ШЕСТНАЙСЕТА ГЛАВА

Беше първият пълен работен ден за Регън след операцията и Хенри я подлудяваше с грижите си. Висеше на главата й като грижовна баба. Не й позволяваше да се присегне дори да си вземе молив. За щастие, сутринта той имаше планирана много работа и два ангажимента извън хотела. Когато Хенри потегляше, Регън го помоли да се отбие в гаража и да вземе мобилния й телефон от колата. Беше сигурна, че го е оставила там.

Веднага щом вратата се затвори зад гърба на асистента й, Регън се обърна към бюрото си. Беше решила да разчисти имейлите възможно най-бързо. Изчете трийсет без прекъсване, направи си почивка, за да отговори на няколко обаждания и да изяде обяда си, а после отново се зае с електронната поща.

Следващият имейл беше от Хенри. Винаги, когато той получеше нещо, за което решаваше, че ще я заинтересува, й го препращаше. Имейлът беше без тема и когато слезе надолу по страницата, Регън видя, че има прикачен файл, без никакви коментари от Хенри. Това беше малко необичайно. Предположи, че е бързал и не е имал време да напише нещо.

Щракна върху прикачения файл и изчака.

Хенри влезе в кабинета й точно когато снимката се появи на екрана й.

— Телефонът ти не е в колата. Търсих под седалките и между тях… Ей, Регън, какво ти е? Да не ти прилоша?

— Мили боже! — Беше толкова отвратена от това, което виждаше, че не можа да продължи.

Хенри бързо заобиколи бюрото й. Закова се на място, когато видя екрана. На него имаше снимка на мъртвец, обесен с дебело въже на греда в някакво мазе, с разкривено и подуто лице. Очите му бяха широко отворени, а провисналата му кожа беше сивкавобяла.

— Гадост! — прошепна Хенри — Що за перверзник ще изпрати това?

— Този имейл беше от теб — обясни Регън.

Няма начин да съм ти изпратил подобно нещо. Тя се замисли за миг и въздъхна:

— Някой се е добрал до личните ни имейли. — Хенри посочи екрана:

— Това не е истина. Просто си правят гадна шега с теб. Махни го — каза той и посегна към клавиша за изтриване.

Тя бутна ръката му настрани.

— Аз го познавам.

— Какво?

— Познавам този човек.

— Някои спецове правят много неща с една снимка и компютър.

— Значи може да не е мъртъв?

— Възможно е — каза той. — Мисля, че трябва да се обадим в полицията и да ги оставим те да изяснят това.

Регън посочи екрана.

— Той е от полицията.

Загрузка...