Договорът „Паганини“

54. Състезанието

Пенелопе и Бьорн се споглеждат уморено и сериозно. През затворената врата чуват как Осиан Валенберг пее „Искате ли да видите една звезда“ като Зара Леандер, докато пренарежда мебелите.

— Можем да го победим — шепне Пенелопе.

— Може би.

— Трябва да се опитаме.

— А после, какво ще правим после? Трябва ли да го изтезаваме, за да получим пин кода?

— Мисля, че ще ни го даде, щом се промени съотношението на силите — казва Пенелопе.

— Но ако не го направи?

Тя залита от умора, приближава се до прозореца и започва да разхлабва куките. Ръцете й са наранени и слаби. Спира и ги разглежда на дневната светлина, вижда мръсотията под изпочупените нокти, пръстите, посивели от кал, целите в съсирена кръв от различни рани.

— Никой няма да ни се притече на помощ тук, трябва да продължим — казва тя. — Ако стигнем малко по-нагоре покрай брега, то…

Млъква и поглежда Бьорн, който се е свил на ръба на леглото в синьото кожено сако.

— Добре — казва той тихо. — Направи го.

— Няма да те оставя.

— Но аз не мога, Пени — оплаква се той, без да я поглежда. — Краката ми, не мога да тичам, може би мога да повървя само половин час, но раните, те все още кървят.

— Ще ти помагам.

— Може би няма други телефони на острова, нямаме никаква представа.

— Не възнамерявам да участвам в отвратителното му…

— Пени, трябва… трябва да говорим с полицията, нужен ни е телефонът му.

Осиан отваря вратата с широка усмивка. Облечен е в леопардово сако, увит с леопардова кърпа около бедрата. Пристъпва с галантни движения към огромния диван, за да покаже как се е издокарал. Завесите са спуснати, а мебелите преместени до стената, за да може да се движи свободно из стаята. Той се разхожда на светлината пред двата лампиона, спира и се обръща.

— Скъпи петъчни купонджии, времето минава бързо, когато се забавляваме — казва той и намигва. — Настъпи часът на „Състезанието“ и на посрещането с „добре дошла“ на тазвечерната телевизионна звезда: една мръсна комунистка с малолетния си любовник. Наистина странна двойка, ако питате мен. Една вещица и един млад мъж с добре поддържано тяло.

Осиан се смее и помпи мускули пред въображаемата камера.

— Хайде! — вика той и бяга на място. — По стените! Всички готови ли са с бутоните? Давам ви… „Истина и последица“! Осиан Валенберг предизвиква — Вещицата и Красавеца!

„Водещият“ слага празна винена бутилка на пода и я завърта. Тя прави няколко кръга, преди да спре с гърло, насочено към Бьорн.

— Красавеца! — вика Осиан усмихнат. — Красавеца е първият кандидат за бръснене! Ето и въпроса. Готов ли си да чуеш истината и нищо друго, освен истината?

— Абсолютно — въздиша Бьорн.

Капка пада от върха на носа на Осиан, когато отваря плик и прочита високо:

— За кого си мислиш, когато правиш секс с Вещицата?

— Интересно — промърморва Пенелопе.

— Ще получа ли телефона, ако отговоря? — запазил самообладание пита Бьорн.

Осиан издава напред устни като дете и поклаща глава.

— Не, но ако публиката ти повярва, ще получиш първата цифра на пин кода.

— А ако избера „последица“?

— Тогава ще се състезаваш с мен, а публиката ще избира — казва Осиан. — Но времето минава: тик-так, тик-так. Пет, четири, три, две…

Пенелопе разглежда Бьорн на силната светлина, мръсното му лице, обраслата брада и сплъстената коса. Ноздрите му са почернели от засъхналата кръв, очите — уморени и кървясали.

— Мисля си за Пенелопе, когато правим секс — тихо отвръща Бьорн.

Осиан дюдюка, прави физиономия на отвращение и подтичва на светлото.

— И това ми било истина — крещи той. — Няма нищо общо с истината. Никой от публиката не вярва, че мислиш за Вещицата, когато спиш с нея. Една, две, три минус точки за Красавеца.

Отново завърта бутилката и тя спира почти веднага, като този път гърлото сочи към Пенелопе.

— Ай, ай, ай — вика Осиан. — Специален въпрос! Какво имам предвид? Точно така! Последица, веднага! Няма дим без огън. Хайде, да не губим време! Отварям вратичката, да чуем какво шепне хипопотамът.

Осиан взима от масата малко хипопотамче от тъмно лакирано дърво, доближава го до ухото си, слуша и кима.

— Имаш предвид Вещицата? — пита той и продължава да слуша. — Разбирам, господин хипопотам. Да. Благодаря много.

Домакинът оставя внимателно играчката и се обръща с усмивка към Пенелопе.

— Вещицата ще се състезава с Осиан! В раздел стриптийз! Ако възбудиш публиката повече от Осиан, ще получиш всички цифри на пин кода, в противен случай Красавеца ще трябва да те изрита в задника с всичка сила.

Осиан подскача пред уредбата, натиска едно копче и след миг се чува Teach Me Tiger27.

— Веднъж загубих от Луа Фалкман — шепне театрално Осиан, докато поклаща бедра в такт с музиката.

Пенелопе става от дивана, прави крачка напред и спира пред него, обута в гумени ботуши, облечена в панталон на бяло райе и голям плетен пуловер.

— Искаш да си съблека дрехите? — преминава тя на „ти“. — За това ли става дума? Да ме видиш гола?

Осиан спира да пее, застава неподвижно, леко разочарование се изписва на лицето му и я поглежда смразяващо, преди да отговори.

— Ако исках да видя малката „катеричка“ на курва беглец, щях да си я поръчам по интернет.

— Тогава какво искаш, по дяволите?

Осиан й удря силна плесница. Тя полита, но запазва равновесие.

— Дръж се любезно с мен — сериозно казва той.

— Окей — измънква тя.

Устните му се разтварят в лека усмивка, преди да поясни:

— Аз съм човек, който се състезава с телевизионни звезди… а теб те забелязах, преди да сменя канала.

Гледа поруменялото му, развълнувано лице.

— Няма да ни дадеш телефона, нали?

— Обещавам, правилата са си правила, ще го получите, ако и аз получа това, което искам — бързо отвръща той.

— Знаеш, че сме в беда и се възползваш от това…

— Да, възползвам се — крещи той.

— Окей, мамка му, така да бъде: кратък стриптийз, но после получавам телефона.

Обръща се гърбом към Осиан, съблича пуловера и тениската. Драскотините по раменете и бедрата, синините и мръсотията лъсват на силната светлина. Завърта се, скрила с две ръце гърдите си.

Бьорн аплодира и свири с тъжен поглед. Пот е избила по лицето на Осиан, той поглежда Пенелопе и после спира под светлината на лампите пред Бьорн. Неочаквано сваля кърпата от бедрата си, замахва с нея, прокарва я през чатала и я хвърля към Бьорн.

Изпраща му въздушна целувка и пита с жест дали ще се чуят по телефона.

Бьорн отново ръкопляска, свири по-високо, продължава и в същото време вижда как Пенелопе взима чугунената кука от стойката до камината. Лопатката за пепел се разклаща и леко подрънква, сблъсквайки се с голямата маша.

Осиан танцува, подскачайки в златисто бляскавите си боксерки с пайети.

Пенелопе държи куката с две ръце и се приближава до Осиан отзад. Той върти бедра пред Бьорн.

— На колене — шепне той. — На колене, на колене, Красавецо!

Пенелопе вдига тежкия уред и с всичка сила го стоварва върху бедрото на Осиан. Чува се плясък, той пада и изкрещява. Държи се за крака, мята се от болка и надава рев. Пенелопе се насочва право към уредбата, разбива я с четири силни удара, докато най-накрая млъкне.

Осиан се укротява, диша учестено и стене. Гледа я със страх в очите. Тежката чугунена кука бавно се олюлява в дясната й ръка.

— Господин хипопотам ми прошепна, че ще ми дадеш телефона и пин кода — казва тихо тя.