Списък с убийства

ДВАЙСЕТ И ОСМА ГЛАВА

Хенри се втурна в офиса й и заговори от вратата:

— Знам, че се тревожиш за Кевин, затова искам да ти кажа как се нареди всичко.

Регън точно претърсваше чекмеджетата на бюрото си за запаси от бонбони. Вдигна глава и видя сияещата му физиономия.

— Радвам се да го чуя.

Хенри нямаше търпение да й разкаже.

— Кевин също идва насам. Нямаш нищо против, нали?

— Разбира се, че не.

— Призна ми, че по едно време било много зле, но Алек оправил цялата работа. Първо предупредил бащата на Кевин да се погрижи децата да ги няма наоколо и той го послушал. Само Кевин отказал да се махне и затова видял как станало всичко.

— Кевин е бил в къщата, когато това се е случило? — ужасено попита Регън.

— Не, стоял от другата страна на улицата, за да не се пречка. Предполагам, че двама-трима от приятелите на майка му са оказали съпротива и Алек и другите с него са приложили сила, за да им сложат белезниците. Как ми се иска да бях там! Кевин каза, че изражението на Алек било направо плашещо.

— Радвам се, че ти не си бил там — въздъхна с облекчение Регън.

Хенри седна на ръба на бюрото й и продължи развълнувано:

— Алек казал на майката на Кевин, че ще й предоставят възможност да се лекува, но тя отказала.

— Как е Кевин?

— Добре е, вече е свикнал с доста неща.

— Ти си му добър приятел.

— Да, ама и той ми е помагал в трудни моменти. — Хенри забеляза Кевин във външния офис и добави: — Нямаше нищо против да ти кажа какво е станало, но…

— Няма да споменавам нищо — увери го тя.

Регън се наведе да провери дали бонбоните не са в най-долното чекмедже и когато вдигна глава, Алек стоеше до бюрото на Хенри и говореше с него. Кевин също беше там.

Детективът очевидно не си беше ходил вкъщи, за да се преоблече след акцията. Той влезе в офиса на Регън. Попита дали всичко е наред, обясни, че е освободил полицая и поема задълженията си на бодигард.

Изглежда, се чувстваше удобно по дънки и тениска, но пистолетът му се набиваше на очи. Той забеляза, че тя го оглежда с любопитство.

— Това е част от работата ми, Регън. Трябва да го приемеш като нещо необходимо.

Той погледна към външния офис, видя Кевин и поклати глава:

— Просто някои хора нямат спирачки. Това беше неприятно начало на деня, нищо повече.

— Но всичко завърши както трябва, нали? — попита Регън.

Той сви рамене и това беше краят на разговора.

Алек можеше да се затвори в черупката си по-бързо от мида. Ако това не я вбесяваше толкова, щеше да се впечатли от самообладанието му.

До средата на следобеда се върнаха към обичайното си ежедневие. Алек се изтегна на канапето й, докато тя разчистваше папките.

Вечерта двамата отидоха в апартамента й, поръчаха си пица, пуканки, кола и бира и гледаха филм. Беше класическа любовна история, която разплака Регън и разсмя Алек. Тя го упрекна, че у него няма нищо сантиментално, а той прие това като комплимент.

Следващата вечер Алек избра филма — класически екшън с много гърмежи и убийства, пълен със специални ефекти и дори с извънземни, и той много го хареса.

И двамата си бяха вдигнали краката на табуретката. Регън беше боса, а той по чорапи. На единия му чорап имаше голяма дупка.

Когато започнаха да текат надписите в края на филма, той попита:

— Искаш ли да го гледаме още веднъж?

Тя реши, че той не се шегува.

— Не, благодаря. Имаше твърде много насилие, за да ми хареса.

— Насилие ли? — изненада се детективът.

— Алек, преброих трийсет и два трупа…

— Това не е толкова зле — каза той със сериозно изражение.

— Трийсет и два през първия половин час. После се отказах да ги броя.

— Та те бяха извънземни и използваха хората за храна. Ти какво очакваше?

— Ако не дъвчеха постоянно нечие лице, щеше да ми хареса повече.

— Да, но нямаше да е толкова страшно. Много си падах по този род филми, когато бях малък.

— По филми на ужасите ли?

— Разбира се.

— Не сънуваше ли кошмари?

— Спях в една стая с брат си Дилън и смятах, че ако влязат някакви чудовища, двамата ще можем да ги победим. — Той се усмихна и добави: — По онова време бях доста нахакан.

— По онова време? Та ти и сега си същият перко!

Алек се разсмя:

— Перко? Аз съм от семейство с осем деца и всички сме се перчели в един или друг момент.

— Ти къде се вместваше в картинката?

— Трети по ред. Най-големият е Тео, после Ник, аз, след това Дилън, Майк, две сестри — Джордан и Сидни и бебето Зак. Той още е доста див.

— Обзалагам се, че си причинил доста тревоги на родителите си, когато си бил дете. Късмет е, че си пораснал. Но аз също съм правила някои глупости.

— Това хвалба ли е?

— Бях не по-малко безразсъдна от теб.

Двамата прекараха следващия час, надцаквайки се с неразумните си детски подвизи. Алек спечели с голяма преднина.

— Защо всичките ти истории от детството са свързани с някакви машини? — попита тя.

Той се засмя.

— Не всички, само някои. А защо ти никога не споменаваш родителите си?

— Нали ти обясних, че баща ми е починал, когато съм била съвсем малка, а майка ми никога не си беше у дома. Помня, че й казвах лека нощ по телефона.

— Това е наистина тъжно.

Тя се усмихна горчиво:

— Не е, просто така стояха нещата.

— Но това не е хубава среда за едно малко момиче. Как си успяла да пораснеш нормална?

— Кой казва, че съм нормална?

— Аз. Обзалагам се, че знам всичко за теб. — Алекс сякаш нарочно я дразнеше. — Знам какво харесваш и какво не харесваш.

— Съмнявам се — каза Регън.

— Ти мразиш сьомга, алергична си към ягоди и носът ти потича, когато си близо до рози.

Тя не му се даде:

— Ти пък си пристрастен към кетчупа. Слагаш го на всичко, дори на сандвичите с фъстъчено масло. Мразиш тънките пици и не си алергичен към нищо.

— Мой ред ли е? Добре, ти си амбициозна, но си пълнокръвен либерал в капана на семейство от консерватори. И честна дума, мислиш си, че умееш добре да криеш емоциите си, но не е така. Освен това не вярваш на мъжете и на брака.

Той сякаш докосна болното й място и в отговора й прозвуча известно оправдание:

— Ти си по-амбициозен от мен, мислиш се за либерал, но всъщност си консерватор. Имаш силни, стабилни ценности. Освен това, Алек, аз вярвам на някои мъже.

— А на брака?

— Майка ми се омъжи два пъти и двамата й съпрузи й изневеряваха. Не искам да повтарям нейните грешки и съм се научила, че няма вечна любов.

— Освен ако не се омъжиш за правилния човек.

— Там е номерът, нали? Да разбереш кой е правилният и кой не. Мисля, че е игра на отгатване.

— Не е игра — възрази той. — Но не е и наука.

— Тогава как разбираш кой е подходящият човек за теб?

— Искаш да ти опиша идеалната жена ли?

— Няма идеални жени.

— Разбира се, че има — възрази Алек.

— О! И как изглежда?

Ръцете им над лактите се докосваха, но никой от двамата не се отмести.

— Тя има тъмна коса.

— И после?

— И сини очи. Невероятни сини очи…

Алек се беше навел към нея и тя си помисли, че може да я целуне. Надяваше се да го направи.

— Тя има страхотно тяло.

— Е, разбира се.

— Подиграваш ли се на моята въображаема жена?

— Не — усмихна се тя. — Продължавай. Какво друго? Притежава ли някакви магически сили?

Той се наведе още по-близо до нея.

— Магията ще стане, когато се съберем заедно.

О, боже, той щеше да я целуне. Тя затаи дъх.

— И дълги крака, и прекрасно лице — изреждаше той почти шепнешком.

Пръстите му нежно се спуснаха по бузата й. Тя едва се овладя да остане неподвижна и да не се притисне към милувката му. Но защо не я целуваше, защо се бавеше?

— Тази идеална жена има ли мозък, или липсата му я прави идеална?

— Разбира се, че има. Тя е много интелигентна, с бърз ум е и умее да ме разсмива. Съчетава по чудесен начин уязвимостта и ината. Това, Регън, е моята идеална жена.

Устните му бяха съвсем близо до нейните. Тя затвори очи и зачака.

— Е, трябва да тръгвам — изведнъж каза той.

Регън примигна. Не вярваше на ушите си.

— Трябва… какво? — попита объркано.

— Ще тръгвам — повтори Алек.

Бързо обу маратонките си, завърза ги и прекоси стаята, преди тя да си възвърне способността да мисли.

Регън се изправи, грабна купата с пуканки, за която беше забравила, че е в скута й, и я остави на масичката за кафе.

— Забавляваш се, като ме дразниш, нали? — едва отрони тя.

Той запасваше тениската в дънките си.

— Ти ме улесняваш. — Той отвори вратата и излезе в коридора. — Ела тук, Регън.

От начина, по който я гледаше, тялото й потрепери. Тя отиде покорно до него.

— Искам да чуя как заключваш зад мен.

— О, да, разбира се… — Тя не можеше да събере мислите си.

Алек затвори вратата.

— Лека нощ — промълви Регън.

Можеше да се закълне, че го чу да се смее, докато се отдалечава.