Списък с убийства

ПЕТНАЙСЕТА ГЛАВА

Коляното на Регън бе в ужасно състояние. Колкото и да искаше, знаеше, че не може повече да отлага операцията. В понеделник сутрин се обади в кабинета на ортопеда, като очакваше, че поради натоварения си график той няма да може да я оперира в близките месец-два. Така щеше да има достатъчно време да се подготви психически и физически. Оказа се, че в последния момент отложили операция, насрочена за вторник сутринта. Регън не съобщи на никого, освен на Хенри, асистента си, защото не искаше братята и приятелките й да се тревожат за нея.

Лекарят направи артроскопска операция, което означаваше, че периодът на възстановяване щеше да е много по-кратък. Налагаше се да ходи с патерици само два дни, а след още два, в които не се натоварваше, започна рехабилитацията.

Тъкмо бе приключила с комплекса от упражнения за укрепване на коляното, когато Софи и Корди се отбиха в апартамента й в хотела.

— Още съм ти ядосана! — възропта Софи. — Да научим за операцията, след като е минала!

Корди бе на същото мнение.

— Щеше да си бясна, ако Софи или аз направехме нещо подобно.

— Прави сте — призна тя. — Но просто не исках да се тревожите, а и не беше тежка операция.

— Не ме интересува дали е била тежка или не. Трябваше да ни кажеш — настоя Софи.

— Не знам кое ме дразни по-вече. Това, че си отишла да те оперират, без да ни уведомиш, или че се отърва от онзи ужасен семинар, на който трябваше да слушаме тъпите упражнения на псевдодоктора. Това бе най-злощастният уикенд в живота ми.

— Наистина беше неприятно — съгласи се Софи. — След семинара говорих с хората на Шийлдс да ти върнат парите, но те отказаха. Обясних им, че си контузила коляното си, но не проявиха никакво съчувствие. Жената ни рече, че Шийлдс имал стриктна политика в това отношение — никакво връщане на пари! Защо ли не съм изненадана?

— Аз настоях да говоря лично с доктора — обясни Корди. Тя беше забелязала една купа с бонбони на бюфета и ровеше из тях, за да отделя ментовите.

— И точно тогава научихме, че Шийлдс е заминал за вилата си. Деби ни обясни, че се нуждаел да прекара малко време в уединение, за да му хрумнат нови идеи. А това според мен означава да измисли още идиотски упражнения.

Регън кимна.

— Не мисля, че може да измисли нещо, с което да надмине „списъка на хората, чиято смърт желая“.

— Това специално беше доста забавно — подсмихна се Софи.

— Ти кого включи в списъка си? — попита Регън. — Някой, когото познавам ли?

Софи я погледна с широко отворени очи.

— Разбира се, че не. Това би било… дивашко. Измислих си имена. И всичките се римуваха.

— Ами ти, Корди?

— Седемте джуджета.

Корди забеляза, че лицето на Регън започна да почервенява.

— Ти си написала истински имена, нали?

Нямаше нужда да им отговаря. И двете се досетиха за това. Тя ги изчака да спрат да се смеят и заяви:

— Добре, вече е официално потвърдено. Аз съм пълен идиот. Изобщо не ми хрумна да си измисля имена. Сигурно в онзи момент съм се чувствала доста стресирана.

— Което ни води до моето предложение. — Софи погледна приятелката си с лукава усмивка и продължи: — Мисля, че имаме нужда от една малка ваканция. Наех апартамент, направо на брега. И на трите ще ни се отрази добре да се махнем оттук. А ти имаш най-голяма нужда от почивка, Регън.

— Къде е този бряг?

— На Кайманите — отвърна Софи. — Е, какво ще кажеш? Проверих как са самолетите и можем да заминем още тази вечер.

Регън погледна Корди, която гледаше доста смутено. Обърна се отново към Софи и разпозна особения поглед в очите й.

— Е, каква е истинската причина, Софи? Намислила си нещо, усещам го.

— Ами… порових малко — призна Софи. — И познай къде се намира вилата на доктор Шийлдс!

Регън веднага разбра намека.

— На Кайманите. — Тя се обърна към Корди. — И ти си навита за това?

Приятелката й кимна утвърдително.

— Не мога да повярвам, че просто ще изоставя всичко и ще избягам на Кайманите!

— Татко казва, че много хора използват Кайманите, за да крият парите си от съпрузи или кредитори.

— Или от данъчните — предположи Регън.

— От тях със сигурност — съгласи се Софи.

— И ти си сигурна, че в момента Шийлдс е там? — попита Регън.

— Бил е забелязан на брега зад къщата си — отвърна Софи с поверителен тон.

— Какво значи „бил е забелязан“? Откъде знаеш…

— Татко ми даде името на един човек, аз му се обадих и той с удоволствие провери. Шийлдс е там, сигурно е.

— Колко време няма да ви има? — попита Регън.

— Зависи, но апартаментът е наш за две седмици — обясни Софи.

— И можете ли да си вземете толкова отпуска?

— Защо не? — отвърна Корди. — Софи е написала материалите за рубриката си във вестника за два месеца напред, а аз ще имам часове в училището чак през есента. Свободна съм през цялото лято, за да пиша дисертацията си, но няма да си нося никаква работа там. Възнамерявам да седя на сянка и да си почивам. Този постоянен дъжд е ужасно депресиращ, а когато съм депресирана, ям.

— Много бих искала да тръгна с вас, но не мога — въздъхна Регън. — Предстои търгът с произведения на изкуството. Не мога да го пропусна, а и трябва да се подготвя за годишното семейно събрание.

— Не знам защо си правиш труда — каза Софи. — Твоят глас не се брои за нищо. Спенсър винаги гласува като Ейдън, а Уокър се въздържа и ти все си малцинство. Нямаш никаква власт.

Корди я прекъсна:

— Знаеш, че това не е вярно. Ейдън не може да започне изграждането на нов хотел, ако под проекта не стоят подписите и на четиримата. Тя има властта да спре всяко начинание, което не одобрява. Без нейния глас всичко се блокира.

— Но аз не бих го направила — каза Регън. — Обаче искам по-вече пари за художествените проекти, които Хенри стартира миналата година. Трябва да видите резултатите, направо са феноменални. — Тя млъкна и се замисли. — Но нека не се отклоняваме от темата. Трябва да напиша доклад, с който да защитя увеличението, което искам, и това ще ми отнеме доста време. Ала определено бих предпочела да отидете някъде другаде на почивка.

— Това не е почивка — каза Софи.

— За мен е! — възрази Корди.

— Шийлдс може да се окаже опасен. Ако наистина е изпратил бодигардовете си при Мери Кулидж…

— Знам, но няма да се откажа — възрази Софи. — Ще го закова по един или друг начин.

— Не ми харесва тонът ти — скара й се Регън. — Не прави нищо незаконно. И моля те, бъди внимателна.

Софи сви рамене:

— Но той ми върза тенекия…

— Моля? — учуди се Регън.

— Последния ден на семинара ме покани… на вечеря. И аз се съгласих. Трябваше да се срещнем на последния етаж на „Хаят“ и го чаках повече от час. Той така и не се появи.

— Съгласила си се да излезеш с този мошеник? — удиви се Регън.

— Не съм се съгласила да спя с него, стига си ме гледала така ужасено. Нали не успяхме да стигнем до компютъра му или да открием някакви архиви. Просто исках да се доближа до него, за да мога…

— Да се добереш до архивите му? — попита Корди. — Софи, трябва да започнеш да обмисляш нещата по-задълбочено.

— Имаш ли някаква по-добра идея?

— Какво ще правиш, като го откриете на Кайманите? — попита Регън.

— Още не знам — отвърна Софи. — Но ще измисля нещо.