Списък с убийства

СЕДМА ГЛАВА

— Е, Регън, с нас ли си? — попита Софи.

— Разбира се.

— Знаех, че ще се съгласиш — каза приятелката й. — Макар че винаги ми казваш, че все се захващам с обречени каузи…

— Всъщност това са обичайните думи на Корди.

— Да, но и ти си същата.

— Това комплимент ли е?

Корди тъкмо дояждаше чийзбургера си и размаха едно картофче към Софи.

— Ще закъснееш. Не ми ли каза, че имаш среща в един и четирийсет и пет?

— Трябва първо да говоря с Регън — възропта Софи. Тя насочи вниманието си изцяло към приятелката си: — Моля те да прочетеш дневника възможно най-скоро, няма да ти отнеме много време. Мери не е писала всяка вечер. Мисля, че е само четирийсет и няколко страници. Защо не го прочетеш веднага след като с Корди тръгнем. И после… — Софи си пое дълбоко дъх и изтърси: — Знаеш ли, нуждая се от още една твоя услуга. Искам да отидеш в полицията и да провериш дали има някакъв напредък в разследването. Корди ходи предния път, така че сега е твой ред.

— Мой ред? Та аз току-що се съгласих да се включа!

— Все едно, твой ред е — изтъкна Софи.

— Не можеш ли ти самата да отидеш? — попита Регън.

— Сериозно ли говориш? Аз съм репортер, няма да ми кажат нищо.

Преди Регън да успее да изрече каквото и да било, Софи избъбри на един дъх:

— Добре, знам какво си мислите! Вярно, че още не правя разследващи репортажи, знам, че още не съм направила никакви големи разкрития и че си скъсвам задника от работа в колонката за полезни съвети на вестника вече почти пет години, но честно казано, би трябвало да имате по-вече вяра в мен! Ти също, Корди. Скоро всичко ще се промени, ще видите.

— Но аз ти вярвам — възрази Регън. Но после внезапно се отказа да спори и се разсмя: — Много си добра, Софи. Умееш да предизвикваш чувството ми за вина.

— Направо е професионалистка в това отношение — възхити се Корди.

— Наистина се опитах да те накарам да се чувстваш виновна, вярно си е. Старите навици умират трудно. Но въпреки това не мога да отида в полицията, защото там постоянно се навъртат репортери за всеки случай, ако стане нещо голямо. Някой от тях ще ме разпознае. Иначе знам колко си заета…

— Ще намеря време — обеща Регън.

Софи бе на седмото небе от радост.

— Нали разбираш защо не искам други репортери да започнат да душат около тази история? Това е моето разследване. Аз искам да бъда тази, която ще закове Шийлдс и ще постигне възмездие за Мери Кулидж.

— А защо това да не ти донесе и някой „Пулицър“ между другото? — обади се Корди.

Софи се усмихна.

— Това е вероятност едно на милиард, но човек не трябва да губи надежда. Но аз не го правя заради това.

— Знаем — увери я Корди. — Вече не трябва ли да тръгваш?

Софи погледна часовника си и изстена:

— Ще закъснея, духвам! — Тя грабна чантата си. — Някоя от вас ще плати ли вместо мен? Аз ще черпя довечера.

— Това ми прозвуча добре — каза Корди.

— В колко часа ще ме вземеш? — попита Софи. — И кой ще кара?

Докато Корди й отговаряше, възрастният мъж и малолетната му приятелка привлякоха погледа на Регън. Корди забеляза промененото изражение на приятелката си и попита:

— Какво не е наред?

— Онзи дъртак, който се пуска на дванайсетгодишното момиче.

Корди се обърна и забеляза двойката.

— Тя не е на дванайсет. Трябва да е поне на осемнайсет. Иначе той наистина е отрепка.

— На колко, мислиш, че е той? На шейсет?

— Възможно е — съгласи се тя. — И разликата във възрастта им те дразни, защото…

— Защото е отвратително! И не ми говори като психотерапевт.

— Просто мисля, че трябва да си признаеш защо това те отвращава. Тези двамата ти напомнят за пастрока ти и невръстната му булка.

— Разбира се.

— Е, мислех си, че ти помагам да направиш откритие. — Тя се усмихна. — Наистина трябва да престанеш за мислиш за това. Крайно време е.

Регън кимна. Знаеше, че Корди е права. Просто не беше сигурна как да го направи.

— Имах ужасна сутрин. Разполагаш ли с време да поплача малко на рамото ти.

Корди се разсмя:

— Давам ти десет минути, после трябва да тръгвам.

Регън веднага подхвана оплакванията си, свързани с работата: постоянната намеса на брат й Ейдън, сблъсъка си с асистентката му Емили… И когато спомена, че Хенри я заловил да рови в офиса й, Корди побесня и заяви:

— Трябва да я разкараш.

Регън се сепна от хашлашкия й израз, но Корди се засмя успокоително:

— Започвам да говоря като учениците си. Все пак трябва да я уволниш.

Не мога. Тя е асистентка на Ейдън, но като знам, че и ти си възмутена, ми става по-леко. Стига съм ти хленчила. Мисля, че сега ще си поръчам още един студен чай и ще изчета дневника. После ще се отбия в участъка. Ще мисля позитивно — добави тя.

— Как ще успееш да го направиш?

— Ще вярвам, че днешният ден ще завърши по-добре, отколкото започна.

— Не бих разчитала на това. И късмет с детектив Суини. — Преди Регън да попита защо, тя добави: — Той е човекът, с когото ще трябва да говориш за разследването. Уникален е.

— Не се притеснявам. Не може да е чак толкова зле.