Списък с убийства

ТРИЙСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

Дъждът не плющеше. Алек подаде ключовете за колата на пиколото и последва Регън по стъпалата към входа. Вървеше на една крачка зад нея и на Регън изведнъж й хрумна, че той се превръща в мишена, за да може да я защити.

— Ти членуваш ли в този клуб? — попита я.

Тя поклати глава.

— Не си падам по такива места.

Коментарът й го изненада.

— Аз също. Прекалено е…

— … претенциозно — прошепна тя.

Двама мъже с червени фракове отвориха масивните двойни врати, когато Регън и Алек ги доближиха. Докато влизаха, Алек я хвана за ръката и я предупреди:

— Не искам да ходиш никъде без мен. Дори в тоалетната.

Тя се обърна към него.

— И там ли ще влизаме заедно?

— Не, но ще се уверя, че е празна.

Той пое шлифера й, свали и своя и ги подаде на гардеробиерката. Смръщената му физиономия подсказа на Регън, че не одобрява тоалета й. Тя понечи да каже нещо, но после размисли. Ала щом преметна шала на раменете си, прочете одобрение в очите му.

Облечен в смокинга си, той изглеждаше зашеметяващо. Папионката му обаче беше накриво и един кичур коса беше паднал на челото му. Без да помисли какво прави, Регън пристъпи към него, намести папионката му и приглади косата му.

После направи грешката да го погледне в очите и разбра, че му иде да се разсмее. А тя можеше да го гледа цяла нощ. „Време е да се вземеш в ръце!“ — укори се тя и се отдръпна назад.

— Не исках да… да те докосвам — прошепна тя.

Той се усмихна топло.

— Харесва ми да ме докосваш.

Беше спасена от необходимостта да продължи неловкия разговор, защото чу някой да я вика. Тя се извърна рязко, но загуби равновесие и залитна. Алек я хвана през кръста и я задържа. „Не трябваше да обувам толкова високи токове“ — помисли си тя.

В този миг Корди привлече вниманието й. Регън се усмихна, защото приятелката й се втурна към нея. Както обикновено, Корди изглеждаше прекрасно. Сапфирено-синята рокля имаше дълга бухнала пола и тясно бюстие, което подчертаваше съвършената й фигура.

— Отдавна ли чакаш? — попита Регън.

Но приятелката й гледаше втренчено Алек, сякаш не я чуваше.

— Стига си го зяпала — прошепна й.

Но Корди нямаше намерение да откъсне очи от Алек.

— За бога, Корди, погледни ме! — настоя Регън. — Попитах те откога чакаш!

— О, току-що пристигнах — отвърна вяло приятелката й. Регън си спомни добрите маниери, застана до Алек и ги представи един на друг. Корди се усмихна, когато стисна ръката му.

— Не приличате на детектив, поне не в този смокинг. — После нахално огледа талията му и попита: — Носите ли?

— Какво да носи! — изуми се Регън.

— Пистолет, естествено — обясни приятелката й.

Алек се усмихна.

— Вие сигурно гледате много телевизия.

— За съжаление е така — призна тя. — Когато не проверявам контролни, разбира се. Водя много скучен живот.

— Не, не е вярно — обади се Регън. — Корди е жена с много таланти. Знаеш ли, че тя направи сама основен ремонт на колата си.

Алек помисли, че се шегува. Кордилия беше изключително женствена — също като Регън — и за него беше по-лесно да си я представи как й правят маникюр в някой скъп салон, вместо да сменя чарковете на някоя трошка. После името й събуди някаква асоциация в мислите му — Кордилия Кейн като в „Кейн Аутомотив“.

— Вашето семейство притежава няколко автосервиза в града, нали?

— Имат сервизи из цялата страна — уточни Регън. Изведнъж се сети, че не беше разказала на Корди за последното изпълнение на брат си.

— Ейдън уредил да изтеглят колата ми от паркинга.

— Върни си я!

Регън поклати глава.

— Озовала се е в някое гробище за стари коли. Сигурно вече са я разфасовали. Но пък ми купи БМВ. Можеш ли да си представиш колко е безочлив?

Алек щеше да се разсмее, ако не знаеше, че Регън говори сериозно и е много ядосана.

— Не мога да повярвам, че си пропилях цял уикенд да слагам чисто нов радиатор! — разбесня се Корди.

— И ново гърне — допълни Регън.

— Точно така! Къде е наредил да я изтеглят… — Корди спря да бърбори и си пое дълбоко дъх. — Тук стана много претъпкано. Най-добре да отидем в залата.

Алек също предпочиташе да влязат, за да може да настани Регън на някоя маса край стената.

Двамата мъже, които ги бяха проследили от хотела, влязоха във фоайето. Спряха точно до вратата. Бяха с униформите си и вече правеха впечатление на пристигащите гости. Алек докосна ръката на Регън, за да привлече вниманието й.

— Стой тук с гръб към стената. Сега се връщам.

Веднага щом той се отдалечи, Корди възкликна:

— Защо не ми каза, че той е толкова…

— Толкова какво? — строго я погледна Регън.

— Толкова… всичко. Той излъчва някакъв див сексуален чар!

— Наистина ли?

— Не си ли забелязала?

Регън се засмя:

— Разбира се, че съм забелязала.

И тя като Корди наблюдаваше Алек, който отиде при двамата мъже и ги заговори. Това, което им каза, видимо ги смути. И двамата започнаха да пристъпват нервно, единият комично подръпваше яката си.

— Тези двамата защо са тук?

— Ейдън ги е наел като допълнителна охрана.

— Доста се набиват на очи.

— Определено. Дано Алек да ги отпрати. — Тя се обърна към Корди и допълни: — Ще ти бъда благодарна, ако не казваш на никого, че Алек е детектив. Не искам да отговарям на въпроси по този повод, важната тема тази вечер е набирането на средства за болницата.

— Няма да кажа нито дума.

— Освен на Софи, разбира се. На нея може.

— Разбира се. — Трите приятелки нямаха никакви тайни помежду си.

— А този детектив… — започна Корди. — Мисля, че той се интересува от теб.

— Как ти хрумна това? Та ти прекара само две минути с него.

— Разбирам езика на тялото — обясни тя с поучителен тон. — Разбрах, че го интересуваш от начина, по който те гледа. Ще трябва да се довериш на преценката ми, Регън. Той е привлечен от теб, но като се замисля, ти можеш да омаеш всички мъже…

— Не е вярно. Хайде да сменим темата.

— Изглеждаш великолепно. Имаш лице и тяло, за които ние със Софи можем само да мечтаем. И се кълна, че ако не беше най-добрата ми приятелка, щях да те мразя. Братята ти, особено Ейдън, са ти погодили страхотен номер, като са подкопали така самочувствието ти.

— За бога! — прошепна Регън отчаяно. — Никой не ми е погаждал номер.

Корди нямаше желание да спори.

— Братята ти ще бъдат ли тук довечера?

— Може би.

— Хайде, разказвай. Женен ли е, или разведен?

— Кой? — попита тя само за да подразни приятелката си.

— О, моля те. Знаеш за кого говоря. Готиният детектив.

— Не е женен, но заминава след седмица.

— За колко време?

— Завинаги

Корди въздъхна.

— Нали знаеш какво си мисля?

Регън се усмихна.

— Никога не знам какво си мислиш.

— Мисля си, че трябва да махнеш това одеяло от раменете си и да свалиш този мъж.

— Това не е одеяло, а шал. — Тя смутено намести възела, който бе направила, за да задържа шала на раменете си. — Не е редно да го свалям. Той е на работа, а аз съм му натрапена.

Разговорът приключи, защото Корди прошепна:

— Той идва.

Регън забеляза, че двамата мъже се отправиха навън намусени.

— Алек, какво им каза? — попита притеснено тя.

— Нищо особено. — Той се усмихна и махна небрежно с ръка: — Хайде да влезем в залата.

— Още не са отворили вратите — каза Корди. — Този коридор води към залата, където ще бъде вечерята. На приема във фоайето сервират шампанско и ордьоври. Ще отида да потърся Софи. Искате ли да дойдете с мен?

Регън не й отговори. Тя гледаше към една двойка, която тъкмо влизаше през вратата. Приятелката й забеляза, че лицето й помръкна.

— Какво не е наред? — попита Корди и в същото време се обърна, за да види двойката, която изчезна към гардероба. — А, ясно.

Алек ги зърна за миг:

— Кои са те?

— Не са важни хора.

Детективът погледна Корди, за да получи отговор. Тя въздъхна и обясни:

— Мъжът с посребрената коса беше женен за майката на Регън, а младата жена, която едва удържа роклята си на мястото, е съпругата му. Но както каза приятелката ми, те не са важни.

Алек докосна рамото на Регън.

— Искам да влезем в балната зала. Тук наистина е много претъпкано.

Корди се отправи към фоайето, но докато стигне до вратата, до нея вече имаше двама мъже.

Алек хвана Регън за ръка.

— Искам да видя къде ще седиш.

Тя не възрази. Изобщо не държеше да стои в претъпканото фоайе и да пие шампанско.

Един служител се изпречи на пътя им пред вратата и обясни, че трябва да изчакат, докато балната зала не бъде официално отворена, но Алек го изгледа по такъв начин, че той бързо се дръпна встрани.

Залата бе изненадващо голяма. Вляво музикантите бяха заети да разполагат инструментите и оборудването си на една широка правоъгълна платформа, до която бе просторният дансинг. Срещу вратата бяха наредени кръгли маси с ленени покривки. Тапицираните столове бяха покрити с бели ленени калъфи, завързани отзад със синя сатенена панделка, която висеше до пода. В момента сервитьорите палеха дългите бели свещи в блестящи сребърни свещници.

Всички маси бяха наредени за осем души. Картичките с имената бяха подпрени на сребърни кубчета точно пред всяка порцеланова чиния със сребрист кант. Регън откри, че масата им е в предната част на залата, близо до подиума. Един от сервитьорите проверяваше дали микрофонът работи, но спря и й се усмихна, когато я видя.

Тя обиколи столовете, за да види още кой е на нейната маса, без да обръща внимание на погледите, които привличаше. Алек се дразнеше от начина, по който хората от персонала я оглеждаха. Той изгледа навъсено един прекалено услужлив сервитьор, който се навърташе около Регън, и доволен видя как бързо се обърна и се отдалечи.

Регън клатеше недоволно глава.

— Какво има? — попита той.

— Няма да седим тук.

— Добре — каза той. — Кого са сложили до теб?

— Ейдън и неговата гостенка, Спенсър и гостенката му, което означава, че той се е върнал от пътуването си. Тук са административният директор на болницата и съпругата му и пастрокът ми Емерсън с жена си Синди. Категорично няма да седнем тук!

Регън се стараеше да се овладее с всички сили. Не искаше да покаже пред Алек колко е бясна. Знаеше, че Ейдън е виновен, задето е допуснал онези отрепки на тяхната маса. Знаеше и какви са били мотивите му за това. Емерсън вече беше ходил при няколко адвокати в опитите си да открие как да наруши предбрачното споразумение и Ейдън просто се опитваше да го успокои. Според Регън брат й просто отлагаше неизбежното и в същото време оскърбяваше паметта на майка им.

От потиснатия гняв на бузите й се появиха ярки петна.

— Добре, къде искаш да седнем? — попита Алек.

— Където и да е, но не тук.

Той взе картичките с имената им. Огледа се, хареса си една маса в дъното, защото беше близо до стената, и тръгна към нея.

Размени местата с тези на някакъв доктор и съпругата му.

— Така добре ли е?

— Идеално. — Веждите й се отпуснаха и смръщеното й лице се разведри.

Тя остави чантата си на стола и се изправи точно когато официално отвориха вратите. Софи и гаджето й влязоха първи. Тя махна на Регън и се втурна към нея. Изглеждаше удивително. Регън погледна Алек, за да прецени реакцията му, когато зърне приятелката й. Детективът беше отишъл да занесе картичките с имената на доктора и жена му на масата на Ейдън и тъкмо се връщаше, когато Софи привлече вниманието му.

Стори й се заинтригуван, но не прекалено. Мъжете обикновено губеха ума и дума в присъствието на Софи, но Алек изглеждаше така, сякаш напълно се владее. „Странно — помисли си Регън, — много странно…“

Софи носеше нова черна рокля на „Шанел“ и имаше диамантени фиби в косата си. Регън разпозна кавалера й — Джефри Оутли. Неговото семейство притежаваше „Оутли Електроникс“ и Регън знаеше, че Джеф и Софи членуват в един и същи клуб. Той беше приятен мъж, който винаги изглеждаше така, сякаш дрехите му ще се пръснат всеки момент. Всичко, което носеше, му беше с два номера по-малко.

— Алек, искам да се запознаеш с приятелката ми Софи Роуз — каза Регън.

Докато представяше Джеф, тя забеляза, че Софи се усмихва на Алек. Очевидно тя също бе омагьосана от него.

— Вие ли сте бодигардът, или по-точно детективът, който пази Регън? Всичко е наред — добави бързо тя, за да успокои приятелката си. — Корди ми обясни всичко и аз я уверих, че ще опазя тайната.

— Софи ще става репортер — каза Регън.

— Каква тайна? — попита Джеф.

— Че Регън ходи с ченге. Това е тайната — отвърна троснато Алек.

— Кое е това ченге?

— Аз — каза Алек. — Тя ходи с мен. — Той обви ръка около кръста й и я придърпа към себе си.

Регън се зачуди дали той осъзнава какво прави. Но това всъщност й харесваше. Приятно й бе да се преструват, че са гаджета, но дали то не я правеше жалка в очите на другите.

— Искате ли да седнем при вас? — попита Софи и преди Регън да отговори, се обърна към приятеля си: — Иди, моля те, да намериш нашите картички.

Той веднага се зае да изпълни молбата й, но тя го дръпна за ръката:

— Чакай малко. Вземи всички тези картички и ги сложи някъде другаде. Сигурна съм, че има празни места, а ако няма, накарай сервитьора да подреди още една маса. Тази вечер не искам да седя с никакви непознати. А, Джеф, и още нещо: намери и картичката на Корди, тя ще иска да седне при нас.

Регън прошепна на Алек:

— Със Софи сме приятелки от детската градина, така че съм свикнала с начина, по който командва всички около себе си.

Софи чу коментара й и прихна.

— Всички освен теб и Корди. Иначе това е вярно. Наистина доста командвам, особено Джеф. Той е моето приятелче за излизане.

— За излизане ли? — учуди се Алек.

— Ние сме просто приятели — обясни тя. — Но когато искам да бъда с мъж на някакво събиране, Джеф идва с мен и аз правя същото за него. Това идеално устройва и двама ни. И двамата нямаме истинско гадже в момента. Обаче Джеф много искаше да дойде тази вечер, заради Регън.

— Защо? — попита Алек.

— Той си пада по нея от години — обясни Софи. — Не трябва ли да сядаме? — Тя направи знак на един сервитьор, който веднага се приближи до масата им. — Ако обичате, ще махнете ли тези три комплекта прибори и чинии? Благодаря — усмихна се тя, когато той започна да ги събира. Софи погледна Регън. — Корди може да седне до Алек отдясно, а ти седни от другата му страна.

— Наистина обича да командва — засмя се Алек. И Регън се усмихваше, докато Софи не я скастри:

— Корди е права, свали това одеяло! То скрива красивата ти рокля.

— Не е одеяло, това е шал.

— Няма нужда да се оправдаваш.

— Не се оправдавам — каза Регън, но Софи я прекъсна с успокоителен жест:

— Добре. Просто ти подсказвам, че е време да развържеш шала. Като говорим за рокли, харесва ли ти моята?

— Много. Нова ли е? — попита Регън подозрително.

— Горе-долу. Взех я от един бутик на „Шанел“ преди няколко седмици, но я обличам за първи път.

— Но как я купи с твоята заплата?

Софи се изправи.

— Имах рецидив. Това е.

— О, Софи…

— Ще помогна на Джеф да намери картичката на Корди, че започна да прави повторна обиколка. Когато се върна, не ми изнасяй лекции. Вече се чувствам виновна.

Алек се изправи заедно със Софи, но когато тя се отдалечи, отново седна и постави ръката си върху облегалката на стола на Регън. Ресните на шала й се спуснаха върху пръстите му и когато тя се раздвижихте докоснаха кожата й. Тя не помръдна, той също.

— Софи за какъв рецидив говореше? — попита Алек.

— Помоли ни с Корди да й помогнем да престане да взема пари от баща си.

— Какво толкова? Щом той иска да й дава…

Регън го погледна укорително:

— Но на нея всъщност не й трябват. А и иска да бъде самостоятелна. — Тя въздъхна. — Напоследък реши, че трябва да го убеди да обърне внимание на здравето си, а ако това не помогне, тя е твърдо решена да го накара да се пенсионира.

Изведнъж Алек се отдръпна назад.

— По дяволите! Роуз не е бащиното й име, а фамилията, нали? Трябваше да се сетя по-рано! Тя е дъщеря на Боби Роуз, нали?

— Да. Но какво от това? — недоумяваше Регън.

Алек бе поразен: ФБР следеше Боби Роуз от години и се опитваше да събере достатъчно доказателства, за да го осъди. Според мнозина Боби бе съвършеният измамник, но тъй като обираше само хора, които смяташе за по-големи престъпници от себе си, обществото много го харесваше. Хора, които правеха големи залози, след като са ограбили собствените си компании, които бяха опразнили пенсионните фондове на служителите си — те бяха жертви на Боби Роуз. Той обичаше да мами такива алчни копелета и това бе още една причина мнозина да го харесват. За нещастие тъжната истина беше, че Боби никога нямаше да спре.

Хората го обожаваха, но и някои престъпници го възприемаха като свой идол. Той беше всичко, което те се надяваха да станат. Боби живееше някъде във Флорида, ала в нито една вестникарска статия за него не се споменаваше семейството му.

— Спенсър ми каза, че за много хора Боби Роуз е нещо като съвременен Робин Худ. Той краде само от богатите…

Алек я прекъсна.

— Обаче не раздава парите на бедните, нали? Задържа ги за себе си.

Регън видимо се напрегна.

— Той дава много пари за благотворителност.

Алек я изгледа укорително:

— Но той е престъпник, Регън! И трябва да бъде зад решетките.

— Очевидно ти си имаш свое мнение за него и нищо, което кажа, няма да промени позицията ти, нали? — Тя говореше раздразнено.

Той не можеше да повярва на ушите си.

— Да не си забравила какво работя?

Регън извърна глава и се загледа в тълпата от хора, които търсеха местата си.

— Няма по-вече да обсъждам с теб бащата на Софи.

— О, ние едва започваме. — Той подръпна шала й, за да я накара да го погледне: — Не ми ли каза, че Софи работи във вестник?

— Така е, по настояване на баща си, използва моминското име на майка си като псевдоним. Но мисля, че всички във вестника знаят коя е. Детектив Уинкът също откри това и мислех, че ти е казал.

Уинкът сигурно здравата се смееше на негов гръб точно в момента.

— Не, не ми е казал. Сигурно му е изскочило от главата. Как се чувстваше Софи, докато растеше, с баща като Боби Роуз?

— Той е много добър баща — каза Регън. — Никога не пропускаше родителска среща, училищна пиеса или мач.

— А имаше ли родители, които не пускаха децата си да играят със Софи?

— Имаше.

— А твоите?

— Дали са ми забранявали да дружа с нея? Софи, Корди и аз вече бяхме приятелки, когато Боби Роуз стана толкова…

— … известен мафиот — довърши Алек.

— … прочут — поправи го тя. — Майка ми водеше бурен светски живот и постоянно пътуваше. Баба ми се грижеше за мен и когато тя се разболя, Ейдън пое щафетата. Не мисля, че баба ми е знаела кой е бащата на Софи, но Ейдън знаеше и не й каза. Брат ми никога не би ми забранил да съм приятелка със Софи. Тя беше винаги добре дошла в нашата къща, но мен не ме пускаха да ходя у тях. — Тя се усмихна. — Обаче аз ходех, постоянно.

— А някога да си слизала в мазето им? — заядливо попита Алек. — Никой не знае къде Боби Роуз си крие парите. Може да са там.

Регън постави примирително ръката си върху неговата.

— Алек, Софи е моя приятелка.

Той понечи да зададе друг въпрос, но тя го спря, като погали пръстите му:

— Тя е моя приятелка.