Списък с убийства

ШЕСТА ГЛАВА

В алеята миришеше на мокра кучешка козина. Препълненият казан за боклук, зад който детектив Алек Бюканън бе прекарал почти цялата нощ, вонеше още по-ужасно.

Общо седем детективи работеха по случая. Алек бе изтеглил късата клечка и трябваше да подсигурява тила на колегата си Майк Танър. Сега той беше вътре в сухия и най-вероятно топъл склад и чакаше да сключи сделката..

Детективите под прикритие Дътън и Нелис бяха от другата страна на улицата и наблюдаваха от различни ъгли входа на склада.

Още двама детективи бяха в противоположния край на града в един ресторант и изглеждаха млади и спретнати като гимназисти. Бяха облечени в униформата на всички тийнейджъри в града — тениски „Олд Нейви“, прекалено широки дънки „Гап“ и изтрити маратонки „Найк“. Чакаха нетърпеливо новата партида, предназначена за улиците на предградията.

Седмият детектив проследяваше парите.

Детектив Дътън официално ръководеше операцията, но Танър смяташе, че той командва парада. Алек беше работил с Танър само няколко дни и се стараеше да не си прави прибързани заключения за него. Беше заел изчаквателна позиция. Все пак това, което беше видял досега, никак не го впечатляваше. Танър бе избухлив и не се стараеше да се владее. Което не беше добре в подобна ситуация, мислеше си Алек. Никак не беше добре.

Танър вече бе причинил проблеми. Той отказа да носи подслушвателно устройство и не позволи на техниците да сложат „бръмбари“ в склада. Тревожеше се, че можело да открият микрофоните, и тъй като само той беше работил с близнаците, колегите му трябваше да се съгласят.

На Алек му бяха казали, че се очаква сделката да стане към три-четири сутринта, когато мръсниците изпълзяваха от дупките си, за да купуват и продават всичко възможно. Тези двама адвокати обаче бяха от друга порода — очевидно започваха работа към обяд.

Адвокатите Лайл и Лестър Сисли бяха еднояйчни близнаци, които се бяха преселили в Чикаго от някакво затънтено градче в Джорджия. Говореха и се държаха като добродушни старомодни провинциалистчета, които се кълнат в американското знаме и слушат Елвис всяка сутрин. Обичаха да излизат из града и да се поразкършват в някой търкал от време на време, но никога не се забъркваха в истински неприятности. Случайните познати смятаха близнаците за малко глуповати, но ужасно сладки.

Истината беше точно обратната. У тях нямаше нищо симпатично или глуповато. Имаха еднакъв коефициент на интелигентност и бяха една точка над границата, от която започват резултатите на гениите. Разправяше се, че изкарали в купонясване цялото си следване в юридическия колеж и въпреки това успели да завършат като първенци на випуска.

Близнаците бяха прекарали в Чикаго малко повече от година, когато стигнали до извода, че работят твърде много, а печелят твърде малко. Тогава решили, че се налага да разширят дейността си.

Пет години по-късно те си докарваха милиони и бе абсолютно сигурно, че тези пари не са от адвокатските им хонорари. Продължаваха да практикуват професията си и поддържаха кантората на Елм Стрийт, но имаха много малко клиенти. За сметка на това се бяха сдобили с една много впечатляваща титла, но не смееха да я отпечатат върху вратата на кантората си. Просто бяха известни като главните наркобарони в Чикаго.

Дори много повече. По груби преценки през последните дванайсет месеца Лайл и Лестър бяха продали повече наркотици от най-голямата фармацевтична компания. Нямаше хапче, което да не предлагат, нито дрога, която да не осигуряват, както и други по-пристрастяващи вещества.

Както се подразбираше, детективите под прикритие се опитваха да заковат оядените им задници от много дълго време. Надяваха се днес да бъде краят за Лайл и Лестър, ако всичко се развиеше по план. Беше им отнело месеци усилена работа, докато подмамят близнаците да прехвърлят парите лично. Алчността бе могъщ мотив и Танър, който бе организирал това последно начинание, вярваше, че е успял да проникне в най-вътрешния кръг.

Повечето от незаконните им бизнес транзакции се осъществяваха в склада, където Танър чакаше.

Близнаците бяха странна двойка. Те правеха почти всичко заедно: работеха, забавляваха се и живееха заедно в апартамент на висок етаж на Лейк Шор Драйв. От време на време дори се обличаха еднакво като каубои.

Но помежду им имаше и малко различия. Лайл си падаше по едрогърди жени. Консумираше ги както бейзболист яде и плюе семки. Но жените, които така небрежно захвърляше, не спираха да говорят хубави неща за него. След като приключеше с някоя, той я обсипваше със скъпи „прощални“ подаръци. Затова те определяха Лайл като съвършения джентълмен.

Лестър си падаше по коли, по-специално по ролс-ройси. Имаше повече от петнайсет и ги държеше в склада, а току-що си беше купил още един. Цената бе само сто петдесет и три хиляди, но това бяха дребни пари за наркобарона.

Лестър никога не караше лимузините си. Всеки петък той се разхождаше из склада и им се любуваше. Бяха го чули да казва на един приятел, че пази автомобилите и че трябва да ги поддържа в идеално състояние, но не обясняваше точно за какво ги пази.

— Внимание.

Шепотът прозвуча в ухото на Алек. Дътън, от позицията си от другата страна на улицата, беше забелязал близнаците.

Алек се пъхна в контейнера за боклук и се снижи. Нещо запълзя по врата му и той изпита необходимост да го плесне, като в същото време се извърна леко и надникна през дупката, която бе пробил в метала. Гадното скривалище бе идея на Танър. Алек искаше да си намери местенце на тавана на склада, откъдето можеше да наблюдава и чува, но Танър не се съгласи. Беше сигурен, че близнаците ще разберат, ако някой се крие вътре, и тъй като той бе уредил срещата, Алек не се опита да спори.

Алек каза на Дътън, че няма намерение да чака дълго във вонящия боклук. Дътън се съгласи. Танър бе твърдо решен да стане ченге суперзвезда и да натрупа точки пред шефовете, но така заплашваше с провал цялата операция. Дътън нареди веднага щом Лайл и Лестър стигнат до вратата, Алек да се изкачи по пожарната стълба и да влезе през прозореца, който той вече бе проверил за охранителни датчици.

Алек продължаваше да наблюдава алеята, но по нея още не се виждаше никой.

— Имаме проблем. — Гласът принадлежеше на детектив Нелис. — Някакъв униформен говори с близнаците. По дяволите, кани се да ги глоби за неправилно паркиране! Спрели са на забранено място.

— Не — каза Дътън. — Не им пише глоба. Тръгна заедно с тях към склада. Върви между двамата.

— Доброволно ли?

— Не мога да преценя — каза Дътън.

— Виждаш ли пистолет? Да не би Лайл или Лестър да са го взели на мушка? — попита Нелис ядосано.

— Не виждам пистолет — прошепна Дътън. — Алек, имаш време да влезеш вътре и да предупредиш Танър. Аз ще пазя гърба ти.

— Кажи на Танър да прекрати операцията — прошепна Нелис.

— Той няма да се съгласи — обади се Дътън. — Алек, върви. Спряха пред главния вход, значи няма да ползват страничната врата. Оглеждат улицата в двете посоки. Униформеният изглежда разтревожен.

Алек вече беше тръгнал. Той изскочи от боклукчийския казан, пробяга през алеята и се закатери по пожарната стълба. Прозорецът бе точно над нея. Той подскочи, хвана се за перваза, набра се нагоре и се пъхна вътре.

Дътън бе точно зад него. Детективът не беше едър и мускулест като Алек, но беше също толкова атлетичен и не издаде никакъв звук.

Из целия таван бяха струпани кутии с части за коли. На гредите на покрива бяха закрепени видеокамери. Близнаците нямаха алармена система. Те сами се грижеха за проблемите си и за всеки, който бе достатъчно луд да реши да ги ограби.

Дътън пълзеше бавно към металната релса. Алек вдигна ръка да го спре и му посочи една от камерите.

Чуваха се гласове. Близнаците говореха помежду си, когато влязоха в офиса, който се намираше точно под таванското помещение. Танър явно ги беше чакал на вратата, защото го чуха да вика:

— Какво, по дяволите, е това?

Друг глас — сигурно на младия полицай — отговори:

— Какво прави…

Последва секунда мъртва тишина. Дътън прошепна:

— Вече знаят.

Алек кимна.

Той направи на Дътън знак да наблюдава стъпалата, после бавно се придвижи към парапета, за да надникне какво става.

Танър започваше да се паникьосва, крачеше напред-назад и отправяше обвинения към близнаците. Лайл блъсна униформения полицай към него и извади пистолет.

И после всичко отиде по дяволите.