Списък с убийства

ЧЕТИРИЙСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА

Алек чу изстрелите точно когато спираше рязко. Изключи от скорост и не си направи труда да изгаси двигателя. Изскочи и побягна, без да обръща внимание на тълпата и бариерите, които събаряше по пътя си.

Зад него колата на Джон Уинкът с пусната сирена също спря на паркинга.

Алек забеляза Софи и Корди в другия му край в момента, в който и те го видяха. Корди се втурна насреща му, а Софи извика:

— Не можем да намерим Регън. Полицаите не ни пускат да я търсим, а имаше изстрели…

Алек сграбчи Корди.

— Къде я видяхте за последно?

— На старта. Тя щеше да тича три километра — един и половина в едната посока и после толкова в обратната.

Отекна изстрел и преди Корди да каже още нещо, изражението на Алек се промени. И той изчезна. Никога не беше виждала подобно изражение на нечие лице и това я ужаси. Осъзна, че щом Алек залови този, който стреляше, ще го убие.

Алек бе полудял. Ако нещо се случеше с Регън, ако той не стигнеше навреме, ако някой от тези куршуми вече я беше повалил… Не, още имаше време да я открие. Трябваше да има. Кучият син щеше да умре, и то в адски мъки. Ако дори и косъм паднеше от главата й, Алек щеше да го одере жив.

Къде, за бога, беше тя? Дали Гейдж вече я беше пипнал? Алек извика името на Регън.

Уинкът тичаше зад него. Алек чу накъсаното му дишане, докато се опитва да го настигне. Той също викаше Регън.

— Чакай, Алек. Не прави глупости. Пусни ме пред теб. Не се подлагай като мишена на копелето. Няма да й помогнеш мъртъв.

Алек не му обърна внимание. Не можеше да мисли за нищо, освен да стигне до нея.

Отекнаха още два изстрела и той се втурна по посока на звука.