Списък с убийства

ДВАЙСЕТА ГЛАВА

— Пак си в играта! — провикна се Луис от вратата на офиса си. И после повтори: — Бюканън, чу ли какво ти казах? Пак си вътре.

Алек не си направи труда да стане. Просто се обърна с въртящия се стол и попита:

— Къде вътре?

Луис се приближи към него.

— Току-що говорих по телефона с директора на полицията. Точно така, лично той ми се обади. — Гръдният му кош се изду като на пуяк, докато повтаряше тази новина.

— И какво? — подкани го Алек.

— Ти имаше ли представа коя е Регън Мадисън, когато говори с нея?

Алек не бе в настроение да си играе на гатанки. Драскаше си на един лист, докато наблюдаваше стрелките върху циферблата на стенния часовник. Бяха минали само два часа, откакто Луис му беше отнел всички текущи случаи и той вече бе отегчен до смърт. Не беше сигурен още колко може да издържи да седи там и да си мисли, че лейтенантът ще държи той да идва на работа точно в осем сутринта и да не прави нищо по девет часа на ден. Ако Луис бе търсил начин да го накара да полудее, не би могъл да избере по-добро средство. Три седмици абсолютна скука! Независимо дали му харесваше или не, трябваше да го издържи.

— Е, и коя е тази Регън? — попита Алек.

— Тя е Хамилтън! — съобщи възхитено Луис. Почти измляска с устни, докато произнасяше името.

Застана пред бюрото на Алек и стовари потните си длани върху плота.

— Тя е Регън Хамилтън Мадисън.

— И какво от това?

— Семейството й притежава всички онези хотели. — Той вече се мръщеше, очевидно подразнен, че подчиненият му не е подобаващо впечатлен. — В Чикаго има само няколко семейства от ранга на Хамилтън. Те са на върха. Богатство, и то старо богатство!

Алек го гледаше спокойно, явно несподеляйки възторга му.

— Това не присъстваше в твоя доклад. Проверих. А трябваше да го споменеш. Защо не си го направил?

Алек не знаеше как да отговори на този абсурден въпрос.

— Та какво имахте предвид като казахте, че съм пак в играта?

— Тя има братя.

— Знам.

— Трима — продължи лейтенантът, като обясняваше, сякаш Алек не бе чувал нищо за това. — Най-големият току-що се е обадил на директора, който, изглежда, се познава със семейство Мадисън доста добре. Членували в един и същи клуб. Клеърмон Кънтри Клуб, ако трябва да бъдем точни. С жена ми се опитваме да влезем в него от пет години.

Алек се чудеше кога шефът му ще заговори по същество.

— Ейдън е най-големият Мадисън, много влиятелен човек.

Алек го наблюдаваше с отвращение как вече говори като истински фен на този брат.

— И той е загрижен за безопасността на сестра си.

Детективът се облегна назад.

— Защо говорите с мен? Уинкът ръководи разследването. Насочете брата към него.

— Уинкът си има достатъчно работа — каза лейтенантът. — Регън Мадисън не е заподозряна…

— Уинкът ли ви каза, че не е?

— Аз ти казвам — сопна се Луис.

Алек нямаше да спори с него. Хайде, помисли си той, изплюй камъчето! Луис се бавеше цяла вечност, докато каже това, което иска. А Алек имаше толкова много други неща, с които да се занимава. Като да драска по хартията. Едва не се изсмя на глас при тази мисъл. Луис се беше погрижил да го изключи от всички разследвания, искаше той да седи на бюрото и да се взира в празното пространство. За късмет имаше достатъчно листчета за надраскване и точно в момента дланите на Луис се потяха върху една от най-вдъхновените му драсканици.

— Искам ти да се грижиш за нея, докато Уинкът не залови убиеца на Суини.

Алек едва изпусна химикалката си.

— Да се правя на неин бодигард ли? — Ядоса се дори само като си го помисли. — Аз не съм пазач, по дяволите! — изруга той, преди Луис да проговори.

— Вече си! И знаеш ли защо се спрях на теб?

— Защото знаехте, че това ще ми е адски неприятно?

— И заради това — промълви Луис ухилен. — Ти имаш лошо отношение, Бюканън. Затова си бил толкова добър, докато си работел в нравствения. Там си си пасвал чудесно с онези перверзници и психари.

Обидата му не засегна Алек.

— Хубаво, че сте го забелязали.

— Ще стоиш при тази Мадисън ден и нощ, ясно ли е?

Дали Луис се тревожеше по-вече, че богаташката се е разстроила, отколкото за убийството на Суини, беше трудно да се определи.

— Ако семейството й има толкова много пари, защо не си наемат бодигардове?

— Могат да го направят, разбира се. И не е изключено да го сторят.

Всеки път, когато Луис си отваряше устата, от нея хвърчаха пръски върху бюрото на Алек. О, боже, трите седмици изведнъж придобиха вид на доживотна присъда.

— Но аз искам някой от нашия отдел да стои при нея постоянно и Ейдън Мадисън да бъде доволен и признателен. Ясно ли ти е това? — Без да дочака отговор, той се изправи и тръгна обратно към офиса си. Тъкмо затваряше вратата, когато спря и извика: — Бюканън?

Алек не отговори.

— Това е моят билет за Клеърмон Клуб. Не ме прецаквай.

— Аха, добре.

— Да я опазиш жива.