Списък с убийства

ТРИЙСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА

От полицията бяха запазили в тайна важни подробности, свързани с убийството на Хейли Крос, и нито Алек, нито Уинкът искаха Регън да ги научи. Тя и без това беше изплашена, а докладът от аутопсията сам по себе си беше достатъчен, за да разтърси дори закоравял полицай.

Въпреки това имаше вероятност някоя от тези подробности да отключи някакъв спомен, който да им помогне в разследването.

Уинкът застана пред прозореца на офиса с бутилка вода в едната ръка и доклада от аутопсията в другата. Алек седна до Регън на дивана. Тя не можеше да разбере как двамата изглеждат толкова спокойни, докато се редуват да разказват някои от ужасяващите факти от убийството на бедното момиче. Когато Алек й описа какво е направил убиецът с краката на жертвата, Регън усети, че кръвта нахлува в главата й.

Алек забеляза как тя стиска ръцете си, а очите й се навлажняват. Но се стараеше външно да изглежда спокойна. Той бе много горд с нея и ако бяха сами, щеше да я прегърне и да й го каже.

— Добре ли си, Регън? Искаш ли малко почивка? — попита Уинкът.

— Няма нужда, добре съм — отвърна тя.

Алек отвори папката, която Уинкът беше оставил на масата, и подаде на Регън снимката на Хейли Крос. Регън се изненада колко спокойна изглежда жената в смъртта си.

— Познаваш ли я?

Тя поклати отрицателно глава. После попита:

— Студентка в университета ли е била?

— Не — отвърна Алек. — Вече е била завършила.

— Живеела е близо до университета — обясни Уинкът. — И според приятелите й редовно тичала в парка.

— Сама ли е живеела?

— Не — отговори Уинкът. — С приятеля си. Той бил извън града по работа в нощта, когато е била убита. Очевидно тя му е казала, че може да отиде да навести родителите си, докато него го няма, така че той се върнал в Чикаго и минали няколко дни, преди да разбере, че е изчезнала.

Регън си пое дълбоко дъх, преди отново да погледне снимката.

— Не разбирам защо е трябвало да направи това с краката й? Защо…

Тя млъкна внезапно и потрепери. Уинкът каза:

— Според патолога смъртта й е била причинена от удар в главата. Очевидно този побъркан се е заел с краката й, след като вече е била мъртва.

— Тя се е борила с него — каза Алек. — Под ноктите й имаше кожа, така че разполагаме с ДНК материал на убиеца. — Той взе снимката от Регън и я върна в папката.

Стори й се, че е разтревожен — нещо необичайно за него, така че му се усмихна кратко, за да му покаже, че тя самата е добре. После се изправи и отиде да си вземе вода.

— Искаш ли, Алек? — Тя му подаде ледената бутилка. Той отпи жадно.

Регън извади друга бутилка за себе си и заобиколи дивана, за да отиде при бюрото. Изведнъж се почувства стара и изморена и рухна върху стола. Може би в крайна сметка не беше чак толкова лоша идея да замине за Мелбърн със Спенсър. Смяната на обстановката можеше да й се отрази добре. Тя въздъхна. Но още докато тази мисъл се оформяше в главата й, тя я отхвърли. Нямаше да се предава, а ако отидеше в Мелбърн, щеше да направи точно това.

Замисли се дали да не се обади на Софи и Корди. Разговорите с приятелките й винаги я караха да се почувства по-добре. Но ако им позволеше да видят колко е разстроена, щяха да се разтревожат за нея още по-вече. А ако темата се прехвърлеше на Алек — което неминуемо щеше да стане, тя със сигурност щеше да се издаде. Нямаше проблем от време на време да си поплаква пред приятелките си, но не и тук, не й сега.

Алек наблюдаваше Регън от канапето. Очите й бяха тъжни, погледът й — отнесен. Беше бледа, сбърчила чело.

Лайл Брадшоу влезе в офиса. Изглеждаше, сякаш беше тръгнал на сватба — издокаран с тъмен костюм на фино райе и бяла риза с ръкавели. Яркочервената му вратовръзка беше единственото цветно петно. Както обикновено, нямаше нито един непригладен косъм на главата. В сравнение с него Алек изглеждаше като клошар.

Уинкът наблюдаваше от другия край на стаята. Лайл гледаше Регън, а Алек следеше погледа му и изражението му издаваше, че не е никак щастлив от поведението на Брадшоу.

— Писмото и пликът са на бюрото на Хенри — каза Уинкът, за да прекрати състезанието по размяна на погледи.

— Няма да намерим никакви отпечатъци от пръсти — обеди се Лайл.

— Все едно трябва да го прибереш като улика и да го занесеш в лабораторията — сопна му се Алек.

Лайл сякаш не забеляза враждебния му тон. Уинкът обаче не го пропусна. Той разведри ситуацията, като заведе двамата мъже във външния офис, за да обсъдят новото развитие по случая.

Веднага щом остана сама, Регън включи компютъра си и опита да отговори на няколко имейла. Всичко, което ангажираше мислите й, беше добре дошло.

Хенри подаде глава през вратата, за да й каже довиждане. Тя му предложи да си вземе почивен ден в понеделник, но той не искаше и да чуе.

— Ами ако дойде друго писмо или се случи нещо? Искам да бъда тук, в случай че се нуждаеш от мен.

— Добре — усмихна му се тя. — Но се наспи сутринта и ела по-късно.

— Ще опитам — обеща той. Обърна се да тръгне и после добави: — Не трябва да казваме на никого за новия списък и за жената.

— Знам.

— Изненадах се, че толкова хора са замесени, а никой още не е издал историята на вестниците.

— Мисля, че почти никой от полицията не знае подробностите — каза Регън.

— Софи ще ни убие и двамата, ако някой друг вестник пусне пръв тази история. Добре, сега тръгвам. До утре.

— Хенри, пази се — прошепна загрижено Регън. Вратата едва прихлопна след него, преди да се отвори широко и Ейдън да нахлуе в стаята. — Със Спенсър едва сега научихме за писмото. Алек ми каза за убитата жена. За бога, Регън, това е можело да бъдеш ти!

— Да, знам — каза тя тихо.

— Слушай, със Спенсър няма да пътуваме никъде, докато този маниак не бъде заловен. Може би трябва да се обадя на Уокър и да му кажа да се прибере у дома.

— О, моля те, не го прави. Знаеш, че той привлича вниманието на пресата където и да отиде. Репортерите ще му вървят по петите и ако някой от тях надуши нещо…

— Добре — прекъсна я той.

— Накарай го да не се прибира — настоя тя. — Искам и вие със Спенсър да заминете някъде, възможно най-далече от мен. И ако може да вземете Корди, Софи и Хенри със себе си. Никой от вас не е в безопасност покрай мен. Ако нещо се случи с теб или… — Гласът й потрепери.

— Няма да ходя никъде — повтори той. — И престани да се тревожиш за нас. Имаш си достатъчно проблеми, за които да мислиш. Трябва да бъдеш силна.

— Аз съм добре, не се тревожете за мен. Няма да рухна психически.

Продължиха да говорят още няколко минути. Ейдън крачеше из стаята, за да се поуспокои. Изглежда, се нуждаеше от нейните уверения, че тя е защитена, че Алек и Джон ще заловят маниака и че със сестра му всичко ще бъде наред.

Когато той тръгна към вратата, тя каза:

— Преди много време ти ме научи, че хората от семейство Мадисън се изправят лице в лице с проблемите. Време е да го сторя и аз.

— Полицаите трябва да…

— Говоря за нашето семейство и за бизнеса ни, Ейдън.

Той се обърна и се върна при бюрото й.

— Добре, пред кои проблеми ти е време да се изправиш?

— Това, че позволявам на теб и Спенсър да вземате решения вместо мен… Това трябва да спре. Нещата, които аз правя с парите на семейството, са също толкова важни, колкото и това, което правите вие. Инвестирането на тези пари в името на това светът да стане по-добър всъщност е дори по-важно.

Той се облегна на бюрото и скръсти ръце. Знаеше, че тя е права.

— И още нещо… — продължи Регън. — Като правим дарения за хората, като осъществяваме проекти, които променят живота им, всичко това ни напомня защо сме на този свят. Според мен задължението ми е да помагам на вас, момчета, за да не губите почва под краката си. — Тя се усмихна и добави: — Може да се каже, че ви правя по-човечни.

— Добре — отстъпчиво продума брат й. — Ще увеличим бюджета ти за следващата година. Мога да убедя Спенсър и Уокър да го удвоят.

— Радвам се да го чуя. А аз ще направя нещо за вас. Ще спра да оспорвам споразумението с Емерсън.

Той се отправи към вратата.

— Емили си е взела една седмица отпуск — каза Ейдън. — Когато се върне, ще трябва да си търси нова работа.

Регън опита да потисне радостния си изблик. Ейдън спря до вратата и попита:

— Има ли нещо друго, което искаш да обсъдим?

— Засега не.

Тя искаше да му каже за Алек, да излее душата си пред брат си, но не го направи. Защо да говори за това? Нали всичко приключи в онази нощ. Алек се беше погрижил това да й бъде пределно ясно. Само още пет дни и тя нямаше да го види никога повече… Освен ако не арестуваха маниака преди това.

Регън опита да запълни тези дни с работа, която да ангажира мислите й. Тъй като проектите им за сезона бяха приключени, двамата с Хенри продължиха да разчистват старите папки и да реорганизират офиса.

Всеки ден Алек идваше както обикновено, но нещата вече не бяха същите като преди. Държеше се сърдечно и приятелски, ала спазваше дистанция. Нямаше повече закачки, той избягваше всяка ситуация, в която двамата можеха да се озоват близо един до друг. Когато разговорите им ставаха твърде лични, той сменяше темата. Алек се държеше, сякаш помежду им не беше станало нищо необичайно. Дали той вече съжаляваше за нощта, която бяха прекарали заедно? Ако тя можеше да събере кураж, щеше да му зададе точно този въпрос.

Регън не беше сигурна дали е хванала някакъв вирус, или се разболяваше от стреса, но започна да повръща една вечер, след като Алек я изпрати до апартамента й. Прекара ужасна нощ. По обед на следващия ден вече се чувстваше по-добре.

Тя видя Ейдън късно следобед същия ден, за да му даде подписаните договори. Той я чакаше на една ъглова маса в лоби бара. Регън си поръча студен чай и го отпиваше бавно, докато разсеяно слушаше обясненията му за новия хотел.

— Внимаваш ли?

— Не съвсем.

— Още ли си болна? — попита подозрително той, сякаш тя се опитваше да го заблуди, като е станала от леглото, преди да е оздравяла.

— Не, добре съм.

Според Алек снощи не си изглеждала никак добре.

— А той откъде знае как съм изглеждала?

Ейдън сви рамене.

— Чул, че си повръщала. Не съм сигурен кой му е казал, но той се върнал в хотела и прекарал нощта тук.

— В хотела? Алек е бил в хотела?

— Нали точно това ти казах? Спал е в твоя апартамент. На дивана.

Тя беше удивена. Но единственото, за което можеше да мисли, бе колко ужасно е изглеждала — с коса, паднала над очите, и мъртвешки бледо лице. Там ли е бил, докато тя е повръщала? Страхотно, помисли си Регън.

— Ейдън, защо си му позволил да ме види в това състояние?

Той се усмихна.

— Всъщност нямах думата.

Тя реши да смени темата.

— Случайно срещнах Пол. Той ми каза, че намалява натоварването си.

Ейдън кимна.

— Уморен е от толкова пътуване и има нужда да прекарва повече време у дома, със семейството си.

— И ти си приел това негово решение?

— Да. Казах му, че ще се съобразим с желанията му. Не искаме да го изгубим.

Тя тъкмо подаваше договорите на Ейдън, когато вдигна глава и видя Алек да върви към нея. Той спря да поговори с полицая, който я пазеше през деня, за да чуе доклада му. Тя не искаше той да улови погледа й, затова бързо се обърна.

Но сега пък Ейдън я гледаше. Мобилният му телефон иззвъня, но той не го вдигна.

— Търсят те. Трябва да отговориш — промълви уморено Регън.

Той взе телефона, изключи го и после го пъхна в джоба си.

— Искаш ли да ми кажеш нещо? — подкани я той.

Тя сведе глава.

— Сторих нещо глупаво. — Тя направи признанието си шепнешком.

— Какво?

Влюбих се. Глупаво ли е това? Обаче не изрече на глас мислите си.

— Просто съм уморена. Имам нужда от отпуск.

Брат й беше много по-проницателен, отколкото тя си даваше сметка. Той погледна Алек, който не можеше да откъсне очи от Регън, и после отново се обърна към сестра си.

Двамата изглеждаха нещастни.

— Алек ми каза, че отива на работа във ФБР.

Тя вдигна глава изненадана, дори не успя да се престори, че не знае за какво говори брат й. Ейдън се усмихваше.

— Така е.

— А кое ти е толкова смешно? — намръщи се Регън.

— Чудя се как ще се чувства Алек, когато Уокър наеме някой да провери мигалото му.

Тя го погледна с широко отворени очи.

— Той не би сторил това!

Ейдън сви рамене.

— Уокър нае човек да провери Денис, а връзката ти с него не беше сериозна.

— Но, Ейдън, Алек заминава.

— Да, знам. — После се изправи и каза: — Ето го, идва.

Регън буквално преобърна стола, когато скочи на крака, и ако Ейдън не беше хванал чашата й, тя щеше да се разбие на пода.

Тя си пое дълбоко дъх, залепи усмивка на лицето си и се обърна. Той пак изглеждаше по-хубав от последния път, когато се бяха видели. Можеше да се изтупа, когато поискаше. Вече го беше доказал миналата събота, когато беше облечен със смокинг. Сега беше с тъмносин блейзер, кафяв панталон и мокасини, вместо обичайните износени маратонки.

Не можеше да повярва колко е смутена, а той още не й беше казал нищо.

Алек кимна на Ейдън и й се усмихна.

— Днес изглеждаш по-добре. — Тя предположи, че любезностите са свършили, когато той се обърна към Ейдън и грубо я пренебрегна. — Адвокатът ви още не се е обадил на Джил Хътън. Той ми каза, че му е оставил две съобщения. Мисля, че може би се налага отново да говориш с него.

— Ще го уредя — обеща Ейдън. — Сам беше в отпуск, но бях сигурен, че вече се е върнал.

Регън реши да се качи в офиса си. Ейдън и Алек я последваха.

— Искам Джил да се чуе с него утре следобед. В противен случай аз ще отида до кантората му да прегледам лично онези папки.

— Той ще се обади.

Регън задържа вратата на асансьора, за да се качат. Алек стоеше пред нея, докато пътуваха до третия етаж.

— Говорих с лейтенант Луис тази сутрин — съобщи Ейдън.

— Сигурно е било много забавно — отбеляза Алек. — Най-добре да не споменавате името ми пред него, иначе ще стане зле за детектив Уинкът.

— Какво означава това?

Алек обясни:

— Означава, че Луис ще съсипе шансовете му за издигане, ако открие, че аз му помагам.

— Няма да научи за това от нас и със сигурност няма да го научи от Сам — обеща Ейдън.

— Значи лейтенантът не те харесва! — въздъхна Регън. Когато той не й отговори, тя го сръга в гърба.

Алек й се усмихна, после протегна ръката си назад и хвана нейната. Но когато осъзна какво е направил, веднага я пусна.

Ейдън се престори, че не е забелязал.

— Доколкото разбирам, те нямат никакви сериозни улики. Той ми каза, че проверяват Питър Морис.

— Това може да се окаже поредната задънена улица — намеси се Регън.

— Те не само го проверяват — уточни Алек. — Всъщност го издирват.

— Той крие ли се? — попита Регън.

— Да, но не може да се крие вечно — успокои я Алек. — Ще излезе на повърхността и тогава ще го пипнат.

— Но това може да отнеме цяла вечност.

Оказа се, че заловиха Морис само след час.