Договорът „Паганини“

42. Инспекторатът за стратегически продукти

Часът е седем сутринта, когато Аксел излиза на терасата, която дели с брат си. В осем ще се срещне с Йорген Грюнлихт в кабинета на Карл Палмкруна в Инспектората за стратегически продукти.

Въздухът на терасата е вече топъл, но все още свеж. По-младият му брат Роберт е отворил вратата на верандата на апартамента си и е седнал в един шезлонг. Още е небръснат, седи отпуснал ръце и се взира в окъпаните в сутрешна роса листа на кестените. Облечен е в поовехтял копринен халат. Същия, който баща им обличаше в съботните утрини.

— Добро утро — казва Роберт.

Аксел кимва, без да поглежда брат си.

— Поправих фиоринито16 на Чарлс Грийндърк — продължава Роберт в опит да завърже разговор.

— Сигурно ще се зарадва — приглася му глухо Аксел.

Роберт вдига лице към него.

— Притеснен ли си?

— Малко, без майтап — отговаря Аксел. — Изглежда, ще си сменям работата.

— Да, защо не — съгласява се по-малкият брат разсеяно.

Аксел разглежда дружелюбното лице на брат си, дълбоките бръчки, плешивото теме. Мисли си колко по-различно би могло да бъде всичко между тях.

— Как е сърцето ти? — пита той. — Все още работи ли?

Роберт опипва с ръка гърдите си, преди да отговори:

— Кара по малко…

— Добре.

— А твоят нещастен дроб?

Аксел свива рамене и се прибира вътре.

— Ще свирим Шуберт тази вечер — казва Роберт.

— Приятно прекарване.

— Мисля си, че ти може би… — Роберт млъква, поглежда брат си и сменя темата. — Момичето в стаята там, горе…

— Да… Бевърли — казва Аксел.

— Колко дълго ще живее тук? — пита Роберт и присвива очи.

— Не знам — отвръща той. — Обещал съм да остане, докато си намери студентско жилище.

— Да, винаги си се грижил за наранени пчели и жаби, които…

— Тя е човек — прекъсва го Аксел.

Отваря високата врата на верандата и вижда лицето си да се плъзга по вълнистата повърхност на стъклото, докато влиза. Скрит зад завесата, поглежда как брат му Роберт става от шезлонга, почесва се по корема и слиза по стълбите, които водят от терасата към малката градинка и ателието в задния двор. Когато Роберт се скрива, Аксел се връща в стаята и внимателно буди Бевърли, която спи с отворена уста.

Инспекторатът за стратегически продукти е държавна агенция, създадена през 1996 година. Оттогава основната му дейност е износ на оръжие и продукти с двойно предназначение. Офисите му се намират на петия етаж на бледорозова сграда с адрес: „Кларабергсвиадукт“ 90.

Аксел се качва с асансьора и вижда, че Йорген Грюнлихт от Външното министерство го чака зад големите стъклени врати. Той кимва нетърпеливо, макар че часът е осем без две, прокарва входната карта, набира код и пуска Аксел през вратата. Грюнлихт е висок мъж с нарушена пигментация на лицето: бели петна с различна форма, открояващи се върху червеникавата му кожа.

Двамата тръгват към кабинета на Карл Палмкруна, ъглова стая с два огромни прозореца, които гледат към разклона на юг зад Централна гара, отвъд езерото Клара и мрачната, ръбеста сграда на кметството.

Въпреки тузарския адрес има нещо аскетично в помещенията на Инспектората. Подовете са покрити с балатум, белите чамови мебели са непретенциозни и безлични. „Сякаш да не забравят, че износът на оръжие е морално съмнителен“, мисли си Аксел и потръпва.

Зловещо е да седиш в офиса на Палмкруна толкова скоро след смъртта му.

Аксел чува бръмченето на неоновата лампа на тавана като фалшив полутон на пиано. Изведнъж се сеща, че беше чул същия обертон при запис на първата соната на Джон Кейдж.

Грюнлихт затваря вратата и когато поканва Аксел Рисен да седне, изглежда напрегнат, въпреки любезната усмивка.

— Радвам се, че успя да дойдеш толкова бързо — казва той и му подава папката с договора.

— Разбира се, бързах да дойда — усмихва се Аксел.

— Седни и го прочети — продължава Грюнлихт и сочи към бюрото.

Аксел сяда на твърдия стол, оставя папката и вдига поглед.

— Ще го прегледам и ще се чуем следващата седмица.

— Договорът е много изгоден, но предложението няма да важи безкрайно — пояснява Грюнлихт.

— Зная, че бързате.

— Ръководството безспорно държи на теб, с твоята кариера и репутация няма по-добра кандидатура, но същевременно не можем да оставим работата да чака.

Аксел отваря папката и се опитва да прогони едно неприятно вътрешно чувство, предусещане, че го примамват в капан. През цялото време Грюнлихт го притиска, държи се загадъчно и настоятелно.

Ако подпише договора, ще стане директор на Инспектората за стратегически продукти. Тогава той самият ще взима решения за шведския оръжеен износ. В рамките на ООН бе работил за разоръжаване на военни ядра, за намаляване на притока на конвенционални оръжия и би искал да използва назначението си, за да продължи тази дейност.

Внимателно преглежда написаното: харесва му, дори прекалено. Изчервява се няколкократно, докато чете.

— Добре дошъл в екипа — усмихва се Грюнлихт и му подава писалката.

Аксел благодари, слага подписа си и става, обръща се с гръб към Грюнлихт и поглежда през прозореца. Вижда трите корони на кметството, едва различими в слънчевата мараня.

— Гледката оттук не е лоша — промърморва Грюнлихт. — По-добра е от тази в моята канцелария във Външно.

Аксел се обръща към него.

— Три неща са най-спешни в момента, от тях Кения е с приоритет. Сделката е голяма и важна. Съветвам те да се запознаеш с нея веднага, още сега. Карл я е подготвил добре, така че…

Подава му документа и го поглежда със странен блясък в очите. Аксел усеща как Грюнлихт, всъщност, иска да напъха писалката в ръката му и да я плъзне по хартията.

— Сигурен съм, че ще бъдеш много добър наследник на Карл.

Без да дочака отговор, го потупва по ръката и тръгва бързо към вратата. Обръща и казва лаконично:

— Среща с референтната група в петнайсет часа днес.

Аксел остава сам в стаята. Постепенно го обгръща глуха тишина. Сяда отново на бюрото и бегло преглежда документа, оставен неподписан от Карл Палмкруна. Подготовката е задълбочена и много подробна. Касае се за износ за Кения на 1,25 милиона патрона с калибър 5,56×45 мм. Съветът по контрол на износа е гласувал положителна препоръка, предварителното становище на Палмкруна е одобрително, а „Селенция Дифенс“ АД е утвърдена и сериозна компания.

Но износът не може да се реализира преди последната стъпка: разрешение за износ от генералния директор на Инспектората за стратегически продукти.

Аксел се обляга и мисли за загадъчните думи на Палмкруна да постъпи като Алгернон, да умре, за да не бере плодовете на кошмара си.