Списък с убийства

ТРИЙСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА

Алек отказа да остане да спи при нея. Тя опита да го придума, но не можа да го накара да промени решението си. Той се тревожеше за доброто й име много по-вече от самата нея. Тя си облече един късичък син копринен халат и седна отстрани на леглото, докато Алек се обличаше.

Дългите й бедра го разсеяха и той осъзна накъде го водят мислите му. Обърна се и излезе в хола.

— Взех ли телефона си?

Тя го погледна.

— В джоба на сакото ти е.

Той се обърна да й каже лека нощ. Регън пристъпи към него и закопча ризата му, докато той слагаше кобура си и наместваше кожената каишка над пистолета.

Тя се надигна на пръсти и го целуна.

— Остани да спиш тук — прошепна му.

Алек отново отказа, но грубият му тон не я притесни, защото вече целуваше нежната й шия.

— Ако обстоятелствата бяха различни, щях да остана. — Ръцете му се плъзнаха под халата й. Не можеше да й се насити. „Това не е добре“ — каза си той и се дръпна.

— Не искам да говорят за теб, целият свят те гледа.

— Целият свят ли? Как ли не!

— Полицейското управление, охранителната фирма, персоналът на хотела и братята ти следят всяка твоя стъпка. Да не си забравила, че пред вратата ти пази полицай? Не искам да клюкарстват и да те дразни…

Тя целуваше врата му, кожата му настръхваше под езика й.

— Спри! — заповяда й той, после постави ръцете си върху раменете й, за да я накара да се отдръпне. Вместо това я придърпа към себе си.

— Аз ли съм единственият, който се тревожи за репутацията ти?

— Очевидно.

Той са засмя. Повдигна брадичката й и я целуна. Ако беше друга жена, щеше да успее се раздели с нея с една бърза целувка за лека нощ. Но това беше Регън — възбудена и настоятелна. Можеше да го превърне в свой роб, ако продължаваше да го целува без никакви задръжки. Лекото стенание, което се изтръгна от устните й, отново го накара да се предаде в обятията й.

Какво беше станало с неговия самоконтрол, с дисциплината му? Регън можеше да го възбуди за миг. Боже, как му въздействаше! Но той заминаваше и нищо не можеше да промени решението му.

— Регън, това не може да се повтори!

Той очакваше тя да възрази, да се разстрои. Това, което се беше случило помежду им, беше просто невероятно. Гърбът му бе издран от ноктите й, доказателство, че и за нея преживяното бе разтърсващо. Да, разбира се, че тя щеше да спори…

— Знам — отвърна кратко Регън.

— Какво? — попита той изумен.

— Съгласна съм, това не може да се повтори.

Прониза го разочарование.

— Трябва да тръгвам. Заключи вратата след мен.

Обхвана лицето й с длани и я дръпна към себе си, за да я целуне отново. И после си тръгна.

Регън заключи и се облегна на вратата. Алек я бе изтощил напълно, още трепереше. Захвърли халата си по пътя към леглото. Чаршафите още бяха топли от горещите им тела. Тя се зави и затвори очи.

Беше твърдо решена да не мисли за бъдещето, но това беше по-лесно да се каже, отколкото да се изпълни. Сълзите рукнаха по лицето й. Каква идиотка беше, започваше да се влюбва в него! Не, вече беше влюбена! Никога не би се предала в обятията му както тази вечер, ако не го обичаше. Знаеше точно кога бе осъзнала това. Тя и Хенри седяха в бара на хотела и гледаха как Кевин говори на детектива за проблемите си. Състраданието, което тогава видя в очите на Алек, я погуби. Да, от известно време тя знаеше, че е влюбена, просто беше твърде глупава, за да си го признае.

Освен състраданието му, имаше толкова много неща, които обичаше в него. Той бе човек на честта и почтеността. Беше разбрала това още в самото начало. Бе посветен на работата си. Беше пламенно предан на тези, на които държеше, и имаше страхотно чувство за хумор.

Имаше си и недостатъци, но в момента тя не можеше да се сети за тях. Изстена продължително. „Не мисли за бъдещето — каза си. — Не мисли за деня, в който той ще замине“.

Но колкото по-вече си заповядваше да не мисли за него, толкова по-вече правеше обратното. Регън зарови лице във възглавницата и плака, докато заспа.