Договорът „Паганини“

51. Този, който спечели

Пенелопе си поема дъх. Един мъж застава на вратата на спалнята. Бьорн търси нещо, с което да се отбранява.

— Кои сте вие? — пита непознатият с дрезгав глас.

Пенелопе разбира, че това не е преследвачът им, а сигурно собственикът на къщата. Той е нисък, широкоплещест и леко тантурест. Лицето му е някак познато, сякаш се знаят от години.

— Наркомани? — пита с интерес.

Изведнъж тя се досеща кой е той. Влезли са с взлом в дома на Осиан Валенберг. Телевизионният водещ — любимецът на народа преди десетина години. В развлекателното телевизионно шоу през уикенда: „Златен петък“, „По стените“, „Лъвска вечер“. Правеше състезания, раздаваше награди за остроумни отговори, канеше гости. Всеки „Златен петък“ завършваше по един и същ начин — Осиан вдигаше в прегръдка своя гост. Усмихнат, с почервеняло лице. Пенелопе си спомня как като дете го беше видяла да вдига майка Тереза. Крехката възрастна жена беше изпаднала в ужас. Осиан Валенберг беше известен със златната си коса, с екстравагантните си дрехи, но също и с изисканото си коварство.

— Сполетя ни нещастие — казва Бьорн. — Трябва да се свържем с полицията.

— Аха — с безразличие казва Осиан. — За съжаление, имам само мобилен телефон.

— Трябва да се обадим, спешно е.

Осиан изважда телефона си, поглежда го и го изключва.

— Какво правите? — пита Пенелопе.

— Правя каквото си искам — отговаря той.

— Макар че наистина имаме нужда от него — казва тя.

— Тогава ви трябва моят пинкод — усмихва се Осиан.

— Какви ги вършите?

Той се опира на касата на вратата и ги наблюдава.

— Не мога да повярвам, че някакви си наркомани са стигнали дотук, до моята скромна особа.

— Не сме никакви…

— На кого му пука — прекъсва ги Осиан.

— Няма смисъл — казва Пенелопе на Бьорн.

Тя е готова да тръгне, но Бьорн изглежда много изморен, лицето и устните му са пребледнели, той се подпира с ръка на стената.

— Съжаляваме, че се промъкнахме в дома ви — казва Бьорн. — Ще ви платим това, което сме взели, но сега ни трябва телефонът ви, ситуацията не търпи отлагане и…

— А ти как се казваш? — прекъсва го Осиан с усмивка.

— Бьорн.

— Сакото ти отива, Бьорн, но не забеляза ли и вратовръзката? Тя е неразделна част от него.

Приближава се до гардероба, вади синя кожена вратовръзка в същия нюанс като сакото и бавно прави възел около врата на Бьорн.

— Обадете се вие самият на полицията — казва Пенелопе. — Кажете, че сте хванали двама крадци.

— Не е забавно — отвръща Осиан начумерен.

— Какво всъщност искате? — настоява тя.

Той прави няколко крачки назад и разглежда неканените си гости.

— Не я харесвам — казва на Бьорн. — Но ти си стилен и моето сако ти отива. Нека тя носи скапания пуловер. Нали? Като бухала Хелге22. Няма шведски вид, прилича на…

— Престанете — казва Бьорн.

Осиан пристъпва напред с ядосана физиономия и размахва юмрук във въздуха пред лицето на Бьорн.

— Знам кой сте вие — казва Пенелопе.

— Добре — отвръща Осиан с лека усмивка.

Бьорн поглежда учудено първо нея, после мъжа. На Пенелопе изведнъж й призлява, тя сяда на леглото и се опитва да успокои дишането си.

— Чакай — казва Осиан. — Ти също… гледал съм те по телевизията, позната си ми.

— Участвала съм в няколко телевизионни дебата…

— И сега си мъртва — смее се той.

Цялото й тяло се напряга от странните му думи. Тя се опитва да разбере какво има предвид и търси с поглед изход за бягство. Както е облегнат на стената, Бьорн се свлича на пода. Лицето му е бяло като платно, не проронва нито дума.

— Ако вие не искате да ни помогнете — казва Пенелопе, — ще попитаме друг, който…

— Искам, разбира се, че искам — прекъсва я той.

Излиза в антрето и се връща с найлонова торба, изважда стек цигари и един вечерен вестник. Хвърля вестника на леглото и отива с торбата и цигарите в кухнята. На заглавната страница Пенелопе вижда своя снимка, още една, по-голяма, на Виула и една на Бьорн. Над тази на Виула е написано „мъртва“, а над другите две „изчезнали“.

„Яхтена драма — опасения за три жертви“ — гласи заглавието.

Пенелопе се сеща за майка си, представя си я, ужасно изплашена, потънала в сълзи. Стои и не помръдва, обвила ръце около себе си, като в затвора.

Подът проскърцва и Осиан Валенберг отново влиза в спалнята.

— Ще се състезаваме — казва той нетърпеливо.

— Какво искате да кажете…

— Мамка му, мамка му как ми се иска да се състезавам!

— Състезание? — съвзема се Бьорн и пита с колеблива усмивка.

— Не знаеш ли какво е състезание?

— Да, но…

Пенелопе поглежда Осиан и осъзнава колко уязвими са, докато никой не знае, че са живи, докато никой не знае какво се е случило. Той би могъл да ги убие, тъй като всички вече вярват, че са мъртви.

— Иска да изпробва властта си върху нас — казва Пенелопе.

— Ще ни дадете ли телефона и пинкода, ако се съгласим? — пита Бьорн.

— Ако спечелите — отвръща Осиан, гледайки ги с блясък в очите.

— А ако загубим? — пита Пенелопе.