Списък с убийства

ДВАЙСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА

Регън беше разчистила бюрото си. Всички документи бяха подписани, изпратени по пощата или заведени в архива; всички имейли бяха прочетени или изтрити; на всички телефонни обаждания беше отговорено.

Тя беше преценила погрешно, че ще й трябват няколко дни, за да свърши всичко. И сега никак не бе щастлива, че е приключила толкова бързо. Искаше й се да потъне в работа, да бъде ангажирана. Когато беше свободна, започваше да се тревожи. Винаги ставаше така.

Забарабани с пръсти по бюрото, сякаш за да прогони неприятните мисли.

Още не беше признала открито, че е в опасност и се нуждае от бодигард. Ако направеше това, щеше да се озове лице в лице с този факт и трябваше да се справи с него. Знаеше, че се държи глупаво, може би дори малко страхливо, но в момента не й пукаше особено. Беше изплашена и се чувстваше безсилна. А това бе най-ужасното състояние.

Алек затвори списанието, което четеше, и взе едно дистанционно, но като видя изражението й, попита:

— Какво има пак?

— Нищо — излъга Регън.

Той знаеше, че тя се чувства като в клетка. Всяко нейно движение беше под наблюдение. Но този път реши да не настоява за честен отговор.

— Добре — съгласи се той. Вдигна дистанционното и попита: — Къде е скрит телевизорът?

— Натисни най-горния бутон — каза тя.

Това го заинтригува. Веднага щом натисна бутона, стената до прозореца бавно се дръпна и разкри нещо, което бе живо олицетворение на мечтите му. Той подсвирна възхитено при вида на плоския плазмен екран, последна дума на технологиите.

Настани се да гледа новините, но отново хвърли поглед към нея и забеляза, че тя продължава да се мръщи.

— Кажи ми все пак какво има?

— Нищо. Просто си мислех. — Тя не можеше да му каже истината — че се притеснява, задето няма нужния кураж да приеме реалността. Или да признае, че се страхува. Знаеше, че няма да я разбере. И как би могъл, след като се излага на опасности непрекъснато. Беше свикнал със заплахите, беше се научил да отстоява позициите си, когато са важни.

Дали изобщо някога се боеше? Вероятно, но тя се съмняваше, че страхът ще го спре да направи необходимото. Нали точно това бе истинският кураж — да не позволиш на страха си да те спре да постъпиш правилно.

— Регън, кажи ми какво те тревожи.

Тя осъзна, че не му е отговорила, и той ще продължи да задава въпроса си.

— Мислех си за онази поговорка за безгрижния ум…

Регън се усмихна тайничко, но преди да продължи, осъзна, че в този момент го загуби като събеседник. Започнаха спортните новини — резултати от мачове и репортажи от различни състезания. Почти като в транс, Алек веднага се обърна към телевизора. Тя се подразни. Какво им ставаше на мъжете, поне на тези в нейния живот? Детективът се държеше точно като Ейдън и Спенсър. Колкото и заети да бяха братята й, спираха всичко при вида на бейзбол, футбол или ръгби. Всеки мач поглъщаше изцяло вниманието им. Бяха пристрастени към спортния канал и не можеха да заспят вечер, без да знаят последните резултати от мачовете. Сега проумя, че бодигардът й страда от същата мания.

Регън започна да разгръща страниците на настолния си календар, като крадешком изучаваше лицето на Алек. Реши, че той има красив профил. Хубав, прав нос, страхотни устни. Косата му — тъмна и гъста, постоянно падаше върху челото му. Е, имаше нужда от подстрижка… Регън изпита налудничавото желание да я докосне. Дали и другите жени чувстваха същото? Без съмнение, отговори си тя. Привлекателната му външност и сексапилното излъчване сигурно ги омайваха до безпаметност. О, тя познаваше този тип мъже! Алек беше от лошите момчета, които спят с жените и после ги напускат без угризения. Колко ли сълзи бяха пролени заради него, колко ли сърца беше разбил?

— Приключи ли с работата си? — попита той, без да отделя поглед от телевизора.

Дълго ли беше прекарала, загледана в него?

— Почти — отвърна тя, бързо огледа бюрото си и започна да размества някакви папки.

В този миг телефонът иззвъня и тя се хвърли към слушалката с облекчение.

Обаждаше се Корди. Дори само като чу гласа й, Регън се успокои.

— Добре ли си? — попита тя. — А Софи?

— Да, и двете сме супер.

— Доста се забави, докато отговориш на обаждането ми. Разтревожих се.

— Защо? Всичко е наред, просто току-що проверих съобщенията си. Двете със Софи сме много заети, имам да ти разказвам куп неща, но хайде да караме по ред. Трябва да те накарам да страдаш, задето не дойде с нас.

Регън се усмихна — чувстваше невероятно облекчение, че приятелките й са добре. Сега, когато Корди най-после бе на телефона, можеше спокойно да й разкаже какво се беше случило.

— И как ще ме накараш да страдам?

— Времето тук е страхотно и знаеш ли защо? Защото не вали. Там как е?

— Двайсет и пет градуса, няма и едно облаче на небето, никаква влажност и лек бриз…

— Кажи истината! — прекъсна я Корди.

Регън се разсмя.

— Очакват се още валежи довечера и е доста хладно. Вече съжалявам, че не дойдох с вас. Доволна ли си?

— Да. И след като в Чикаго е толкова ужасно, аз ще си остана тук поне докато не ми свърши лосионът.

— Ако си приключила с приказките за времето, да ти кажа нещо.

— Нима? На колко да се обзаложим, че моята новина е по-голяма?

— Съмнявам се, но ти кажи първа.

— Вече трупаме доказателства срещу Шийлдс!

Регън се надигна от стола.

— Наистина ли? Толкова бързо!

— Да — отвърна Корди ентусиазирано. — Беше лесно, защото Шийлдс винаги кара жените, които води тук, да отсядат в един и същи хотел, нарича се „Мърдок“. Това е малък семеен хотел, много чаровно местенце. Повечето хора от персонала работят там от години, много са лоялни.

— Това ли е най-важното?

— Да, защото помнят гостите на хотела. Вече научихме имената на две жени, които Шийлдс е водил тук миналата година. И познай какво! И двете са вдовици, и двете много богати. А, сдобихме се и с копия от банковите извлечения на Шийлдс.

— Какво?

Корди повтори думите си. Регън промълви смутено:

— Но това е незаконно!

Алек я наблюдаваше и тя беше сигурна, че е чул последните й думи. Усмихна му се, после се обърна с лице към стената и понижи глас:

— Как, за бога, сте се добрали до банковите му извлечения? Ако не внимавате, и двете ще свършите в затвора.

— Внимаваме — увери я Корди. — Не сме влизали тайно в банката, един човек ни ги осигури.

— Кой?

— Един приятел на бащата на Софи — изрецитира Корди. — И сега знаем със сигурност, че Шийлдс е получил огромни суми от тези две жени.

— Как сте установили това?

— С копия от чековете, които те са му написали. Банката ги пази в архива си; особено когато депозитите са толкова големи.

— Но как сте получили копия от чековете? — извиси глас Регън. После зашепна: — Не, не ми казвай. Не искам да знам.

— Бащата на Софи има доста приятели тук.

— Това, което вършите, е опасно!

— Знам, но аз пазя Софи. Няма проблеми.

— А кой пази теб?

— Регън, стига си се тревожила.

— Къде е Софи в момента?

— Отиде пак до „Мърдок“. Вече имаме имената и адресите на двете жени, за които можем да докажем, че са дали пари на Шийлдс. Но Софи искаше да провери дали не е имало и други. Е, добре е като начало, нали?

— Божичко! — въздъхна притеснено Регън. — Вие сте луди!

— Още не сме виждали Шийлдс, но знаем, че е в къщата си на брега, защото видяхме бодигардовете му, Хюи и Луи, на плажа. Бяха облечени с еднакви черни костюми, черни вратовръзки и слънчеви очила, въпреки че ходеха по пясъка. Приличаха на агенти от ФБР.

— Хюи и Луи ли се казват?

— Трябва да ги наричам по някакъв начин, нали?

— Те по цял ден ли стоят на плажа? — Представи си ги как се топят в жегата.

— Не, имат си график. През деня излизат на всеки кръгъл час и стоят навън най-много десет минути. Шийлдс очевидно не се чувства много сигурен, щом ходи постоянно с горилите си. Софи мисли, че той развива параноя заради ужасните неща, които е извършил.

— Но вие не сте го виждали?

— Не.

— И слава богу! — прошепна Регън. Корди не я чу и продължи:

— Но има нещо странно. Съседът на Шийлдс от южната страна държи под око бодигардовете.

— Софи как го убеди да прави това?

— Помоли го. Тук хората са много дружелюбни.

— Съседът мъж ли е?

Корди се засмя:

— Да. Но както и да е, Хюи и Луи спряха с патрулирането. Нещо става със сигурност, но още не можем да разберем какво.

— Свърши ли с твоите новини? Дойде ли моят ред?

— Само още една. Някаква жена вече два пъти идва при Шийлдс. Софи се кълне, че я е видяла на семинара, но аз не я помня. Ала Софи е много по-добра физиономистка от мен. Както и да е, жената е отседнала в „Мърдок“ и ние сме почти сигурни, че тя е следващата жертва на Шийлдс.

— Той явно не си губи времето! — Регън изрита обувките си, кръстоса крака и размърда пръстите си.

— И знаеш ли, Софи се е вманиачила в опитите си да го види. Два пъти ходи да тича на брега пред къщата му, но досега не го е забелязала. Утре ще излезем с лодка в морето и ще се опитаме да го засечем в къщата с бинокли. Задната стена на дома му е обърната към океана и е цялата от стъкло. Ако той е вътре, ще го видим. Нали познаваш Софи, ако не успее да го зърне скоро, сигурно ще изтича до входната му врата и ще почука.

Регън едва не изтърва слушалката.

— О, не, не трябва да го прави!

— Така, свърших. Сега е твой ред. Опитай се да ме изненадаш с по-зашеметяващи новини.

— Добре. Помниш ли онова упражнение, което правихме на приема на Шийлдс?

— Говориш за списъка на хората, чиято смърт желаем?

— Точно това. Един побъркан е намерил моя бележник и сега убива хората, чиито имена съм записала.

— Последва дълго мълчание.

После Корди каза:

Добре, печелиш.

— И аз така си мислех.

— Чакай малко, шегуваш се, нали?

— Бих дала всичко това да беше шега — прошепна едва чуто Регън. — Обаче е истина.

— Боже! Разкажи ми…

Приятелката й не отрони нито дума повече по време на дългото й обяснение. Понякога само възкликваше, а когато Регън приключи, прошепна:

— Кой друг е в твоя списък?

Регън отново изреди имената, а после добави:

— Бях толкова сигурна, че има връзка между Шийлдс и убийството на Суини!

— Но сега вече не си.

— Не съм сигурна за нищо. Докато не разберем, със Софи трябва да стоите възможно най-далече от него.

— Нищо чудно, че не можем да открием Шийлдс, а бодигардовете му патрулират дори по брега. Обзалагам се, че от полицията са го предупредили.

Регън се канеше да затвори телефона, но точно тогава Софи се върна в апартамента. Корди й извика, че говори с Регън. Софи веднага грабна слушалката.

— Хей, познай какво се случи. — Тя не позволи на Регън да отговори. — Шийлдс и бодигардовете му са напуснали острова и никой, дори и полицията, не знаят къде са заминали.

— Ти откъде разбра? — попита я Корди. Регън дочу гласа й в слушалката.

— От приятел на приятел.

— Регън, ти ли ще й кажеш или аз? — Корди пак бе грабнала телефона.

— Аз ще затворя, а ти й обясни.

— Какво да ми кажеш? — дочу се гласът на Софи. Докато Регън чакаше, Корди повтори това, което беше научила за убийствата.

Софи явно бе шокирана, защото мълчеше.

— Какво казват полицаите? — попита тя накрая.

— Детектив Бюканън се надява, че този, който ми е изпратил имейла и факса, ще се опита отново да се свърже с мен. Детектив Уинкът е на същото мнение.

— Кой е детектив Уинкът.

— Той ръководи разследването.

— А детектив Бюканън е партньорът му, така ли? — попита Корди.

— Не, той е моят временен бодигард.

— Мили боже…

— Всичко е наред, Корди.

— Връщаме се у дома със следващия полет.

— Не, не го правете! Щом Шийлдс е напуснал острова, там сте в безопасност.

Корди добави:

— Софи мисли, че Шийлдс по някакъв начин е свързан с това, което се случва, защото Суини го е разследвал.

— Оказа се, че това не е сигурна връзка — възрази Регън.

— Суини не беше направил още нищо, как би могъл Шийлдс да научи за него? — попита Софи.

— Все още мисля, че трябва да си съберем багажа и да се върнем в Чикаго. Нужно е да бъдем с теб, Регън.

— Не — отвърна тя. — Останете си там и довършете това, което сте започнали, то е важно. А и ми се струва, че имате съществен напредък.

— Вярно е — съгласи се гордо Софи. — Но ще трябва да останем тук още една седмица, може би дори две, за да направим много кръстосани проверки на имена и дати. А сега се сдобих и с архива на регистрираните в хотела.

— И него ли получи „от приятел на приятел“?

— Не — каза Софи. — Просто помолих и те ми ги дадоха.

— Имаме напредък — намеси се Корди. — Софи, ти нали искаше да говориш с онази жена, която е отседнала в „Мърдок“. Най-добре да го направиш бързо, преди тя да е открила, че Шийлдс е заминал. Това е идеална възможност да научим какво й е обещал.

— Няма ли да е страхотно, ако тя се съгласи да ни помогне?

— Ще можем да го заковем!

— Обадете ми се, когато има нещо ново, чухте ли?

— Чакай, Регън. Ще се справиш ли сама? — попита Корди.

— Да, ще се справя. — Тя погледна празното си бюро и реши да излъже, за да успокои угризенията на Корди. — Затрупана съм от работа. Няма да имам време да се тревожа и съм в абсолютна безопасност в офиса си.

— Добре — съгласи се Корди. — Каквото и да става, ние ще се приберем навреме за благотворителния бал в кънтри клуба. Но той е чак след две седмици.

— Дотогава полицията сигурно ще е пратила онзи луд зад решетките — каза Софи.

Регън се надяваше приятелката й да е права. Когато най-после затвори телефона, Алек беше спрял да гледа телевизия. Тя се изправи и му преразказа част от разговора с приятелките си.

— Полицията там е потвърдила, че Шийлдс и бодигардовете му са напуснали острова. Мислиш ли, че Корди и Софи ще бъдат в безопасност?

— Да, ще бъдат — рече уморено той. — Стига да…

— Какво? — трепна Регън.

— Стига да стоят настрана от теб.