Списък с убийства

ЧЕТИРИЙСЕТ И ВТОРА ГЛАВА

Понякога необикновени неща се случват в най-обикновените дни.

Когато Ерик Гейдж отвори очи рано в събота сутринта, той усети, че днешният ден ще бъде необикновен. Не можеше да обясни защо, поне още не, но вярваше, че с напредването на деня ще разбере причината.

Ерик се беше научил да не задава въпроси.

Отговорът дойде много по-бързо, отколкото беше очаквал. Той стана от леглото, облече си халата и отиде в кухнята. Стоеше на чешмата и си наливаше чаша портокалов сок, когато чу шепот зад гърба си. По-точно — съскане. И макар че се напрегна, не успя да разбере какво се опитва да му каже съскането.

Той не погледна зад себе си. Нямаше нужда, защото знаеше кой е в кухнята с него. Затвори очи и зачака шепотът да започне отново. Минаха пет минути и после още пет, но единственият звук, който чуваше, беше оглушителното туптене на сърцето си.

Започна да се съмнява. Може би си беше въобразил? Реши да се заеме със задачите си за деня. В шест сутринта беше облечен в старите си работни дрехи и беше отишъл с колата до кварталната закусвалня, за да си купи голяма чаша кафе.

В седем и половина беше почистил гаража — ритуал, който извършваше всяка събота, — беше изял закуската си и беше приготвил подноса със закуската на Нина. После си взе душ и облече чисто нов черен анцуг с тясна бяла линия от външната страна на крачолите. Олекотеното яке имаше бяла детелина на джобчето на гърдите. Джобовете с цип бяха причината да избере точно този модел.

В чекмеджето на бюрото имаше два заредени пистолета. Той пъхна единия в десния си джоб. Когато дръпна ципа на джоба, беше невъзможно да се определи какво има вътре. Взря се в огледалото, за да се увери в това. Занесе втория пистолет в кухнята и го сложи по средата на масата.

Сега беше готов, но готов за какво?

Познатото и ужасяващо напрежение започна да се трупа в него. Ръцете му станаха вдървени и леденостудени и му беше трудно да си поеме дълбоко дъх. Знаеше какво става. Демонът го завладяваше.

Той се опита да го спре. Седна на кухненската маса и започна да се люлее напред-назад, но не издържа да седи дълго. Скочи на крака. Може би не беше твърде късно да промени бъдещето… Вероятно, помисли си той, можеше да има ново начало. Приливът на оптимизъм изчезна за секунди. Вървеше към коридора в дъното, когато пак го чу. Шепотът беше точно зад него. Не можеше да избяга. Вече знаеше това.

„Време е“.

— Не! — извика той.

„Знаеш какво трябва да направиш“.

Ерик наведе глава и заплака.

— Не, не, не мога…

Шепотът премина в писък:

„Ще го направиш!“

Мъжът упорито се вкопчваше в последните нишки здрав разум. Затвори очи и притисна ушите си с длани в отчаян опит да блокира ужаса, който го изяждаше.

— Не, моля те, не! — хлипаше той.

Бунтът не продължи дълго. Демонът победи.

„Обърни се и ме погледни. Отвори очи и ме погледни“.

Той направи каквото му казваше. Движенията му бяха станали сковани. Беше напълно примирен.

Стоя неподвижно, докато чакаше следващата заповед на демона. А тя не се забави дълго.

Очите на Нина пронизаха неговите.

„Убий я заради мен“.