Заливът Юнгфрюфйерден е притихнал, когато намират голямата клатушкаща се яхта в светлата нощ над архипелага на юг от Стокхолм. Водата сънлива, синьо-сива на цвят, се стеле меко като мъгла.
Старецът от рибарската лодка се провиква няколко пъти, макар да подозира, че няма да получи отговор. Вече около час наблюдава от сушата как яхтата заднешком следва бавния прилив към брега.
Лодката на рибаря се блъсва в яхтата странично. Той изважда греблата, закотвя се до платформата за къпане, качва се по металната стълба и прескача перилата. В средата на кърмата вижда розов шезлонг. Поспира за миг и се ослушва. Когато не долавя звук, отваря стъклената врата и слиза към салона. Сив проблясък наднича през големия прозорец към мебелите от тиково дърво и диваните с тъмносиня дамаска. Продължава надолу по стръмната стълба с лъскава ламперия, покрай тъмния кухненски бокс, банята и влиза в просторната спалня. Слаба светлина мъждука през прозорчетата на тавана върху леглото с формата на стрела. До мястото за главата седи млада жена в дънково яке, облегната на стената, някак отпусната и превита, с широко разтворени бедра и с ръка върху розовата възглавница. Гледа стареца право в очите с учудено и угрижено лице.
Трябва му време, за да разбере, че непознатата е мъртва.
В дългата й черна коса е защипана шнола с формата на бял гълъб — символ на мира.
Главата й клюмва напред, когато рибарят се приближава и я докосва по бузата; тънка слюнка се стича между устните надолу по брадичката.
Думата „музика“ всъщност означава „изкуство на музите“ и произхожда от гръцкия мит за деветте музи. Те всичките били дъщери на могъщия бог Зевс и титанидата Мнемозина, богиня на паметта. Евтерпа, музата на музиката, се изобразява с двойна флейта между устните, а името й означава дарителка на веселие.
Дарбата, наричана музикалност, няма общоприета дефиниция. Някои не притежават способност да чуват променливите звукови честоти на тоновете, а други се раждат с огромна музикална памет и онзи вид слух, който им помага да възпроизвеждат точния тон без каквато и да било помощ.
Векове наред са се раждали музиканти виртуози, от които малцина са станали толкова прочути, колкото Волфганг Амадеус Моцарт, обикалял кралските дворове в Европа от шестгодишна възраст, и Лудвиг ван Бетховен, написал много от великите си творби, след като напълно оглушал.
Легендарният Николо Паганини, самоук цигулар и композитор, е роден през 1782 година в италианския град Генуа. И до ден-днешен малцина цигулари са способни да изпълнят сложните му и забързани творби. До смъртта си Паганини е преследван от мълвата, че за да получи изключителната си дарба е сключил сделка с дявола.