Договорът „Паганини“

57. Буря

Юна Лина и Сага Бауер напускат „Силенция Дифенс“ след кратката среща с директора Понтус Салман.

Гласяха му капан, а той ги изненада, като веднага се разпозна на снимката и разясни обстоятелствата. Снимката била направена през пролетта на 2008 година в концертна зала във Франкфурт.

Понтус Салман поясни, че някой бил снимал по време на преговорите за изпращане на боеприпаси в Судан. Сделката била в доста напреднала фаза, когато случилото се през лятото на 2009 година я направило невъзможна. Салман сякаш предполагаше, че и Юна, и Сага разбират за какво говори.

Разказа, че суданската среща била единствена и че всички възможности за продължаване на преговорите били изключени.

— Разбра ли за какво говореше Салман? — пита Юна. — Какво се е случило през лятото на 2009 година?

Още преди да завият по шосе Нюнесвеген, Сага Бауер вади телефона си и се обажда на Саймън Лоурънс от разузнаването.

— Предполагам, че не се обаждаш, за да ме поканиш на среща — бавно казва Саймън.

— На бюрото си имаш карта на Африка на север от Сахара и вероятно знаеш какво се е случило в Судан през 2009 година.

— За какво намекваш?

— По някаква причина оттогава Швеция не може да изнася оръжие за Судан.

— Не четеш ли вестници?

— Чета — отвръща тя тихо.

— През юли 2009 година Международният наказателен съд в Хага издава заповед за арест на суданския президент Омар ал Башир.

— На президента?

— Да.

— Сериозна работа.

— Обвинението касае преките заповеди на президента за грабежи, изнасилвания, принудителни премествания, изтезания, убийства и изтребление на три етнически групи в Дарфур.

— Разбирам — казва Сага.

Преди да приключат разговора, Саймън Лоурънс й изнася кратка лекция за ситуацията в Судан.

— Какво е станало? — пита Юна.

— Международният наказателен съд в Хага издал заповед за арест на президента Ал Башир — казва тя и задържа погледа си върху него.

— Не знаех — отвръща той.

— ООН налага оръжейно ембарго на Джанджавид и други въоръжени групи в Дарфур през 2004 година.

Карат на север по Нюнесвеген. Лятното небе притъмнява и се снижава.

— Продължавай — казва Юна.

— Президентът Ал Башир през цялото време отрича връзката си с милицията — разказва тя. — И след ембаргото на ООН е бил разрешен само директният износ за суданското правителство.

— Точно защото не е имало връзка с милицията в Дарфур.

— Правилно — потвърждава Сага. — През 2005 година се подписва пълно споразумение за мир, Найвашкото споразумение, довело до края на най-дългата гражданска война в Африка. След него нямало никакви принципни пречки за износ на шведско оръжие за суданската армия. Затова ролята на Карл Палмкруна била да прецени дали това е уместно от гледна точка на сигурността.

— Но Международният наказателен съд е преценил, разбира се, друго — дрезгаво казва Юна.

— Да, така е… видели са пряка връзка между президента и въоръжената милиция и настояли за арестуването му за изнасилвания, изтезания и геноцид.

— Какво се случва след това?

— Този април имаше избори и Ал Башир си остана президент, а Судан, естествено, няма намерение да изпълни заповедта за арест. Но днес, разбира се, е изключено да се изнася оръжие за Судан и да се сключват сделки с Омар ал Башир и Агате ал Хайи.

— Точно както посочи Понтус Салман — пояснява Юна.

— Затова са прекратили сделката.

— Трябва да открием Пенелопе Фернандес — казва Юна, когато първите капки дъжд удрят по предното стъкло на колата.

Застига ги ужасна буря и видимостта силно се влошава. Вали проливно, гръмотевици раздират въздуха над покрива на колата. Юна е принуден да намали скоростта до петдесет километра в час. Става съвсем тъмно, но от време на време на небето проблясват отдалечени светкавици. Чистачките се движат с бясна скорост.

Телефонът на Юна иззвънява. Петер Неслунд, прекият му шеф, с тревожен глас съобщава, че Пенелопе Фернандес се е обадила в полицията преди двайсет минута.

— Защо не знам нищо?

— Побързах да изпратя морската полиция, вече са на път. Поисках и хеликоптер от спасителната служба, който да ги докара бързо.

— Добре, Петер — казва Юна, докато Сага го гледа въпросително.

— Знам, че нямаш търпение да разпиташ Пенелопе Фернандес и Бьорн Алмскуг.

— Така е — отвръща Юна.

— Ще ти се обадя, щом разбера какво е състоянието им.

— Благодаря.

— Колегите от морската полиция трябва да пристигнат на остров Шюмендьо само след… Чакай, нещо се е случило, можеш ли да почакаш секунда?

Петер оставя телефона, Юна го чува да говори с някого. Гласът му звучи все по-ядосано, докато накрая, преди да вземе телефона, той изкрещява: „Опитай пак и пак“.

— Трябва да свършвам — казва сърдито.

— Какво се е случило? — пита Юна.

Изтрещява гръмотевица, заглъхвайки в далечината.

— Не можем да се свържем с колегите от лодката, не отговарят. Проклетият му Ланс сигурно е съгледал нещо, което трябва да разгледа.

— Петер — казва Юна рязко. — Чуй ме, трябва да реагираш изключително бързо. Мисля, че лодката е отвлечена и че…

— Хайде сега…

— Млъкни и слушай — прекъсва го Юна. — Вероятно колегите ни от морската полиция са вече мъртви. Имаш няколко минути да сформираш екип и да поемеш отговорността за оперативното ръководство: минута по минута. Говори с Националната комуникационна централа по единия телефон и с Бенгт Улуфсон по другия, опитай се да намериш двама патрули от спецчастите и поискай подкрепление с хеликоптер 14 от най-близката флотилия.