Списък с убийства

ПЕТА ГЛАВА

Регън не се шокира от съобщението на Софи. В края на краищата, бяха израснали заедно и бе свикнала с драматичните й изявления.

— Ще ловим убиец ли? Това ли каза току-що?

— Да, точно това ще правим.

— Добре. И как по-точно ще го направим?

— Говоря сериозно, Регън. Наистина искам да пипна това копеле.

Регън повдигна вежди — не бе типично за Софи да използва груб език.

— За кого говориш?

— За д-р Лорънс Шийлдс — поясни тя. — Той е доктор по психология и използва купените си дипломи, за да ограбва богати, но самотни и уязвими жени, независимо от възрастта им. Чувала ли си за него?

Регън кимна.

— Чела съм някакви статии за него във вестниците.

Софи отпи от чая си и продължи:

— Семинарите му, на които обяснява „как да си помогнем сами и променим нещастния си живот“, привличат стотици нищо неподозиращи мъже и жени. Това всъщност е много тъжно. Младите търсят гуру, който да ги насочва, докато се лутат какво да правят с бъдещето си, а по-възрастните търсят как да променят пътищата, по които са поели.

— Спомням си, пишеше, че според хората д-р Шийлдс правел чудеса.

— Със сигурност не прави никакви чудеса. Всички статии и интервюта са платени реклами. Шийлдс харчи значителна част от парите си, за да се рекламира. Провежда по два семинара годишно тук, в Чикаго.

Софи се разгорещяваше. Червенината избиваше по бузите й.

— Предполагам, че печели доста от тези семинари — каза Регън, като гадаеше каква е таксата за подобна двудневна групова терапия. Вероятно бе възмутително висока.

Приятелката й взе купчината сгънати листове и й ги подаде.

— Тук е преснет дневникът на една жена, която се е казвала Мери Кулидж. Тя е една от тези, които Шийлдс е измамил.

— Ще го прочета по-късно, разкажи ми го в общи линии.

Софи се съгласи и бързо започна да нарежда:

— Съпругът на Мери Кулидж починал преди две години и тя изпаднала в дълбока депресия. Дъщеря й Кристин се опитала да й помогне, но Мери отказала да се консултира със специалист или да взема лекарства.

— След като загубиш човек, когото си обичал, е естествено да скърбиш — прекъсна я Регън. — На мен още ми е трудно да приема смъртта на майка ми, а вече мина почти година.

— Да, естествено е да скърбиш, но на Мери й трябвали две години за да започне да излиза от дома си.

— И какво е направила? — попита Регън. Видя как Софи добави още едно пакетче захар в чая си и се ужаси от вкуса й.

— Мери чула за сбирките на Шийлдс и без да каже на дъщеря си или на някоя приятелка, платила таксата от хиляда долара и посетила двудневния семинар.

— Хиляда долара! Колко души могат да си позволят тези семинари?

— Триста-четиристотин. Защо?

— Осъзнаваш ли колко пари изкарва този човек? — Тя се облегна назад и добави: — Извинявай, не исках да те прекъсвам. Моля те, продължавай.

— Шийлдс изпълнил обещанието си. Той променил живота на Мери. Харизматичният мошеник се възползвал от самотата й и методично си проправил път до сърцето й, а после й отмъкнал и последния долар, който била наследила от съпруга си. Наследството, както се оказва, възлизало на над два милиона долара. Шийлдс е истинска змия — добави тя. — Но умна змия. Не е направил нищо незаконно. Мери сама му прехвърлила парите си.

— И всичко това го има в дневника й? — попита Регън.

Софи кимна.

Ако дъщеря й не го открила случайно, така и нямало да разбере всички подробности за това, което се е случило. Мери описала подробно шеметното си влюбване. Само три месеца след като се запознала с Шийлдс, той й предложил да се оженят и тя се съгласила. Той настоявал да пазят годежа си в тайна, докато намери време и пари, за да й купи подобаващ годежен пръстен.

— Какво значи „докато намери пари“? Нали е вземал хиляди…

Софи я прекъсна:

— Това е било фалшив претекст, разбира се. Казал й, че изпитва „временни“ финансови затруднения и тя, в желанието си да докаже любовта и доверието си, с готовност му прехвърлила спестяванията си.

— Как може да е била толкова наивна?

— Заради самотата е — каза Софи. — Ясно ти е какво е станало след това, нали?

— Той размислил за женитбата.

— Точно така. Казал й, че е променил мнението си. Не само не искал да се ожени за нея, но не й върнал и парите. Освен това изтъкнал, че тя не може да направи нищо.

— Бедната жена!

Сервитьорът ги прекъсна, за да запише поръчката им за обяда.

— Не е зле да побързаме — предложи Софи. — Днес нямам време за дълъг обяд.

Регън погледна часовника си, още нямаше един.

— Аз ще изчакам Корди, но ти си поръчай.

Софи избра салата и още един студен чай. Сервитьорът си тръгна и Регън попита:

— Какво е станало с Мери?

— Самоубила се. Поне така смятат всички.

— Всички освен теб?

Тя кимна. Остави салфетката на масата и се извини:

— Ще ти обясня, като се върна.

Софи се отправи към тоалетната, а Регън забеляза как мъжете по масите извръщат глави след нея. Софи вероятно също го знаеше и затова вървеше с толкова подчертано полюшване на бедрата.

— Всичко се свежда до ханша — обясняваше тя неизменно на Регън и Корди. — Ако искате да привлечете вниманието на един мъж, раздвижете ханша си.

В момента определено го беше раздвижила. „При нея наистина се получава“ — помисли си Регън. Тя взе листовете, за да ги прегледа, и хвърли поглед към вратата точно в момента, в който Корди се появи.

Всичко у Корди бе в противоречие. Мъжете я намираха за сексапилна, защото имаше изваяна фигура, дълга тъмна коса и се движеше с грацията на котка, но тя изобщо не забелязваше възхитените им погледи. Ето, мъжете в ресторанта вече я зяпаха, но Корди ги подмина, сякаш бяха част от интериора. И тя като Софи беше единствено дете, бе загубила майка си още в невръстна възраст. Баща й беше собственик на процъфтяваща верига автосервизи из целия Среден запад. Въпреки че бе станал много богат, в сърцето си той си оставаше автомонтьор. Беше научил дъщеря си на всичко, което знае за колите. Преди две-три години й беше дал един стар форд и Корди бе направила основен ремонт на двигателя, бе подменила всичко освен гърнето и предното стъкло. Една вечер в седмицата тя водеше курс за автомонтьори. Освен това бе учителка по химия в едно от местните училища и едновременно работеше по докторската си дисертация в университета. Ако се движеше по график, след година щеше да я завърши.

Беше облечена в черен костюм и светла копринена блуза. Изглеждаше много шик. Ако Корди имаше някакъв недостатък, това бе ужасният й вкус по отношение на мъжете.

Софи почти се блъсна в нея на връщане от тоалетната. И двете спряха, за да си побъбрят с Кевин.

Регън ги гледаше усмихната. Софи жестикулираше оживено и обясняваше нещо. Кевин изглеждаше във възторг от думите й, а Корди стоеше със скръстени ръце и кимаше от време на време.

От трите приятелки Софи бе най-енергичната. По-висока от Регън и Корди и почти цяла година по-голяма от тях, тя бе убедена, че след като е най-възрастна, трябва винаги да командва. В гимназията й беше излязло име, че постоянно създава проблеми и тя се стараеше много, за да поддържа тази репутация. И тъй като въвличаше и Регън и Корди в плановете си, трите постоянно бяха наказвани да остават след училище. Софи продължаваше да се държи като шеф, но Корди и Регън вече рядко се връзваха на приумиците й.

Регън имаше чувството, че предстоящият уикенд вероятно ще бъде изключение в това отношение.

Корди предизвика леко вълнение, като прекоси ресторанта и се настани в сепарето срещу приятелката си. Софи още говореше с Кевин. Шефът му, господин Ладжиа, се бе присъединил към тях.

— Умирам от глад — каза Корди. — И нищо чудно, вече е един. Готова ли си да поръчаш? Софи каза, че вече го е направила.

— Готова съм. Тя какво обсъжда с Кевин и господин Ладжиа?

— Мисли, че няма да е зле да пусне още една статия за ресторанта, и ще говори с редактора за това.

Корди направи знак на сервитьора и след като двете поръчаха обяда си, тя кимна към сгънатите листове.

— Това копие от дневника на Мери Кулидж ли е?

— Да, чела ли си го?

— Много се разстроих.

— Защо не ми каза за това, когато ми се обади?

— Знаех, че Софи ще иска да ти обясни. В края на краищата, това си е нейният план.

— Още не съм го чула.

Корди се усмихна.

— Няма да го пропуснеш. Освен това вече ме накара да обещая, че ще присъствам на приема и семинара през уикенда. Сигурна съм, че ще изкопчи същото и от теб. Имала е и доста по-откачени идеи, но тази специално е за добра кауза.

Сервитьорът донесе диетична кола и за Корди и панер хляб.

Корди веднага грабна едно хлебче и го разчупи.

— Ако това, което Софи ми разказа за Мери Кулидж, е вярно, Шийлдс би трябвало да е в затвора. Защо не е там?

— Защото е хлъзгав като змиорка. Подадох оплакване в щатската комисия с надеждата да му отнемат лиценза и съм сигурна, че и други хора са сторили същото. Трябва да се направи нещо, за да не може повече да ограбва уязвимите нещастни жени.

— Не разбирам. Той печели цяло състояние от семинарите си, защо му трябва да…

Замисли се за подходящата дума, но Корди й я подсказа:

— … да мами и ограбва.

— И то самотни жени. Та тези пари не са му нужни.

— Не мисля, че е въпрос на необходимост — обясни Корди. — Вероятно го прави заради властта, която това му дава, опива се от нея.

— Кой се опива? — попита Софи, докато се настаняваше до Корди. — Подай ми студения чай, моля те.

— Обсъждаме защо Шийлдс ограбва богатите нещастни жени. — Корди подаде на Софи чашата й и добави: — Казвах, че според мен не е заради парите.

— Не съм съгласна! — възрази Софи. — Мисля, че е точно заради парите.

— Но рискува някоя от жертвите му да отиде в полицията — намеси се Регън.

— Той се мисли за непобедим — прекъсна я Софи. — А според него рискът явно си струва. Мери Кулидж му е прехвърлила малко повече от два милиона. Това са ужасно много пари, момичета.

— Определено си струва — съгласи се Корди. — Особено когато си толкова алчен.

Регън погледна Софи.

— Ти как се сдоби с този дневник?

— Казах ти, че дъщерята на Мери го намерила след погребението, докато опаковала нещата на майка си. Веднага отишла в полицията, но не стигнала до никъде. Наела адвокат да върне парите, но като прегледал документите, които Мери била подписала, казал на дъщерята: „Стореното от Шийлдс е осъдително, но от правна гледна точка той не е нарушил никакви закони“.

— И какво е станало после? — попита Регън, защото Софи млъкна изведнъж.

— Кристин — така се казва дъщерята, трябвало да се върне в Батъл Крийк, където живее със съпруга си. Но преди да замине, изпратила копие от дневника до „Трибюн“. Репортерът, който е получил писмото, провел няколко разговора по телефона, но заради по-неотложни теми зарязал тази — според него — загубена кауза. Писмото и копието от дневника се озовали в кошчето му за боклук. Чух го да разказва на колега колко наивни и доверчиви са жените и разбира се, веднага се ядосах. Така че, когато той излезе по работа, извадих копието на дневника от кошчето и го прочетох.

— Нали знаеше колко си пада Софи по загубени каузи — вметна Корди. — И тъй като се нуждаеше от помощ, ме застави да прочета дневника…

— И Корди веднага реши да участва — добави Софи.

— Кога се случи всичко това? — попита Регън.

— Ти беше в Ел Ей, когато Корди отиде при ченгетата да научи нещо.

— Тя ме накара! — каза Корди. — Но ще призная, че първоначално бях окуражена от факта, че полицията всъщност води разследване срещу този човек. Обаче радостта ми не трая дълго. Лейтенант Луис, застаряващ женкар и флиртаджия, прояви невероятно състрадание и разбиране. Обаче ми отне около две минути, за да разбера, че всъщност изобщо не му пука за този случай. Преструваше се заради мен.

Софи беше забравила да каже на сервитьора да донесе салатата й веднага щом е готова. Трите обяда пристигнаха едновременно. Тъй като бързаше да се върне на работа, тя грабна вилицата и атакува салатата с настървение. Корди изсипа обилно количество кетчуп върху чийзбургера си.

— Има ли подадени други оплаквания срещу Шийлдс? — попита Регън.

— Да, изглежда, е имало и други жени — отвърна Корди, — но не са събрани никакви твърди доказателства. Лейтенантът настояваше, че по случая се работи. Не съм сигурна какво точно означава това. Както и да е, оттогава мина цял месец, а Шийлдс си остава на свобода. Открих, че Луис е прехвърлил разследването на един от по-немарливите си детективи, някой си Суини.

Тя отново взе сандвича и се канеше да го захапе, когато Регън попита:

— И от колко време казвате, че се занимавате с това?

— Не много отдавна — каза Корди.

Регън нарочно изчака Корди пак да посегне към чийзбургера си и рече:

— Имам още един въпрос…

Корди отново остави сандвича в чинията.

— Нарочно го правиш, нали? Питаш ме точно когато… Софи, остави картофите ми на мира.

— Те не са полезни за теб. Просто ти помагам да ги изядеш, защото се грижа за здравето ти. Нали съм ти приятелка.

Корди направи измъчена гримаса, но лицето на Регън придоби сериозен вид:

— Мислиш ли, че Мери Кулидж се е самоубила, или споделяш мнението на Софи?

— Че е била убита ли? — прошепна Корди. — Не съм сигурна. Възможно е.

Регън остави вилицата си и се приведе напред:

— Сериозно ли говориш?

— Защо не реагира така шокирано, когато аз ти казах мнението си? — попита Софи.

Регън отговори без заобикалки:

— Защото ти си кралица на драматичните изявления. Корди е по-прагматична и ако и тя мисли, че е възможно, работата е сериозна.

— Не съм кралица на драматичните изявления! — възрази Софи намръщено.

— Кажи ми, Корди, защо мислиш, че е възможно? — попита Регън, без да обръща внимание на коментара на Софи.

— Прочети дневника.

— Ще го прочета, но все пак ми обясни.

— Добре. Към края му се усеща, че Мери се е страхувала от Шийлдс. Той я е заплашвал. Ако прочетеш последната страница, ще видиш, че Мери е писала много разкривено. Това ми подсказва, че е била под въздействието на някакви успокоителни, които са я правели неадекватна. Може би затова е написала това… Но пък може и да е станало наистина.

Регън взе листовете, издърпа последния от купчината и го прочете. Имаше само четири думи. „Твърде късно. Те идват.“