че се съмнявам дали ще отида.

Погледна Шон и попита:

— Имаш ли нещо да ми кажеш?

— Не, но мисля, че брат ти има. Всъщност заради това дойдохме.

Тя се обърна към Тък.

— Какво е то?

Тък изля остатъка от коктейла в гърлото си толкова бързо, че едва не се задави. След малко се овладя, но продължи да мълчи.

Мишел изгуби търпение и заговори:

— Тък е видял агент Бетак да се среща с Пам месец, преди тя да бъде убита. Агент Бетак отрича да е имало такава среща. Искахме да го извикаме тук пред всички и да решим въпроса веднъж завинаги. Знаем, че е в Белия дом. Всъщност проследихме го дотук.

Тък заби очи в обувките си, а сестра му гледаше ту Шон, ту Мишел.

— Няма да е нужно — каза Джейн.

— Защо? — попита Шон.

— Защото агент Бетак наистина се е срещнал с Пам.

— Откъде знаеш?

— Знам, защото аз го помолих.

В продължение на неловка минута се чуваше само пукането на огъня и виковете на протестиращите.

Тък Дътън изненадващо заговори пръв.

— Какво, по дяволите, става, Джейн?

Тя остави чая си. Изгледа ги един по един, с поглед, който се стори на Шон най-странният, който някога е виждал.

Комбинация между власт и отчаяние. И не беше съвсем сигурен как успя да го постигне, но беше факт.

— Не бъди глупав, Тък.

Тонът, реши Шон, беше една идея по-грозен, отколкото заслужаваше брат, току-що загубил съпругата си.

— И кое точно е глупавото?

— Пам подозираше, че имаш любовница. Дойде при мен за съвет. Както обикновено, се опитах да изгладя нещата в твоя полза.

— Ти си знаела, че имам любовница?

— Да, след като помолих агент Бетак да се заеме. Той накара да те следят и ми докладваше всеки път, когато наистина кръшкаш. — Погледна към Шон и Мишел. — Не е за пръв път, разбира се. Брат ми, изглежда, е неспособен да държи ципа на панталона си затворен, освен ако жена му не е наблизо. Не само брат ми е такъв. Мисля, че от това страдат всички женени мъже. Веднага щом сключат брак, хромозомите им започват да им нашепват, че е време да изневерят.

Тък доби вид на човек, който току-що е отнесъл удар по физиономията от много едър мъж.

— Не мога да повярвам, че си могла да…

— Млъкни, Тък. Това вече е минало.

Хммм, досега не съм я виждал в такава светлина, помисли си Шон. Не ми харесва.

— Значи Бетак е споделил с Пам какво е установил? — попита Мишел.

— Не точно.

— А за какво са говорили?

— Накарах агент Бетак да информира Пам, че Тък не й изневерява.

Дори Тък доби отвратен вид, когато чу това, макар че лъжата очевидно беше прикрила него самия. Може би си мислеше за мъртвата съпруга, останала съвсем сама във влажната пръст.

— Значи, с други думи, накарали сте го да я излъже — отбеляза Мишел.

— Преизбирането на мъжа ми е сигурно, ако не се случи някаква катастрофа, включително и лична.

— Значи си се притеснявала, че ако похожденията на Тък излязат наяве, ще провалят преизбирането на мъжа ти? Затова ли накара Бетак да излъже Пам? — попита Шон, който вече не се опитваше да крие гнева си.

— Вие не сте отговорна за постъпките на брат си, нито пък президентът — отбеляза Мишел. — Тък е голямо момче. Може и да има скандал, но той няма да засегне първото семейство.

— Понякога е трудно да се определи кой точно е част от първото семейство и кой не е — каза Джейн. — Във всеки случай бях решена да не проверявам на практика как ще се промени общественото мнение за съпруга ми при подобна новина. Ако не друго, най-малкото щеше да даде повод на опозицията да се заяде.

Имаше и друга причина, но първата дама не смяташе да я спомене.

— Във всеки случай Пам не е повярвала на Бетак — каза Шон.

— Защо?

— Защото в нощта, в която беше убита, отивахме да се срещнем с нея по нейна молба. Не е знаела, че Тък ще се прибере същата вечер, по-рано от очакваното. Каза, че искала да проучим нещо. Познай до три пъти какво е то.

— На партито в Кемп Дейвид си личеше, че все още е притеснена — призна Джейн.

Тък погледна Шон.

— Когато се прибрах у дома онази вечер, ми се стори, че Пам се смути.

Шон кимна.

— Може дори да е искала да отложим срещата, но имаше само телефона в кантората ни, а не мобилния. Когато Тък се е появил, вече сме били на път.

— Е, сега знаете всичко — каза Джейн.

— Не, не е всичко.

Обърнаха се по посока на гласа и видяха агент Бетак до вратата.

— Какво? — попита Шон.

Бетак пристъпи напред.

— Не си спомням да съм те канила, агент Бетак — каза Джейн изненадано.

— Така е, госпожо… дойдох на своя отговорност.

— Не съм сигурна, че разбирам как си се осмелил — каза тя троснато.

Бетак погледна смутено останалите и каза:

— Имаше и писмо, изпратено до една от жените, които работят тук. Шърли Майърс.

Джейн стана.

— Напусни веднага, агент Бетак! Незабавно!

Шон също стана.

— Какво, по дяволите, става тук?

— Напусни веднага! — просъска Джейн.

— Арън, какво писмо? — попита Мишел.

Преди Бетак да успее да отговори, Джейн грабна телефона.

— Достатъчно е да се обадя, Бетак. Или си тръгваш, или с кариерата ти е свършено!

— Може би с кариерата ми и бездруго е свършено — възрази той. — Само че една кариера не може да се сравнява с живота на едно дете. Замисляли ли сте се за това?

— Как се осмеляваш да ми говориш така!?

Тък стана.

— Аз се осмелявам. Ако всичко това има нещо общо с живота на дъщеря ми…

Джейн го погледна, после останалите, един по един. Увереността й сякаш се стопи под втренчените им погледи. Шон реши, че прилича на животно, притиснато в ъгъла, което отчаяно търси начин да се измъкне.

— Джейн — каза той, — ако писмото има нещо общо с Уила, трябва да знаем. ФБР също трябва да знае.

— Не е възможно.

Тък я сграбчи за лакътя.

— Разбира се, че е.

Бетак инстинктивно се спусна напред, за да защити първата дама, но Мишел вече беше успяла да освободи лакътя й. Бутна Тък да седне на канапето.

— Успокой се, Тък. Така не ни помагаш особено. Тя все пак е първата дама.

— Пет пари не давам каква е. Може да е и президент! Ако знае нещо, което може да помогне да намерим Уила, трябва да го каже!

Джейн гледаше Бетак изпитателно.

— Ти откъде знаеш за писмото?

— В тази сграда не може да се случи нищо без знанието на Сикрет Сървис.

— Писмото от похитителите ли беше? — попита Шон.

Джейн се обърна към него.

— Може би. Не мога да кажа. Никой не може да каже.

— Провериха ли го за отпечатъци?

— Тъй като не беше изпратено тук и е минало през много ръце, преди да попадне при мен, отговорът е „не“ — каза тя хладно.

— Къде е? — попита Шон.

— Унищожих го.

Той доби объркан вид.

— Джейн, занимаваме се с федерално разследване. Ако се докаже, че съзнателно си укрила и унищожила веществено доказателство…

— Ето това вече наистина може да провали преизбирането на мъжа ви — добави Мишел.

— А защо си го скрила? — учуди се Шон.

Джейн избягваше погледа му.

— Стъписах се, когато го получих по този начин. Опитах се да преценя положението, преди да реша какво да правя с него.

Сега вече е в стихията си, помисли си Шон.

— Според мен — намеси се Бетак — трябва да преценяват специалистите. — Мисис Кокс, трябва да сте наясно какво правите. Трябва да им кажете какво е пишело в това писмо.

— Добре, ще ви кажа. Пишеше, че ще изпратят друго писмо до пощенска кутия. Беше даден адресът на кутията и имаше ключ за нея.

Шон, Мишел и Бетак се спогледаха.

Джейн го забеляза, защото каза:

— И пишеше, че ако до тази кутия дори само се приближи някой, който прилича на полицай или федерален агент, никога повече няма да видим Уила.

— Затова ли не каза на никого за писмото? — попита Тък.

— Разбира се. Наистина ли мислиш, че не ме интересува какво ще стане с нея? Та аз я обичам като свое дете!

Начинът, по който го каза, се стори на Шон малко странен.

— Кога пишеше да очакваш следващото писмо?

— Не пишеше кога. Пишеше, че трябва да проверявам редовно. Днес там нямаше нищо.

— Трябва да информираме ФБР — каза Бетак.

Шон и Мишел кимнаха в знак на съгласие, но Джейн поклати глава.

— Ако го направите, никога повече няма да видим Уила.

— Джейн, федералните се справят много добре с подобни ситуации.

— Да, досега се справиха прекрасно! Откриха всичко и няма никакви проблеми! Как да объркат нещата точно сега?

— Иронията едва ли е справедлива… — започна Мишел.

Джейн Кокс повиши глас.

— Какво разбираш ти от справедливост!

— Когато получите писмото, ще трябва да ни го покажете.

Джейн Кокс погледна Шон.

— Трябва?

— Извика ни да разследваме случая, Джейн. Вече успя да ни излъжеш и да скриеш жизненоважна информация, заради което загубихме време, каквото и бездруго нямаме. Да, трябва да покажеш писмото и на нас, и на ФБР веднага щом пристигне. Иначе излизаме от играта още сега.

— За бога, Джейн! — извика Тък. — Става дума за Уила! Трябва да им помогнеш!

— Ще помисля.

Тък се стъписа от репликата й, но Шон кимна и каза:

— Добре, Джейн, помисли, а после ни информирай за решението си.

Стана и кимна на Тък и Мишел да го последват.

— Тък, защо не останете тук с децата? — попита Джейн.

Той дори не я погледна.

— Не, благодаря.

Излезе от стаята. Шон и Мишел го последваха.

Бетак понечи да тръгне с тях, но Джейн го спря:

— Никога няма да забравя предателството ти, агент Бетак. Никога.

Той отвори уста, за да отговори, но размисли. Просто се обърна и излезе.

Докато излизаха от Белия дом, Шон дръпна Бетак настрана.

— Арън, още нещо.

— Имаш нужда от детективи на свободна практика ли? Защото виждам как скоро ще си търся работа.

— Наистина имам нужда от малко детективска работа от твоя страна.

— Тоест?

— Писмото, което е получила Джейн Кокс.

— Каза, че го е унищожила.

— Като вземем предвид, че почти всичко, което тя каза досега, е лъжа, има голяма вероятност да не го е унищожила.

— И искаш от мен да го намеря?

— Бих опитал сам, но си мисля, че някой ще види. Охраната тук е доста сериозна.

— Даваш ли си сметка какво искаш от мен?

— Да. Искам да помогнеш да намерим едно отвлечено малко момиче.

— Откога започна да използваш чувството за вина като инструмент в работата си?

— Би ли го направил, ако не го използвах?

Бетак се замисли за момент. После поклати глава и каза:

— Ще видя какво мога да направя.

След като оставиха Тък в Блеър Хаус, телефонът на Шон иззвъня. Той се обади, чу каквото му казаха, усмихна се и прекъсна връзката.

— Май най-после ще извадим късмет.

— Защо? Кой беше? — попита Мишел.

— Приятелят ми от университета. Изглежда, са разбрали какво означават надписите по ръцете на Пам.