Списък с убийства

ТРИЙСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Не му даде време да се осъзнае. Като стискаше силно реверите му, тя се надигна на пръсти и го целуна — дълго и настойчиво, трескаво и страстно, точно както си го беше представяла. Една съвършена целувка, която щеше да задоволи неразумния й копнеж. После щеше да го пусне, щеше да отключи вратата и да го изпрати.

Това бе добър план, наистина. И щеше да проработи, ако и той й бе помогнал. Но ръцете му внезапно се обвиха около нея и я притиснаха силно, докато устните му завладяваха нейните. Ръцете му се плъзнаха по гърба й. Устните му не се отделяха от нейните. Той я вдигна и притисна към себе си. Тя вероятно трябваше да му каже за плана си предварително. И това бе последната идиотска мисъл, която успя да задържи, докато той я целуваше до забрава. Ръцете й вече бяха около врата му, пръстите й докосваха косата му.

Той не я принуди да разтвори устните си, тя го направи сама. Не го отблъсна, когато езикът му се плъзна в устата й.

Когато той спря да я целува, тя трепереше цялата. Стоеше вкопчена в него, защото знаеше, че ако го пусне, краката й ще се подкосят.

Регън искаше още малко, само още една целувка, преди да загуби смелостта си и да възвърне разума си.

Той явно искаше същото, защото наклони главата й назад и я целуна отново. Тази целувка беше още по-хубава. И по-гореща. Това я плашеше. Той я прегърна още по-силно. От изгарящата целувка тялото й пламна. Никога преди не се беше чувствала така.

Алек безуспешно се опита да се отдръпне назад. Но не можеше да я пусне, не искаше. Харесваше му усещането да я държи в ръцете си. Харесваше му уханието й. Много му беше трудно да се владее. Как можеше две целувки да го разтърсят така?

Той изрече на глас мислите си:

— Какво правим, Регън!

— Хубаво ли е или лошо? — попита задъхано тя.

Той я погледна в очите. Видя страстта, която се беше разпалила там. „Желая много, много по-вече“ — призна си той.

— Беше хубаво, по дяволите, твърде хубаво. Но може би трябва да спрем…

Тя постави пръст върху устните му, за да го накара да замълчи.

— Или… — Думите й заглъхнаха.

Той стисна ръката й и я постави върху гърдите си.

— Или какво? — едва прошепна той.

Не губи кураж, не губи кураж — мислено си повтаряше тя. Пое си дъх и изрече:

— Или може да не спираме.

Ръцете му се плъзнаха по раменете й. Откри колко гладка, топла и мека е кожата й.

— Знаеш до какво ще ни доведат целувките, нали? — прошепна й. До куп нещастия, ето до какво! Знаеш, че те желая. Изгарям от желание, но… — Той спря, пое си дълбоко дъх и каза: — Но трябва да знаеш и че не искам другото, което върви с това.

Осъзнаваше ли, че я измъчва? Сигурно не. Докосването му беше изненадващо нежно. Той я желаеше. Но й беше казал точно тези думи и не можеше да ги вземе назад. Беше развълнувана и отчаяна, защото той очевидно не бе щастлив от всичко това. Изражението му беше толкова напрегнато, че тя внезапно се притесни.

Регън избута ръцете му.

— Кажи ми, Алек, какво върви с това?

Той я гледаше сърдито.

— Аз напускам Чикаго, забрави ли? Събирам си багажа и заминавам. Разбираш ли го?

— Да, разбирам.

Той осъзна, че ще трябва да й го каже директно.

— Последното нещо, което искам, е да оставя бъркотия след себе си.

Това не й хареса. Очите й потъмняха, лицето й пламна. Той нямаше да вземе думите си назад.

— И бъркотията съм аз?

Алек едва се овладя да не я разцелува отново. Но нямаше да се поддаде на желанието си. По никакъв начин! Когато се налагаше, той винаги успяваше да се контролира.

— Това, което се опитвам да ти кажа, е, че… Добре, така да е. Няма по-вече да се опитвам да бъда дипломатичен. Адски си права, бъркотия е! По дяволите, това не е добре.

Той свали смокинга си и го хвърли на стола.

— Тук е ужасно горещо.

Започна да си навива нервно ръкавите. По-добре да скъса собствените си дрехи, вместо нейните. Тази тънка оскъдна рокля, с която бе облечена, й стоеше съвършено. Той не искаше да я съсипе, но и не искаше тя да я носи пред друг мъж.

Тя не можа да издържи дълго на погледа му.

— Знам, че те поставих в неудобно положение — въздъхна Регън. — Просто за пръв път ми се случва. А ти знаеш какво е… Просто не ме бива в това. Осъзнавам каква грешка направих.

— Каква грешка? — попита невинно той.

„Това, че те съблазних, идиот такъв!“ Точно това искаше да му каже. Но не го направи. Освен това Алек беше прав. Щеше да настане бъркотия, тя щеше да бъде в пълна безизходица, когато той си заминеше.

— Наистина трябва да се овладеем! — въздъхна Регън. Тя свали обувките си и тръгна към спалнята. Обърна се да му пожелае лека нощ.

Той се взира в огромното легло една дълга минута. Усети, че устата му пресъхна. Всички възможни фантазии, свързани с нея, го връхлетяха. По дяволите, бъркотията вече беше настанала!

И той нямаше да ходи никъде.