Договорът „Паганини“

9. Всичко за ръкопашния бой

Гъстата коса на Юна още е съвсем мокра, когато отваря вратата на зала 11. Вътре Натан Полок изнася лекция на група мъже и жени, обучаващи се за справяне със ситуации при взимане на заложници и освобождаването им.

На стената зад Полок е прожектирана анатомична схема на човешкото тяло. Наблизо на една маса са наредени седем огнестрелни оръжия: от малък сребрист зиг зауер P238 до матовочерна автоматична карабина марка „Хеклер и Кох“ с 40-милиметров гранатомет.

Един от младите полицаи е застанал пред Полок, който вади нож и го крие плътно до тялото си, прави рязко движение, маркира прорез на шията и се обръща към групата.

— Недостатъкът на подобно раняване е, че противникът може да закрещи, движенията на тялото да станат неконтролируеми, кървенето да продължи, тъй като се засяга само едната артерия — пояснява Полок.

Приближава се отново към младия полицай, обгръща лицето му с ръка, така че сгъвката на лакътя попада върху устата.

— Но ако направя така, ще заглуша крясъка, ще обездвижа главата и ще прережа двете артерии наведнъж.

Полок освобождава младежа и вижда Юна Лина, който е застанал до вратата. Сигурно е влязъл току-що, докато правеше демонстрация на хватката.

Полок се усмихва широко и прави знак на Юна да се приближи, но той отказва.

— Трябва да разменим няколко думи, Натан — шепне той.

Част от полицаите се обръщат. Полок отива при него и му подава ръка. Сакото на Юна е потъмняло от потта, стичаща се по врата му.

— Томи Куфоед потвърди отпечатъка от обувката в дома на Палмкруна — започва Юна. — Искам да разбера дали се е натъкнал на нещо неочаквано.

— Едва ли е спешно — отговаря Натан сдържано. — Снимахме всички отпечатъци по фолиото, но не сме успели да анализираме резултатите. Все още нямам представа…

— Но си видял нещо — упорства Юна.

— Когато прехвърлих снимките в компютъра… се сетих, че би могло да се нарече образец, но е прекалено рано…

— Хайде кажи го, трябва да тръгвам.

— Изглежда има отпечатъци от две различни обувки в два кръга около тялото — съобщава Натан.

— Ела с мен при Нилс Олѐн — казва Юна.

— Сега?

— Трябва да съм там до двайсет минути.

— По дяволите, не мога — отвръща Натан и сочи към стаята. — Но телефонът ми е включен, ако искаш да питаш нещо.

— Благодаря — казва Юна и се обръща към вратата, готов да тръгне.

— Ей… няма ли поне да поздравиш групата? — пита Натан.

Всички вече са се обърнали и Юна набързо вдига ръка за поздрав.

— Това е Юна Лина, за когото ви говорих — представя го Натан Полок на висок глас. — Опитвам се да го убедя да изнесе лекция за ръкопашния бой.

Пълна тишина, всички гледат Юна.

— Повечето от вас познават по-добре от мен бойните изкуства. — Юна леко се усмихва. — Единственото, което съм научил, е, че… на живо важат съвсем други правила, тогава е просто бой, а не изкуство.

— Слушайте го — приканва Полок съсредоточено.

— В действителност човек се справя само ако има способността да се адаптира към новите условия и да ги превърне в предимство — продължава спокойно Юна. — Упражнявайте се да се възползвате от обстановката… може да се намирате в кола или на балкон. Стаята да е пълна със сълзотворен газ. Подът може да е покрит с натрошени стъкла. Може да има оръжие. Да не знаете дали сте в началото, или в края на веригата от събития. Очевидно трябва да пестите силите си, за да се справите, за да издържите цяла нощ… така че не става дума само за няколко отскока или жестоки ритника.

Част от слушателите се смеят.

— При невъоръжена самоотбрана — продължава Юна — често се налага да търпиш болка, за да можеш да приключиш бързо, но… това не ми е много познато.

Юна напуска залата. Двама започват да ръкопляскат. Вратата се затваря и настава тишина. Натан Полок се усмихва на себе си, когато се връща на катедрата.

— Мислех да ви го запазя за по-късно — казва той и натиска клавиатурата. — Този филм е вече класика… заложническата драма в офиса на банка „Нурдеа“ на „Хамнгатан“ преди девет години. Двама обирджии. Юна Лина вече е извел заложниците, обезоръжил е единия от похитителите, въоръжен с картечен пистолет „Узи“. Жестока престрелка. Другият похитител се крие, въоръжен само с нож. Напръскали са със спрей всички камери, освен тази… Да погледнем на забавен кадър, защото се касае за няколко секунди.

Полок натиска клавиатурата и картината се забавя. Вижда се екран на снежинки, заснет под ъгъл от горната част на банковия салон.

Часовникът бавно отмерва секундите в долния ъгъл на картината. Мебелите са прекатурени, листове и формуляри са пръснати по пода. Юна плавно пристъпва странично с вдигнат пистолет в протегнатата ръка. Движи се бавно, като че се намира под вода. Похитителят стои скрит зад отворената врата към трезора с нож в ръката. Изведнъж се втурва напред с дълги, отмерени крачки. Юна насочва пистолета към него, прицелва се в гръдния кош и натиска спусъка.

— Пистолетът засича — пояснява Полок. — Повреден патрон е заседнал в цевта.

Неясният запис трепти. Юна отстъпва назад, докато другият го напада с ножа. Призрачно тихо и зловещо е. Полицаят хвърля пълнителя, който се плъзва на пода. Търси нов, но разбира, че няма да успее. Обръща безполезния пистолет в ръката си, така че цевта да се изравни с костите на предмишницата.

— Не разбирам — обажда се курсистка.

— Превръща пистолета в тонфа7 — пояснява Полок.

— Какво?

— Вид палка… американските полицаи често я използват, увеличава обхвата и силата на удара чрез намаляване на допирната повърхност.

Въоръженият с ножа настига Юна. Крачи широко и предпазливо. Острието блести, очертавайки полукръгове към торса на бранещия се. Другата ръка е вдигната и следва движението на тялото. Юна изобщо не поглежда към ножа, придвижва се напред, прави голяма крачка и нанася точен удар. Уцелва похитителя по шията, под адамовата ябълка, с дулото на пистолета.

Ръката с ножа увисва към пода, мъжът пада на колене с широко отворена уста, държи се за шията и се строполява напред.