Списък с убийства

ЧЕТИРИЙСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Неделята се оказа ужасен ден за бягане. Времето се промени от студено и мокро на непоносимо горещо и влажно. Въздухът беше тежък и задушен като в тропическа гора.

Софи, Корди и Регън бяха в парка от цял час, но бяха прекарали повечето време скрити под един навес. Бяха наблъскани като сардини с още поне петдесет души, докато дъждът се лееше като из ведро. Там нямаше никаква възможност да се уединят и поговорят.

Веднага щом дъждът спря, се наредиха на опашка, за да се запишат за състезанието и да си вземат номера.

Софи вече им беше казала добрата новина, но Корди и Регън искаха отново да чуят всички подробности. Освен това те знаеха, че Софи си умира да се наслади на победата си.

— Хайде, Софи, започни от началото! — подкани я Регън.

Приятелката й нямаше нужда от молби.

— Добре. След като моята статия — моята изключително добре написана статия — беше публикувана във вестника, започнаха да се появяват все нови и нови жени. Всички търсеха възможност да свидетелстват срещу Шийлдс. За нещастие никога няма да разберем дали той е имал нещо общо със смъртта на Мери Кулидж. Няма твърди доказателства, но прокурорката ми каза, че разполага с достатъчно, за да го изпрати в затвора за дълго време. Тя ще се заеме и с бодигардовете и смята, че ще може да убеди съдебните заседатели, че те са съучастници на Шийлдс в измамите.

— Ами парите? — попита Корди.

— След като Шийлдс бъде признат за виновен, а той ще бъде — обясни тя, — дъщерята на Мери ще получи това, което е останало от парите на майка й.

— Обзалагам се, че тя би предпочела да се върне майка й — вметна тъжно Корди.

Регън потупа Софи по рамото.

— Много се гордеем с теб.

— А ние се гордеем с теб, Регън — каза Корди. — Двете със Софи не сме спали от седмици от тревоги по теб. Ти обаче се справи чудесно.

— Е, почти — заяви скромно Регън.

— Сега, след като арестуваха убиеца на детектива и Хейли Крос, ще можеш да се върнеш към нормалния си живот и пак да дишаш спокойно, нали?

— Как е възможно нещата отново да станат нормални? Заради мен двама души са мъртви.

— Не можеш да виниш себе си за действията на Морис. Той очевидно е имал психични проблеми. Няма начин Да се предвиди, че някой превъртял тип ще прибегне до такова насилие.

— Корди е права — съгласи се Софи.

— Чухме всичко за мъжа, когото са арестували, и как са открили доказателствата. Но не си ни казала нито дума за Алек. Той липсва ли ти?

Регън не отговори. Нямаше нужда да го прави. Очите й вече се пълнеха със сълзи. Корди й подаде салфетка.

— Какво се случи?

Тя най-после им разказа за последния път, когато беше видяла Алек, и какво й беше казал, когато се сбогуваха. Щом свърши, приятелките й останаха безмълвни. После и двете избухнаха.

— Какво е казал? — почти извика Софи.

— „Ако някога дойдеш в Бостън“ — повтори Регън.

Корди беше бясна.

— И толкова? Нищо по-вече ли не се отрони от устата му?

— Какво например? Благодаря за приятното прекарване ли? — Регън вече плачеше и непознатите хора наоколо я забелязваха. Някаква жена буквално се премести по-близо, без съмнение да подслушва разговора им. Тя се взираше в Регън, без да се прикрива. Регън обърна гръб на любопитната натрапница. Притесняваше се, че не може да контролира емоциите си. — Днес алергията ми е в апогея си.

Нито Корди, нито Софи повярваха на това извинение — тя плачеше, защото сърцето й беше разбито.

Корди й подаде нова салфетка и опита да я успокои:

— Всичко ще се оправи. Лъжата само влоши положението.

— Направих най-ужасното нещо! — изплака ненадейно Регън.

Корди и Софи се вторачиха в нея.

— Какво си направила? — прошепна Корди.

— Влюбих се в него.

— Ние също мислехме, че е станало така — въздъхна Корди съчувствено.

— Ти призна ли му? — попита Софи.

— Не.

— И по-добре.

Жената, която стоеше зад Регън, кимаше, защото очевидно бе на същото мнение. Софи реши да не й обръща внимание.

— Хайде, дойде нашият ред — каза Корди.

Опашката напредваше бързо и те най-после бяха стигнали до масата за регистриране. След няколко минути вече си помагаха една на друга да си закачат номерата върху гърбовете на тениските.

Тъмни облаци бяха надвиснали над тях, докато вървяха към стартовата зона. Улиците около маршрута бяха затворени и полицаите насочваха движението.

Паркът беше потънал в тучна зеленина, храстите и тревата бяха избуяли, но пътеките за велосипеди и за джогинг се открояваха сред дърветата. Няколко мъже и жени седяха на една каменна стена покрай пътеката, докато чакаха състезанието да започне.

Корди още се горещеше:

— Не мога да повярвам, че е изрекъл това. Сигурна ли си, че си чула правилно, Регън? Точно това ли каза? — Прекалено късно тя осъзна, че неволно е отприщила сълзите на приятелката си.

— Да — отвърна Регън разплакана.

— Не мога да повярвам, че не си му казала да си…

— Корди, за бога! — спря я Софи.

— Наистина не искам повече да говорим за Алек — подсмръкна Регън.

— Добре — съгласи се Софи.

— Нито дума повече за него — обеща Корди.

— Той и без това не е моят тип. Изобщо не е подходящ за мен.

— Така ами! — съгласи се Софи.

— А защо не? — попита Корди.

— Много е немарлив. Ето защо. Никога не се облича елегантно.

— Със сигурност беше елегантно облечен в онзи смокинг в кънтри клуба — отбеляза Софи.

— Не й помагаш — прошепна Корди.

— Да, може да се изтупа, когато поиска, но предпочита да е небрежен. Все забравя да се обръсне и никога не се реше. — По лицето й се стичаха сълзи, докато се оплакваше от него. Търпеливо ги избърса и каза: — Колко съм жалка, че говоря за такива маловажни неща. А всъщност той е толкова секси, мил и чаровен. Истината е, че ми харесва, че ходи в такъв неугледен вид.

Корди й подаде още една кърпичка. Регън й благодари, после въздъхна:

— Алек има всички качества, които са важни за истинския мъж — чест, преданост… Той е силен и смел… — Тя спря, за да попие очите си, и добави: — Просто е съвършен.

— Не, не е — възрази Корди. — Ако беше толкова съвършен, защо ще си тръгне от най-хубавото нещо, което му се е случвало някога?

— Не искам да говоря за него. Наистина, нито дума повече.

— Добре — съгласи се Софи. — Да побъбрим за нещо друго.

— Ако той може да продължи напред, аз също мога — заяви Регън. — Всъщност точно това ще направя. Ще продължа.

— Страхотно! — възкликна Корди.

— Може ли да сменим темата?

— Най-добре — съгласи се Корди. — Кърпичките ми свършиха.

— По — вече няма да плача за него.

— Радвам се да го чуя — каза Софи.

— Мисля, че трябва да отпразнуваме твоето издигане — каза й Регън.

— Хайде да отидем на вечеря другата седмица — предложи Корди. — Но преди четвъртък. Тогава започвам нова диета.

— Защо в четвъртък?

— Защото си го избрах и съм го оградила на календара си. Вече се настройвам психически. Ще започна в четвъртък, каквото и да стане.

— Тогава да отидем в сряда вечер — предложи Регън.

— Вдигнаха флага — каза Софи. — Това е сигнал, че след пет минути състезанието започва. Аз ще се промъкна по-напред. Ти ще бягаш ли? — попита тя Регън.

— Хиляда и петстотин метра натам и пак толкова на връщане и приключвам.

— А ти, Корди?

— Аз ще направя хиляда и петстотин метра съчетано — ходене и пълзене.

— Реших да бягам, вместо да ходя — съобщи Софи. — И да се пробвам на цялата дистанция. Десет хиляди метра.

Регън се усмихна, а Корди прихна. Но реакцията им не се понрави на Софи.

— Мислите, че не мога да се справя, нали?

— Да, така мисля — съгласи се Корди.

— Знам, че не можеш — каза Регън. — Софи, ти не си бегачка.

— Вече съм. Ще се срещнем на финала. Доскоро.

Те я видяха как си проправи път през тълпата, без да обръща внимание на сърдитите погледи на хората, които разбутваше с лакти.

— Залагам десет долара, че няма да издържи повече от хиляда и петстотин — каза Регън.

— Хей, виж! — възкликна Корди. — Отворили са новия магазин за сладолед. От другата страна на улицата е. Дали да не се отбием? — После и тя се смеси с тълпата.

Регън погледна през улицата към мястото, което Корди сочеше, и вниманието й беше привлечено от двама души, които излизаха от магазина, стиснали фунийки сладолед.

Вървяха хванати за ръце. Жената беше около двайсетгодишна, а мъжът поне на петдесет.

— Още една отрепка — измърмори Регън.

Реакцията й бе мигновена. Тя изпита отвращение. После поклати глава — Ейдън беше прав. Тя наистина трябваше да преодолее този свой абсурден протест. Докато не се поставеше на тяхно място, не можеше да знае точно каква е ситуацията и какво е в сърцата им.

Да, определено беше време да промени отношението си. Щеше да започне да работи по въпроса още сега. Но независимо от добрите си намерения, не можеше да се принуди да не гледа двойката, която пресичаше улицата.

И точно затова го забеляза. Той беше едър, мускулест мъж и тичаше бързо точно зад тях. Той блъсна сякаш неволно възрастния мъж настрани. Младата жена извика нещо, но бегачът изобщо не погледна назад. Беше облечен за състезанието с черен анцуг, но на Регън й се стори странно, че в тази жега е с яке. Освен това забеляза, че носи бинокъл. Мъжът бързо изчезна в тълпата.

Тя трепна, когато стартовият пистолет гръмна, после се обърна и се присъедини към хората, които поеха по пътеката. Придържаше се близо до опашката на тълпата и се стараеше да избягва лактите на околните.

Грубиянът с бинокъла не се виждаше никъде. Тя не се сети повече за него. Не си позволи да мисли и за Алек, но това беше по-лесно да се каже, отколкото да се изпълни.