Списък с убийства

ТРИЙСЕТ И ОСМА ГЛАВА

— Никога друг път не съм те чувал да избухваш така! — Хенри направи този коментар и от изражението на лицето му личеше, че е впечатлен.

— Не съм избухвала. Просто заявих позицията си. Хенри забеляза, че Спенсър върви към тях, и понижи глас:

— Да, но крещеше, когато заявяваше позицията си. Честно, никога не съм те чувал да говориш с такъв тон! Като се замисля, не съм чувал и Ейдън или Спенсър да повишават глас — каза той. — Освен по време на мач. Тогава Спенсър крещи на телевизора.

Хенри не беше включил брат й Уокър, който вечно липсваше от семейството. Бяха се запознали преди няколко години, докато Уокър още бе на стаж във фирмата, но оттогава го беше виждал само веднъж — на откриването на Конрад Парк, на което присъстваха и четиримата.

Когато мина край нея, Спенсър се заигра с косата й, за да му обърне внимание, и кимна на Хенри.

Ейдън излезе от офиса й след минута. Той спря да си поговори с Хенри. Забеляза вестникарската снимка, която Хенри беше поставил в рамка и бе закачил на стената.

— Хубаво е станало — одобри той. Тръгна към вратата, но после промени решението си. — Вършиш отлича работа тук, Хенри. Пол Грийнфилд, моят старши управител, ме информира редовно — обясни той. — Ако решиш, че искаш работа, при която се изкарват пари, а не се раздават, ела да работиш при мен.

Хенри се усмихна.

— Благодаря, сър, но тук ми е добре. Освен това някой ден всичко това ще бъде мое.

Ейдън се усмихна:

— Хотелът или този офис?

— Престани да му предлагаш работа — обади се Регън. Брат й не й обърна внимание.

— Ако наистина искаш точно това…

— Да, сър. Освен това никога не бих работил с…

— С дракона ли? Нали така наричаш Емили?

Хенри не се смути, но не отрече.

— През повечето време я наричам така, но имам още две-три имена за нея.

— Да, чувал съм ги и тях.

— Благодаря за предложението — каза Хенри. — Но работата тук много ми харесва и както казах, никога не бих могъл да работя с Емили.

— Очевидно никой не може да работи с нея! — въздъхна Ейдън. И погледна многозначително Регън.

Тя не го попита какво възнамерява да прави с асистентката си, защото не искаше той да използва това като условие тя да подпише документите. Обаче Регън се зарадва на откритието, че брат й знае за този проблем.

Ейдън докосна рамото й, когато мина край нея.

— Оставих документите на бюрото. Подпиши ги.

— Утрои бюджета ми и ще го направя.

— Това няма да стане.

Веднага щом Ейдън се отдалечи достатъчно, Хенри прошепна:

— Той никога няма да се съгласи. Искаш прекалено много.

— Знам, че няма да се съгласи. Накрая ще преговаряме и ще получа удвояване на бюджета, което всъщност е целта ни.

— Ейдън сигурно знае какво си намислила — усъмни се Хенри.

— Разбира се, но въпреки това ще ни го даде. Поне се надявам.

— Той се държи, сякаш не му пука за нашата работа, но всъщност не е така, нали? Не го възприема само като начин за получаване на данъчни облекчения.

— Не, той държи на дейността ни, също и Спенсър. Просто са толкова заети да изграждат своята империя, че нямат време за нищо друго. — Тя огледа офиса. — Хенри, с кого говореше, докато бях при Ейдън и Спенсър?

— С Алек.

— Алек е бил тук? — В миг Регън усети, че се изчервява, и мислено се помоли Хенри да не го е забелязал. Опита да говори нехайно: — Алек чу ли някаква част от разговора ни?

Хенри се усмихна многозначително:

— Питаш ме дали е чул как ти и Спенсър крещите ли?

— Да, точно това питам. — Изведнъж Регън стана съвсем сериозна.

— Сигурно долови част от спора, защото се разсмя. Но не помня точно какво чу. Защо, важно ли е?

Тя поклати глава и реши да смени темата.

— Знаеш ли какво? Ще говоря с Ейдън за Емили. Той трябва да научи колко проблеми ни създава тя. Искам да знае, че е свикнала да обвинява теб за грешките си.

— Нали разбра, че Ейдън ще направи нещо по този въпрос. Надявам се да последва съвета на Корди.

— И какъв е бил той?

— Да уволни веднага тази кучка.

Регън се насили да не се разсмее.

— Това ли му е казала? И то пред теб? Срамота, да покварява едно младо, впечатлително момче…

Хенри се засмя.

— Чувал съм и по-лоши неща.

Регън се върна в офиса си и затвори вратата. Чувстваше се ужасно нервна и реши, че ще се крие, докато не отрепетира какво ще каже на Алек за това, което се случи с тях предишната нощ. Може би той нямаше да го спомене, но ако го направеше, трябваше да бъде подготвена.

Тя знаеше, че се държи глупаво. Това, което бе станало предишната нощ, нямаше да се повтори — по този въпрос бяха единодушни и двамата. Така че Алек сигурно нямаше да го обсъжда. Освен това бе на работа.

— Мога да се справя — прошепна Регън на себе си.

Пое дълбоко дъх, изправи раменете си и се отправи навън. Щеше да намери Алек, колкото по-скоро преживееше неловкия момент на първата им среща след вчерашната гореща нощ, толкова по-добре. Боже, ето че пак започваше! Усещаше, че се паникьосва. Ако любовта означаваше да се чувстваш така, тя не я искаше. Със сигурност не щеше да страда — нещо, което знаеше, че няма да й се размине. Но нямаше кого да вини за това нещастие освен себе си.

Мина покрай Хенри и му каза:

— Върви да се забавляваш, неделя е. Работата няма да избяга.

— След малко тръгвам — обеща той. — Просто искам да наваксам някои неща.

„Време е!“ — помисли си тя, когато излезе в коридора. И в същия миг застина. Ейдън и Алек стояха в края на коридора. Брат й говореше през повечето време, а Алек кимаше. Регън стоя така цяла минута в очакване да приключат разговора си. Тя предположи, че Ейдън иска да научи какъв е напредъкът в разследването.

И двамата я забелязаха едновременно. Брат й кимна, после зави зад ъгъла към асансьорите. Алек се отправи към нея.

Той изглеждаше чудесно, макар да имаше типичния си небрежен вид. Беше с набола брада, значи не беше си направил труда да се обръсне тази сутрин. А дали някога изобщо се решеше? Но въпреки това никой мъж не изглеждаше толкова секси като него. Тя преглътна и се опита да забрави спомените от изминалата нощ. Какво щеше да му каже, какво беше измислила? Вече не можеше да си спомни.

— Мислех, че днес няма да идваш на работа — рече небрежно Регън.

Браво, прозвуча съвсем нормално! Беше сигурна, че и лицето й е спокойно.

— Казах ти, че ще дойда.

Добре, неловкият момент отмина. Сега водеха нормален разговор. Регън започна да се отпуска. Всичко беше наред, той нямаше да спомене предишната нощ, тя — също.

— Регън, хареса ли ти? — неочаквано попита той

Тя се ужаси. Застина изненадано. Въпросът я шокира. Не можеше да повярва на ушите си, но Алек повтори:

— Попитах дали ти е харесало.

Лицето й пламна от смущение.

— Алек, мисля, че е най-добре да не обсъждаме изминалата нощ.

Той се разсмя.

— Попитах дали ти е харесало да се опълчиш на братята си.

— Да, разбира се, че… — Регън ужасно се обърка. Но бързо се съвзе: — Чакай малко, направи го нарочно, нали?

Той се престори, че не я разбира.

— Кое съм направил нарочно?

— Зададе въпроса по този начин. И попита дали ми е харесало, без да уточниш кое… Но няма значение.

Той се забавляваше от това колко лесно се смущава тя.

— Е, все пак хареса ли ти?

Тя въздъхна:

— Да. Мисля, че като не отстъпвам пред братята си от време на време, ще имам чудесен отдушник за натрупаната негативна енергия.

Той я погледна с присвити очи, в които заиграха закачливи пламъчета:

— Мисля, че снощи намерихме по-добър отдушник. Но сега няма да те питам дали ти е харесало…

Самоувереността му бе извън всякакви граници и той очевидно не се нуждаеше от нейното потвърждение. Но и защо да се нуждае. Миналата нощ бе вълшебна. Трябваше ли да му го казва?

„Мисли за нещо друго, каквото и да е!“ — заповяда си тя, но вместо това й се прииска да го целуне.

— Мисля, че трябва да сменим темата — рече хладно Регън. После допълни с по-мек тон: — И моля те, престани да ме гледаш така! Приключихме с този разговор. — Тя сложи ръце на кръста си. — Нали? — Преди той да възрази, тя попита: — А за какво си говорехте с Ейдън?

— Попитах го дали някой няма зъб на семейството ви. Например някой недоволен служител. Получавали ли сте заплахи. Водили ли сте някакви съдебни дела. Той каза, че вече е говорил с Уинкът и ще уреди да се срещнем със семейния ви адвокат. Просто се опитвам да покрия всички възможни аспекти. Искам да знам какви правни проблеми и искове сте имали.

— Свързани с братята ми ли?

— И с теб.

— О! — възкликна изненадано тя. И допълни: — Съмнявам се да откриете нещо.

— Въпреки всичко ще говоря със Сам.

— Да, разбира се.

— Гладна ли си? Искаш ли да хапнем нещо? — Рязката смяна на темата я шокира.

Тя се съгласи и двамата се отправиха към асансьорите.

— Между другото, отговорът е „да“.

Тя изненадано вдигна глава към него:

— А какъв беше въпросът?

— Нали ти попита братята си дали още има хора, които не изневеряват? И аз ти казвам, че отговорът е „да“. Някои не изневеряват.

Тя посегна да натисне бутона на асансьора, но той хвана ръката й и я принуди да го погледне.

— Имам много примери — каза тихо Алек. — Но ще ти дам само един, който ще ти бъде достатъчен.

— Така ли? И кой е той?

— Аз.

Тя не знаеше как да реагира.

— Защо ми казваш това?

— Не знам. — Той сви рамене. — Просто си помислих, че трябва да го знаеш. Аз не бих изневерявал.

— Ако някога се ожениш.

— Точно така — отвърна той. — Ако някога все пак се оженя.

Разговорът прекъсна изведнъж, когато телефонът му иззвъня. Обаждаше се Хенри.

— Къде сте? — Гласът му звучеше трескаво.

— На другия край на коридора. Какво става?

— Трябва веднага да се върнете тук, за да видите това! Алек вече се беше обърнал и дърпаше Регън след себе си, докато крачеше бързо към офиса.

— Какво има? — попита разтревожено тя.

Не се наложи той да й отговаря, защото Хенри стоеше пред вратата и веднага щом Алек и Регън се появиха иззад ъгъла, той занарежда:

— Отворих това писмо. С бланка на нашия хотел е и беше в наш плик. Нали знаете какво означава това? Той е бил тук, бил е в хотела!

Алек пусна ръката й и отиде до бюрото. Регън докосна Хенри по рамото:

— Поеми си дъх, успокой се.

— Регън, той е бил тук! — повтаряше уплашено младежът.

— Да, чух те. И е изпратил писмо. — Тя също се отправи към бюрото.

С Алек погледнаха листа, който Хенри бе затиснал с дълъг сребърен нож за писма.

— Но това не беше писмо. Беше още един списък с жертви. Отгоре пишеше: Да бъдат убити — нашият списък. Печатните букви бяха подчертани няколко пъти. Всички имена бяха там, но тези на госпожа Патси и детектив Суини бяха зачеркнати. До имената на Шийлдс и двамата бодигардове имаше въпросителни.

В списъка беше добавено още едно име: Хейли Крос. Най-отдолу, точно под името й убиецът беше написал: За това си ми длъжница.

Алек вече се обаждаше на Уинкът по мобилния си телефон. Докато чакаше детективът да вдигне, попита Регън:

— Познаваше ли тази жена?

Тя не забеляза, че той говори в минало време.

— Не — каза Регън. — Алек, трябва да я предупредиш. О, мили боже, от полицията трябва да я открият, преди да я е нападнал!

Но Хенри й посочи листа с разтреперан глас:

— Името й е зачеркнато, Регън. Той вече е… убил я е.

— Не можем да приемем, че тя е мъртва само защото е зачеркнал името й! Може да не е… О, боже! — Тя усети как паниката я завладява. — Сигурно има време да я спасим.

Алек най-после се свърза с Уинкът и излезе в коридора, за да обясни за писмото.

Регън усети, че й се гади. Тя се облегна на бюрото и се втренчи в стената.

— Не разбирам — прошепна Регън. — Защо ми е изпратил това? И какво има предвид с „нашият списък“?

— Хейли Крос. Кълна се, че съм чувал това име, но не помня къде — каза Хенри.

Алек затвори телефона си и се върна в офиса.

— Уинкът и Брадшоу идват насам.

— В неделя? — Хенри осъзна колко е глупав въпросът веднага щом думите се отрониха от устата му.

— Джон беше на работа, но Брадшоу си беше вкъщи.

— Те ще потърсят ли тази жена? — попита Регън. Алек я прегърна.

— Вече е късно.

Тя рязко се отдръпна от него. Вбесяваше я колко бързо беше приел, че непознатата е мъртва.

— Няма откъде да знаеш това. Само ако мога да я предупредя, ако я намеря…

Гледайки я как крачи нервно, Алек въздъхна:

— Те вече са я открили.

— Къде?

— В моргата.

— О, боже!

Тя се отпусна върху гърдите му, сведе глава и затвори очи. Той обви ръцете си около нея и я прегърна силно. Хенри се беше отпуснал на стола си.

— Как я е убил? — попита младежът.

Алек се взираше във вестникарската снимка на стената. Изведнъж му просветна:

— Тя е бягала по алеята в…

— Конрад Парк! — сети се Хенри. — Ето къде четох името. Регън, не помниш ли, разказах ти за това. Или поне си мисля, че ти казах.

Алек се приближи до стената и прочете отново текста към снимката.

— Тук пише, че ти тичаш там поне три вечери седмично.

— Наистина преди правех кросовете си там.

— Но после сложиха бягащата пътека горе във фитнеса — обясни Хенри.

Алек пак се обади на Уинкът.

— Къде си?

— Слизам от колата пред хотела.

— Знаеш ли как е изглеждала Хейли Крос?

— Имам нейна снимка в папката, която нося. Почакай, Алек, ей сега идвам.

Детективът беше прекалено нетърпелив, за да седне и да чака. Вместо това закрачи из коридора. Когато Уинкът дотича иззад ъгъла, размахвайки папката, Алек го попита:

— Можеш ли да сбъркаш Хейли Крос с Регън?

— О, я стига, не бих сбъркал Регън с никоя друга жена. — Той спря, отвори папката и извади снимката на Хейли Крос.

— Може би, ако я гледаш в гръб… Дълга коса, приблизително същия ръст. Възможно е.

— Кое е възможно? — попита Регън. Тя стоеше на вратата, но се дръпна, за да влязат Уинкът и Алек.

— Объркана самоличност — отговори й кратко Уинкът.

— Къде е писмото?

След няколко секунди двамата с Алек се взираха отново в листа.

Уинкът прочете списъка на глас:

— „За това си ми длъжница“. Значи този луд иска Регън да поеме отговорността. Мисля, че това означава.

— Хайде, размърдай си мозъка, Джон.

— Добре — отговори Уинкът. — Според теб той е дебнел в парка за Регън.

— Ако е прочел статията във вестника, нямаше ли да се досети, че тя продължава да тича там?

— Да не твърдите, че е убил онази жена по погрешка? — попита Регън.

Алек се обърна към нея:

— Да. Мисля, че е отишъл там, за да убие теб.