Списък с убийства

ТРИЙСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА

Почти не говориха, докато се връщаха към хотела. След като се увери, че никой не ги следи, Алек се облегна назад и се замисли за новата ситуация. Беше твърдо решен да разбере защо му е толкова трудно да разделя професионалния от личния си живот.

Той знаеше какво трябва да направи: да остави Регън, да каже на лейтенанта, че приключва с тази работа, да си събере багажа и да се махне от този град. Да, точно това трябваше да стори!

Обаче имаше чувството, че няма да го направи. Тя вече беше превзела мислите му. Той не беше сигурен как се е случило това и какво можеше да направи оттук насетне, но тъй като не можеше да вземе решение, се чувстваше изплашен.

В сравнение с нея обаче изглеждаше абсолютно спокоен. Откакто си тръгнаха от кънтри клуба, тя се взираше право пред себе си като хипнотизирана.

Регън влагаше всичките си сили в това да изглежда спокойна и невъзмутима. Не искаше Алек да знае колко е напрегната и беше сигурна, че успява да прикрие състоянието си.

Никога преди не се беше чувствала така особено. Всичко у него я смущаваше — начинът, по който се усмихваше, по който се движеше, по който я гледаше. Той сигурно беше изпробвал този поглед върху поне сто жени и със сигурност получаваше точно това, което искаше. Беше налудничаво да си го признае, но само присъствието му я оставяше без дъх.

Алек забеляза, че е потънала в мислите си.

— Нещо не е наред ли? — попита той.

Разбира се, че не е наред. Току-що осъзнах, че съм пълна идиотка, искаше й се да му отвърне. Но вместо това въздъхна:

— Не, няма нищо.

— Добре — каза той, като не обърна внимание на лъжата й. — А за какво си мислеше?

— Сега ли? — Тя печелеше време, докато се опитваше да измисли нещо незначително.

— Не, миналия вторник! — Той се разсмя.

— За физическото привличане — изтърси Регън.

— Никога нямаше да се сетя.

Тя се престори на безразлична.

— Попита ме и аз ти отговорих.

— И какво за физическото привличане?

— Току-що осъзнах, че човек не може да го контролира — каза тя. — Понякога става за миг.

Алек се пресегна и постави ръката си върху нейната. Сърцето й се преобърна. Той отдръпна ръката си:

— Чак сега ли го разбра?

Регън сплете пръсти в скута си.

— Сега се замислих за това. — Прозвуча като оправдание. — Може би просто чак сега съм го осъзнала.

По блясъка в очите му тя отгатна, че той се забавлява от този разговор.

— Престани да ми се присмиваш! — скара му се Регън.

— Лесно се ядосваш.

— Понякога. Но умея много добре да прикривам чувствата си, когато искам.

Той се засмя.

— Не, не умееш. Опитите ти са ужасно непохватни.

— Изобщо не е така! И ако не исках да знаеш какво си мисля, тогава, повярвай ми, нямаше да го научиш!

— Напротив, емоциите са изписани на лицето ти — рече спокойно Алек.

Тя нямаше намерение да спори с него. Със сигурност не държеше да има последната дума. Алек смени темата.

— Всички онези мъже в клуба тази вечер… Излизала ли си с някого от тях?

— Не.

— А сега излизаш ли с някого?

— Не.

Алекс се замисли, а тя се усмихна:

— Какво, не вярваш ли?

— Никога не бих предположил.

— А ти излизаш ли с някоя жена? — попита тя.

— Не — отвърна той и се разсмя.

— Никога нямаше да позная! — иронично подметна Регън. После въздъхна: — Може би е по-добре да говорим за нещо друго.

— Добре — съгласи се той. — Някога имала ли си дълга връзка?

— Това не е друга тема.

Той надзърна в огледалото за обратно виждане и после хвърли бърз поглед към нея.

— Ще отговориш ли или не?

— Имах… С един мъж на име Денис, но всичко приключи преди няколко месеца. Исках нещата да се получат. Макар че не ме привличаше физически, мислех, че с времето и това ще стане.

— Не можеш да планираш такова нещо. Или го има, или не.

Тя кимна, но не каза нищо.

— Затова ли сложи край?

— Откъде знаеш, че аз съм сложила край?

„Защото Денис трябва да е ненормален да си тръгне от теб“ — помисли си Алек.

— Просто предположих — каза той.

— Да, аз сложих край. Той се интересуваше от парите ми, не от мен. Бях по-скоро ядосана, отколкото наранена, когато осъзнах колко е жалък. Но… връзката ни не беше интимна. — Не можеше да повярва, че му каза това.

— Защото не е имало физическо привличане.

— Точно така.

— Той лошо ли реагира при раздялата?

— Отначало се обаждаше често. Но накрая се предаде и продължи напред. Последното, което чух за него, е, че се е сгодил.

— Доста бързо.

— Тя е наследница на значително богатство.

Алек кимна.

— Каза ли на Уинкът за Денис?

— Да.

Двамата отново млъкнаха.

Регън мислеше за Алек — това привличане беше опасно. Той си вършеше работата и когато приключеше, щеше да си тръгне. Беше съвсем просто. Ако тя се привържеше твърде много, щеше да бъде нещастна, когато той си тръгнеше.

„Добре, мисли за всички причини, поради които не трябва да имаш нищо общо с него!“ — каза си тя. Разбира се, имаше една очевидна причина — сърцето й щеше да бъде разбито.

През главата й мина и една напълно абсурдна мисъл: ами ако се опиташе да го целуне и той заведеше иск за сексуален тормоз? Тя въздъхна. Бог да й е на помощ, започваше да мисли като Ейдън. В неговата глава винаги първо изскачаше опасността от съдебен процес. Но това беше възможно, каза си тя. В крайна сметка, този мъж бе при нея заради работата си, а тя беше в силната позиция. В известен смисъл той работеше за нея. На него му беше наредено да я охранява и ако тя направеше някакви сексуални намеци, той щеше да има пълно право да я заведе в съда. Вече си го представяше — снимката й във всички вестници и репортери с камери, които я преследват по коридора на съда. Щеше да бъде кошмар.

Когато стигнаха до хотела, Регън се беше убедила, че трябва да запази пълен контрол върху емоциите си. Беше си изяснила всичко. Да, определено се беше овладяла.

Алек я хвана за ръката, докато прекосяваха фоайето. Той кимна на мъжа от охраната, който дежуреше пред асансьорите. Вече го беше проверил и знаеше кой е.

Докато се изкачваха към нейния етаж, Регън каза:

— Извинявай, че не те представих на Спенсър.

— Няма нищо. Стори ми се, че срещата ви не бе особено приятна.

— Забеляза ли?

— Не би трябвало да го забележа, след като твърдиш, че криеш емоциите си.

— Присмиваш ли ми се?

Асансьорът спря. Алек излезе пръв и кимна на полицая отпред.

— Спокойно ли е тази вечер?

— Да, сър.

Всички стаи по нейния коридор бяха освободени и щяха да останат незаети до второ нареждане. Това бе още една от предохранителните мерки, които Ейдън бе предприел, без да се консултира с нея.

— Този полицай ми изглежда познат — каза тя. — Но не съм го срещала тук преди.

— Видяла си го в кабинета на Луис.

— Точно така. Ти го защитаваше. Не го уволниха, нали?

— Не — увери я той. — Поема няколко допълнителни дежурства, за да изкара малко пари.

Тя кимна и попита:

— Ще бъдеш ли тук утре?

— Да.

— Сигурен ли си? Утре е неделя.

— Знам.

— Кога ще си приготвяш багажа?

— Остави тези грижи на мен.

— Тогава утре ще те запозная със Спенсър. И ще можеш пак да говориш с Ейдън. Супер, нали? И двамата ще се опитат да ти кажат как да си вършиш работата.

Той сви рамене.

— Това няма да ми направи впечатление. Значи ще се видя и с двамата?

— О, да. Тази вечер беше първият рунд. Утре пак ще опитат.

— Какво ще опитат?

— Карат ме да се съглася да дадем на Емерсън пари, за да се махне и да ни остави на мира. Обаче аз ще откажа, колкото и „непрактично“ да е това.

— Да не би да те атакуваха по време на партито тази вечер?

— Разбира се. Знаеха, че там няма да направя сцена.

Той се усмихна:

— А ти много сцени ли си правила в миналото?

— Само когато бях малка.

Те завиха зад ъгъла и спряха пред вратата й. Тя опита да му каже лека нощ още в коридора, но той я погледна изнервено, взе ключа от ръката й и отключи.

Влезе пръв, както ставаше винаги. Тя го изчака, за да провери спалнята, дрешника и банята.

— Всичко е чисто.

Той сваляше папионката си, когато тя влезе в хола. Регън свали шлифера си и го преметна върху един стол. Захвърли шала и чантата си отгоре.

— Благодаря ти, че ме придружи тази вечер. — Гласът й звучеше притеснено. Апартаментът сякаш се смаляваше все по-вече и по-вече, докато той пристъпваше към нея. Той се усмихна и коленете й се подкосиха. — Наистина ти благодаря — прошепна отново Регън.

Ако той спреше да я гледа и й дадеше време да подреди мислите си, тя можеше и да успее да се отдръпне настрани и да го остави да си тръгне.

— Регън, аз си върша работата. — Той пъхна папионката в джоба си и разкопча горните две копчета на ризата си. — Ето, така е по-добре, сега мога да дишам. — Той отиде при нея. Протегна ръка зад гърба й, заключи и подпря дланите си върху вратата от двете страни на лицето й. Раменете й се притискаха към вратата и тя се озова в капан.

„Не мисли за това!“ — каза си тя. Боже, колко хубаво ухаеше той. Изобщо не бе осъзнавала колко еротичен може да бъде простичкият мирис на сапун.

Не можеше да се овладее… Очите му — боже, тези негови очи! — пронизваха сърцето й.

Алек се приведе към нея, но без да я докосва.

— Познай какво стана — прошепна й.

Тя настръхна цялата.

— Какво?

Той се наведе още малко, но все още не я докосваше.

— Вече не съм на работа.

Сякаш я изчакваше. Ако тя покажеше и най-малкото колебание, той щеше да си тръгне. Просто се молеше тя да поиска да остане.

След няколко секунди Регън осъзна, че сега всичко зависи от нея. Затвори очи. Усети топлия му дъх до ухото си секунда преди устните му да докоснат кожата й. Цялото й тяло потрепери. Една малка целувка и сърцето й се преобърна. Горещите му устни докоснаха шията й…

Тя не знаеше как ще реагира, ако той я целунеше по устата. Крайно време беше да спре да си играе. Трябваше да го изпрати, преди да е направил нещо, за което тя щеше да съжалява на сутринта.

Тя постави дланите си върху гърдите му и прошепна:

— Алек?

Той веднага отстъпи назад. Не каза нито дума. Просто се вгледа в очите й и изчака.

Регън не можеше да вини никого освен себе си за това, което се случи после. Тя сграбчи реверите на сакото му и го дръпна към себе си. Устните й почти докосваха неговите, когато му каза:

— Не ме съди.