ТРИЙСЕТ И ПЕТА ГЛАВА

От момента, в който се блъсна в нея на улицата и чу онзи чудесен смях, разбра, че няма шанс да й устои. Сега проумяваше защо. Нямаше причина да продължава да се бори с чувствата си. Увери се, че навсякъде е заключено, после се пресегна и изгаси лампата.

Докато разкопчаваше ризата си, видя как светлината от нощната лампа се разлива по раменете й. Кожата й беше златиста, а тя бе невероятно красива…

И ужасно нервна. Тя не отместваше поглед от него. Алек протегна ръце и я притисна към себе си.

— Само запомни — прошепна й той. — Ти започна това.

Придърпа я към себе си, целуна я по челото и после я пусна. Регън знаеше, че й дава още една възможност да размисли, една последна възможност…

Алек затаи дъх, докато очакваше решението й. Тя обви ръце около кръста му и се усмихна с онези вълшебни трапчинки точно в ъгълчето на устните си. Не, за него нямаше връщане назад.

— Ти запомни — каза тя, — че аз започнах това.

Целуна го по брадичката, после устните й се спуснаха по врата му. Той навярно хареса това, което тя правеше, защото я притисна силно към себе си.

После той пое инициативата. Отметна главата й назад с целувка, която не оставяше никакво съмнение колко много я желае. Сетне я повдигна от земята.

Изведнъж и двамата трескаво започнаха да свалят дрехите си. Ръцете му трепереха, когато откриха ципа на роклята й. Не можеше да спре да я целува, за да помисли за това, което прави. В същото време тя се опитваше да свали ризата му, но случайно докосна пистолета в кобура му. Реагира, сякаш се беше опарила. Потрепери, отдръпна се назад, но Алек беше по-бърз — притисна дланта й върху гърдите си.

Регън се опитваше да го помоли да свали пистолета, но не можеше да произнесе думите. Той я разсейваше, като я целуваше по слепоочието. Накрая Алек свали пистолета си и тя въздъхна. Сърцето й биеше лудешки и тя се опитваше да си поеме дъх. Никоя целувка преди не й беше въздействала така. Вярно, че не беше се целувала с толкова много мъже, но то й бе достатъчно, за да осъзнае, че целувките с Алек бяха съвсем различни. Всичко у него я възбуждаше. Тя искаше да забави темпото, за да се наслади на всяка минута от тази нощ с него, но в същото време нямаше търпение той да свали дрехите си.

Алек издърпа ризата през главата си. Гърдите му бяха мускулести, с къдрави тъмни косъмчета и бронзов тен.

Той беше красив. Придърпа я отново в прегръдката си и тя почувства горещата му кожа, но това не беше достатъчно. Тя обви ръце около врата му, за да го накара да я целуне отново.

Целувката беше гореща и влажна. Регън имаше чувството, че се разтапя в обятията му.

Ципът на роклята й заяде, не помръдваше, колкото и Алек да го дърпаше. Обикновено се справяше много по-умело, когато събличаше други жени, но тази вечер беше различно. Никога преди не бе изпитвал подобна страст. Искаше да я обвие в прегръдката си и никога да не я пусне.

Регън целуваше врата му и го галеше по гърба. Беше му толкова хубаво, че не искаше тя да спира.

— Обърни се — прошепна той. Отново помъчи да свали ципа на роклята й.

Тя опита да му помогне, но ръцете й трепереха.

— Много ли държиш на тази рокля? — прошепна нетърпеливо Алек.

Тя се усмихна задъхано:

— Мразя я!

Тя наистина изглеждаше страхотно в роклята, но ако се налагаше, той щеше да я накъса на парченца, за да я свали. Ципът най-после поддаде и се плъзна надолу по гърба й.

Тя не носеше сутиен, той веднага го забеляза. После видя колко съвършен е гърбът й. Бавно прокара пръсти надолу в отвора на роклята и докосна миниатюрно късче коприна.

— Много си красива — прошепна той.

Регън вдигна ръце, за да свали презрамките си, но замръзна неподвижна, когато ръцете му се плъзнаха под роклята и започнаха да галят кожата й.

Дланите му бавно я обхождаха. Тя опита да се обърне към него, но той не й позволи и когато най-после докосна гърдите й, тя тихо изстена. Разтреперана от желание, тя не знаеше още колко ще продължи това нежно мъчение.

Алек наведе глава към шията й, а дишането му се учести. Тя започна да се съблича. Роклята падна на пода, Регън грациозно пристъпи извън нея и посегна към завивките на леглото. Отметна ги и започна да сваля фибите от косата си.

Алек усещаше, че не може да се владее повече.

— Трябва малко да се укротим — едва промълви той. Но когато съвършените й гърди се откроиха в полумрака, мигом забрави думите си.

Двамата се свлякоха върху леглото. Той я прегърна, сетне я претърколи по гръб и разтвори бедрата й с коляното си. Не се отпусна върху нея, за да не я смаже с тежестта си. Беше невероятно: една от фантазиите му се сбъдваше! Голото й тяло беше в ръцете му…

Тя дишаше възбудено, косата й се беше разпиляла по възглавницата, очертавайки като в рамка пламналото й лице. Очите й бяха потъмнели от страст, а устните й бяха влажни от целувките му. Никога преди не бе изпитвал подобна страст към някоя жена.

Тя се опита да придърпа главата му, за да го целуне, но Алек легна до нея, за да се наслади, без да бърза, на съвършеното й тяло.

— Толкова време си мечтая за това. — Той бавно прокара пръсти по шията й, после между гърдите й и се усмихна. Кожата й настръхна от милувката му. Тя се опита да стисне ръката му, когато стигна до бедрата й, но той не спря.

Съвсем бавно свали дантелените й бикини, като се наслаждаваше на всеки сантиметър златиста кожа, която докосваше.

Тя гледаше свенливо лицето му, докато той я галеше. На челото му бяха избили капчици пот. Губеше самоконтрол.

Краката й се движеха неспокойно до неговите. Но той я измъчваше, караше я да полудее, защото не й позволяваше да го докосва. Ръката му се плъзна между бедрата й. Докосването му бе вълшебно, ненаситно.

Регън не можеше повече да се владее. Издърпа ръката си от неговата и погали лицето му. Пръстите й бавно проследиха устните му, после се спуснаха надолу към врата и раменете. Тялото му бе абсолютно съвършено. Кожата му беше гореща и тя усещаше твърдите мускули на мишците му. Косъмчетата на гърдите му погъделичкаха върховете на пръстите й.

Тя също не бързаше, защото бе решила да го побърка от желание, но започна да стене, когато той погали гърдите й и започна да хапе нежно врата й.

Тя затвори очи, изви гърба си и спусна пръсти по корема му. Мускулите му се напрегнаха от докосването й и той също взе да стене.

Тя знаеше, че докосването й му харесва, но искаше по-вече. Пръстите й продължиха да го галят.

Тя стана по-настоятелна. Обви ръце около него… и той премина границата. Стисна ръката й, обгърна я с тялото си и започна да я целува страстно по кожата.

Удоволствието беше неописуемо, помитащо. Ноктите й се забиха в раменете му и тя извика.

Алек вече не можеше да се контролира, той отчаяно желаеше да бъде вътре в нея.

— Алек…

— Всичко е наред. Просто трябва да те пазя.

Той се пресегна към пода и грабна панталона си. Регън обсипа раменете му с целувки, докато той ровеше в задния джоб. Откри това, което търсеше, и нежно я отмести от себе си.

Когато беше готов, той хвана ръцете й, изпъна ги високо над главата й и ги задържа така. После се потопи в нея. Страстта й изригна, изведнъж се усети дива и освободена. Удоволствието, което изпита, бе твърде много, за да го понесе. Тя извика името му и сякаш изчезна от света…

Мислеше си, че ще умре от екстаза, който я заливаше. Алек зарови глава в шията й.

Никога преди не се бе чувствал толкова щастлив. Бе потресен от това колко страстно я желае.

Бавно събра сили да се помръдне. Надигна се и погледна в очите й.

— Добре ли си? — попита той шепнешком.

Тя още не можеше да се освести от това, което беше станало. Беше чела, беше чувала за него, но до тази нощ никога не го бе изпитвала.

„Удивително — мислеше си тя. — Просто удивително!“ И красиво. Думите не й стигаха да опише щастието, което я бе връхлетяло. Усещаше някаква мека топлина в себе си. Долавяше ли той как силно бие сърцето й? Имаше ли представа какво бе направил с нея? Дали беше изпитал същото блаженство? Или за мъжа беше различно? Чудото на случилото се помежду им я порази. Не можеше да спре да трепери.

— Регън, добре ли си? — нежно попита Алек.

— Да, добре съм — едва отрони тя.

Той я целуна силно, после стана и отиде в банята.

Рязкото му изчезване я смути. Тя не желаеше той да си тръгне, не още… Искаше да я прегръща и да й шепти всички романтични слова, които копнееше да чуе.

Усещаше как сълзите се събират в очите й. О, боже, само да не се разплача сега! Тя си пое дълбоко дъх, изстена, после придърпа чаршафа и легна по корем. Уханието му беше на възглавницата. Прииска й се да вдигне тази възглавница и да зарови лице под нея. Не можеше да повярва колко уязвима и неуверена се чувстваше. Но нали тя беше започнала това! Какво беше очаквала? Той да падне на колене и да й каже колко я обича ли? Това ставаше само в приказките.

Една сълза се търколи по бузата й и тя ядосано я изтри. Тази вечер бе плод на страст, не на любов… Поне не за него. Тя пак изстена. Но нямаше да съжалява. Сърцето й бе твърде крехко, за да позволи това да се случи пак, но нямаше да съжалява…

Не чу кога Алек се върна от банята. Усети го, щом седна на леглото до нея.

— Премести се насам — каза той.

Тя се обърна, за да го погледне. Той опита да издърпа чаршафа й, тя стисна завивката.

— Мислех, че отиде да се обличаш.

— Не забеляза ли, че дрехите ми са на пода?

— Не — замаяно отвърна тя.

Алек легна на леглото до нея.

— Трябва да тръгвам. — Той зарови лице в шията й. — Да, трябва да тръгвам. Как става така, че миришеш толкова хубаво?

— Къпя се — отвърна тя.

Той се засмя на шегата й, после я погали по гърба.

— А как става така, че кожата ти е толкова нежна?

Тя го целуна, преди да му отговори.

— Аз съм хубаво момиче.

— Да, забелязах.

Тя не можеше да спре да го докосва. Харесваше й усещането за твърдите му мускули под върховете на пръстите й. Плъзна длани по раменете и гърдите му. Тялото му беше топло. Тя обви ръце около кръста му и реши, че никога няма да го пусне.

— Беше по-хубаво, отколкото във фантазиите ми — каза той.

— Мислил си за това?

— О, да. Но ти също си мислила.

Тя не отрече.

— Беше ли толкова хубаво, колкото в твоята фантазия? — Гласът й се понижи до шепот.

— Беше… Донякъде.

Той се засмя. После се надвеси над нея.

— Донякъде ли? — повтори.

Изглеждаше леко разтревожен. Тя осъзна, че под самоувереността му се крие ранима душа. Това я порази. Как бе възможно той да не знае какво удоволствие й беше доставил?

Тя обгърна лицето му с длани.

— Беше съвършено.

Той се наведе и я целуна. Смяташе това да е целувка за довиждане, но веднага щом устните му се сляха с нейните, всичко се промени. Той продължаваше да си повтаря, че просто иска още малко и ще спре. Но защо не можеше да й се насити?

Тя се раздвижи неспокойно до него и прошепна:

— Алек?

— Искаш ли още веднъж?

Очите й се разшириха и в тях проблеснаха странни пламъчета.

— Още веднъж? Това романтичен разговор ли е?

Тя наистина не знаеше дали иска да се разкрещи, или да се разсмее. После той се усмихна лукаво:

— Мога да говоря и романтично.

— Докажи го.

Той се вгледа в дяволитата извивка на устните й, в трапчинките й, в очите й. Изведнъж осъзна всичко, което се бе случило току-що. Това красиво, съвършено същество го бе завело в леглото си.

— Е, ще ми поговориш ли? — прошепна тя и миглите й потрепнаха.

Той пак се усмихна.

— Добре, ето какво мисля, че трябва да направим. — После й обясни с най-малки подробности как иска да я люби и какво очаква от нея.

От думите му страните й пламнаха.

— Досега с какви жени си си имал работа? — попита тя престорено шокирана.

— Все с гимнастички и акробатки. Защо питаш? — Ръцете му се плъзнаха към бедрата й.

— Алек, какво правиш?

— Това се нарича изпълнение на няколко задачи наведнъж. Едновременно ти говоря и те докосвам. — Той бавно се спусна по тялото й, а устните и езикът му отново я накараха да настръхне. — Може да опитаме нещо ново — каза той. Целуна гърдите й и прошепна: — Но защо да променяме нещо съвършено?

Загрузка...