Списък с убийства

ДВАНАЙСЕТА ГЛАВА

Той се появи сякаш от нищото. Тичаше към нея, тя чу стъпките му по паважа, когато се обърна. Лицето му бе изкривено от гняв. Беше едър, мускулест мъж. Но защо беше толкова разярен?

Регън се опитваше да проумее защо той беше там. Сигурно бе излязъл да тича и дъждът го бе изненадал. Може би се опитваше да стигне до колата си, точно както и тя до своята. И когато се бе обърнала към него, го беше стреснала толкова силно, че той се бе заковал на място.

Не, не! У този човек имаше нещо, което не бе както трябва. Без да разбира защо, тя усети, че гневът му е насочен към нея.

Инстинктите й крещяха да се махне от там. Смразяващият страх надделя над болката в коляното и тя с усилие се изправи от земята.

Ключът за колата още висеше на китката й. Беше чудо, че не се е изплъзнал от ръката й при падането. В колата щеше да бъде в безопасност. „Бягай, бягай!“, шепнеше си трескаво тя.

Дъждът се лееше като из ведро. Навела глава, Регън накуцваше несигурно към автомобила си.

Той идваше ли след нея? Тя хвърли един бърз поглед назад. О, боже, мъжът тичаше подире й и скъсяваше разстоянието.

Но той размахваше нещо и й викаше да почака!

Не, нещо не беше наред, изобщо не беше… По-бързо, трябваше да бяга по-бързо. Предупреждението на брат й изскочи в главата й. Спенсър винаги й повтаряше, че когато се съмнява в нещо, трябва да се довери на инстинкта си, а сега инстинктът й крещеше да търси безопасно място.

Най-после стигна до колата. Ключът падна от ръката й, докато изхлузваше гривната от китката си, но тя успя да го грабне. Мокрите й хлъзгави пръсти трепереха толкова силно, че успя да отключи на втория опит.

Той почти беше стигнал до нея. Регън рязко отвори вратата, хвърли се вътре, метна чантата си настрана, за да не й пречи, и бързо затвори. Извърна се и удари бутона за заключване с юмрук.

Дори без да си поеме дъх, пъхна ключа, запали двигателя и включи фаровете, докато даваше на заден, за да излезе от паркинга. Кракът й се изплъзна от педала.

— О, боже! — прошепна Регън. Непознатият стоеше само на седем-осем метра от нея. Фаровете осветяваха лицето му и изражението му я ужаси. Той не помръдваше. Тя трескаво изтри мокрите си очи.

Примигна и него вече го нямаше.

Грабна чантата си от пода и бясно затършува в нея за телефона си. Къде беше?

Една кола отзад й изсвири. Сети се за Корди и Софи, които я чакаха да ги вземе. А лудият беше някъде навън.

Стисна кормилото и подкара като побъркана към конгресния център. Ейдън беше прав, помисли си тя. Наистина се нуждаеше от нов автомобил с автоматично заключване и аларма. Беше детинско да се инати, да държи на старата си кола само за да му прави напук.

Приятелките й стояха на верандата и я чакаха. Регън спря и се плъзна до другия край на предната седалка, за да отключи задната врата на Софи. Отвори прозореца и извика на Корди:

— Ти карай.

— Какво е станало с теб? — ужаси се Софи, след като влезе в колата и се протегна да отключи шофьорската врата на Корди. — Лицето ти е бяло като платно.

— Паднах. Всъщност…

Приятелката й я прекъсна:

— Пак си контузила коляното си, нали!

— Наистина трябва да се обърнеш към лекар — каза Корди, докато наместваше огледалото за обратно виждане.

— Стига сте ме прекъсвали и ме чуйте. Случи се нещо странно. Софи, дай ми телефона си. Не мога да намеря моя, а трябва да се обадя на полицията.

Гласът й трепереше, докато им разказваше какво е станало. Въпреки че всичко й се струваше невероятно, докато им разказваше случката, изпитваше същия ужас, който бе изживяла. Защото едва сега осъзнаваше колко близо е била до онзи побъркан човек.

Корди бе толкова шокирана от чутото, че стисна ръката на Регън, за да я успокои.

— Слава богу, че си успяла да му избягаш — прошепна тя.

Софи искаше повече подробности.

— Можеш ли да го идентифицираш, ако го видиш?

— Не знам. Да… може би. Бях толкова изплашена. Обърнах се и той стоеше там. Имаше очила с дебели стъкла.

Корди намери мобилния си телефон и го подаде на Регън.

— Обади се веднага и им кажи, че край конгресния център се разхожда опасен луд.

— Обзалагам се, че отдавна е изчезнал — отбеляза скептично Софи.

— Да не намекваш, че не бива да се обажда? — ядоса се Корди.

— Разбира се, че трябва, но след като опишеш на дежурния какво е станало, му кажи, че сме тръгнали към най-близкия участък. Той се намира на около три километра от тук.

— Да се махаме! — каза Корди. Тя включи на скорост и потегли, докато Регън се обаждаше.

— Трябва да сложим лед на коляното ти — обади се Софи. — И колкото по-скоро, толкова по-добре.

Регън й направи знак да мълчи, докато говори по телефона. Притесняваше се, че ще се свърже пак с някой детектив като Суини, но за щастие полицаят, който отговори на обаждането й, беше учтив и делови. Веднага щом му обясни какво е станало, той изпрати патрулна кола на мястото, за да търси мъжа.

— Мисля, че ми повярва, но не знам защо — въздъхна облекчено Регън, след като затвори. — Говорех много объркано, нали?

— Завий наляво на следващата пресечка — прекъсна я Софи. — Там има супермаркет, от който можем да вземем пакет лед, а полицейският участък е само на километър и половина по същата улица.

— Откъде знаеш къде се намират всички участъци? — попита Регън.

— Не всички, само някои — уточни Софи. — Нали искам да правя разследващи репортажи. Добре е да знам такива неща.

— Полицай Мартинес ми направи много добро впечатление — каза Софи, когато един час по-късно трите си тръгнаха от участъка.

Регън си повтаряше мислено какви описания беше дала и клатеше недоволно глава.

— Говорех като някоя идиотка: имаше един мъж… облечен като бегач — повтори думите си тя. — Той се появи изневиделица и ми се стори, че ме преследва. Но всъщност може и да не ме е преследвал…

— Постъпила си много умно, като си побягнала, Регън — похвали я Софи. — Точно същото каза и полицай Мартинес. Послушала си инстинктите си.

— Но той отбеляза също така, че не е имало проблеми в този район повече от година.

— Въпреки това постъпи правилно! — увери я Корди. — Съобщи за инцидента и ако това е бил някакъв откачен, в което съм уверена, те ще бъдат нащрек и ще го заловят.

— Може ли вече да сменим темата? — помоли Регън. — Какво ще кажете да вечеряме в хотела? Ще ви настаня на някоя маса в ресторанта и ще изтичам горе да сваля тези мокри дрехи, а после ще си прекараме приятна вечер.

— Не мисля, че ще можеш да изтичаш където и да било — каза Корди. — И трябва да държиш леда на коляното си.

— Тогава да отидем в апартамента ми и да си поръчаме румсървис.

И двете се съгласиха. Останалата част от вечерта премина приятно и спокойно. Що се отнасяше до Регън, този случай за нея бе приключен.