Договорът „Паганини“

59. Когато животът добива смисъл

В коридора на полицията са се струпали много полицаи. Атмосферата е изнервяща. Всички нетърпеливо очакват новини. Първо свързочната централа губи контакт с лодката на морската полиция, после изчезва и радиовръзката със спасителния хеликоптер.

Юна седи в стаята си горе в отделението и чете картичката, изпратена му от Диса от конференцията на остров Готланд. „Прилагам и любовно писмо от тайна обожателка. Прегръдка, Диса.“ Досеща се, че дълго е търсила картичката, която със сигурност да го накара да изтръпне. Стисва зъби и поглежда изображението. Надпис „Секс на плажа“ с печатни букви над снимка на бял пудел със слънчеви очила и розови бански. Кучето седи на шезлонг с червено питие във висока чаша до себе си.

Някой почуква на вратата и усмивката на Юна изчезва, когато среща сериозното лице на Натан Полок.

— Карл Палмкруна е завещал всичко на сина си — започва криминалистът.

— Не мислех, че има роднини.

— Синът е мъртъв, бил е само на шестнайсет, явно нещастен случай от вчера.

— От вчера? — повтаря Юна.

— Стефан Бергквист е надживял Карл Палмкруна с три дни — обяснява Натан.

— Какво се е случило?

— Не разбрах точно, нещо с мотора му — казва Полок. — Поисках да получа предварителния доклад…

— Какво знаеш?

Върлинестият мъж с посребрената конска опашка сяда на стола.

— Няколко пъти разговарях с майката Сив Бергквист и приятеля й Мике Юхансон… и разбрах, че Сив е замествала секретарката на Палмкруна, когато той работел в Четвърта военноморска флотилия. Имали кратка връзка. Тя забременяла. Когато му разказала, той й предложил аборт. Сив се върнала във Вестерос, родила детето и никога не е казвала кой е бащата.

— Стефан знаел ли е, че баща му е Карл Палмкруна?

Натан поклаща глава и мисли за думите на майката: „Казах му, че баща му е мъртъв, че е умрял, преди моята сладка пчеличка да се роди“.

На вратата отново се почуква, влиза Аня Ларшон и оставя доклада на бюрото, още топъл от разпечатването.

— Нещастен случай — казва тя без по-нататъшни обяснения и напуска стаята.

Юна взима пластмасовата папка и прочита заключението от началната техническа експертиза. Поради високата температура причината за смъртта не била въглеродно отравяне, а пряка последица от изгарянията. Преди момчето да издъхне, кожата му се нацепила на дълбоки резки като от нож, а после цялата мускулатура се спекла. Топлината предизвикала фрактури на черепа и дългите кости. Патологът констатирал хематом, натрупване на кръв между черепа и твърдата мозъчна обвивка, причинен от кипенето на кръвта.

— Ужасно — смотолевя Юна.

Разследването на пожара било затруднено от факта, че нищо не е останало от бараката, в която били открити останките на Стефан Бергквист. Само тлеещо легло от пепел, черни метални части и назъбени остатъци от овъглено, изкривено тяло пред нещо, което е служило за врата.

Предварителната версия на полицията се базира най-вече на казаното от единствения свидетел: машиниста, съобщил на пожарната. Той видял горящия мотоциклет да лежи като вклинен пред бараката. Общо взето, резултатите показвали, че шестнайсетгодишният Стефан Бергквист се намирал в стария строителен фургон, когато мотоциклетът му случайно се преобърнал така, че блокирал вратата. Капачката на резервоара била отворена, а бензинът — изтекъл. Не се знае какво го е възпламенило, но вероятно се касаело за цигара.

— Палмкруна умира — бавно казва Полок. — Оставя цялото богатство на сина си, три дни по-късно умира и той.

— При майката ли отива наследството? — пита Юна.

— Да.

И двамата млъкват, чуват бавни, провлачени стъпки по коридора, преди Томи Куфоед да влезе в стаята на Юна.

— Отворих сейфа на Палмкруна — мрачно казва той. — Нямаше нищо друго, освен това.

Държи красива книга с кожена подвързия.

— Какво е това? — пита Полок.

— Разказ за един живот. Нещо типично за социалната му класа.

— Дневник ли имаш предвид?

Куфоед свива рамене.

— По-скоро непретенциозни спомени, не предназначени за публикуване. Написани фактически само за да добавят още една част към родовата история. И то на ръка… Започва с родословно дърво, кариерата на баща му, после само скучно изброява — училище, изпити, казарма и професионално развитие… Прави няколко неуспешни инвестиции и доста бързо влошава финансовото си състояние, продава земя и имоти. Всичко е описано доста суховато…

— А синът?

— Връзката със Сив Бергквист е представена накратко като злополучна — отговаря Томи Куфоед и си поема дълбоко дъх. — Но скоро след края й започва да споменава Стефан в мемоарите си и през последните осем години не пише за нищо друго, освен за сина си. Следи живота на момчето от разстояние, знае в кое училище учи, какви интереси има, с какви приятели общува. На няколко пъти споменава, че завещанието трябва да се промени. Изглежда спестява всичките си пари за сина си. Най-накрая пише само как възнамерява да го потърси, веднага щом стане на осемнайсет. Как се надява синът му да му прости и да се опознаят, след всичките тези години. Това е единственото, за което мисли… А ето че неочаквано и двамата са мъртви.

— Какъв кошмар — промърморва Полок.

— Какво каза? — пита Юна и вдига поглед.

— Нищо, мислех си, че това е като кошмар — отвръща Полок учуден. — Правил е всичко за бъдещето на сина си, а синът го надживял само с три дни, дори без да знае кой е баща му.