Договорът „Паганини“

26. Една длан

Юна чука на останалите врати, но не научава нищо друго, освен че Пенелопе била кротка и почти срамежлива съседка, която участвала в годишните почиствания и събрания, но нищо повече. След това се връща по стълбите на третия етаж.

Вратата на апартамента на Пенелопе стои отворена. Криминалист от Тайните служби току-що е разглобил ключалката и е прибрал патрона в книжен плик.

Юна влиза, застава отстрани и следи съдебномедицинската експертиза. Обича да гледа как работят криминалистите, как системно снимат всичко, съхраняват следи и внимателно описват в протокола всеки етап. С напредването на разследването на местопрестъплението постепенно се унищожават следите. Постепенно се замърсява и се руши пласт по пласт. Важно е да се унищожават в правилна последователност, така че да се запазят всички доказателства и ключове към възстановяването.

Юна шари с поглед в добре почистения апартамент на Пенелопе Фернандес. Какво е правил Бьорн Алмскуг тук? Дошъл е веднага, след като тя е излязла. Сякаш е стоял скрит до вратата и е чакал да тръгне.

Може да е чиста случайност, но е възможно да не е искал да я срещне.

Бързал, срещнал детето на стълбите, нямал време да говори с него, обяснил, че ще вземе нещо, и останал в апартамента само няколко минути.

Вероятно го е взел, както е казал на момичето. Може би е забравил ключа за яхтата или нещо друго, което е пъхнал в джоба си. Или пък е оставил нещо. А може да е искал само да погледне, да провери нещо, да потърси телефонен номер.

Юна влиза в кухнята и се оглежда.

— Проверихте ли хладилника?

Млад мъж с козя брадичка вдига поглед:

— Гладен ли си? — пита на подчертан диалект от областта Даларна.

— Добро място за криене на неща — сухо отвръща Юна.

— Още не сме стигнали до него — казва мъжът.

Юна се връща във всекидневната и забелязва, че Сага все още говори пред диктофон в единия ъгъл на стаята.

Томи Куфоед налага самозалепваща се лента с взети влакна върху прозрачно фолио.

— Открихте ли нещо неочаквано? — пита Юна.

— Неочаквано? Да, стъпка на стената…

— Но нищо друго?

— Важното излиза на бял свят в лабораторията в Линшьопинг.

— Ще имаме ли становище до седмица? — пита Юна.

— Ако дяволски ги пришпорим — отговаря криминалистът и свива рамене. — Тъкмо щях да погледна лайстната, в която се е забил ножът, ще направя отливка на острието.

— Откажи се — мърмори Юна.

Куфоед мисли, че се шегува, и се разсмива, но после става сериозен:

— Успя ли да видиш ножа — от въглеродна стомана ли беше?

— Не, острието беше по-светло, може би фритован волфрамов карбид, предпочитан от някои. Но това няма да те доведе до никъде.

— Кое?

— Следите от местопрестъплението — отвръща Юна. — Няма да открием ДНК или пръстови отпечатъци, които уличават извършителя.

— Тогава какво ще правим?

— Мисля, че е дошъл тук, за да търси нещо, а също, че го прекъснахме, преди да го е намерил.

— Имаш предвид, че то е все още тук? — пита Куфоед.

— Много е възможно — отвръща Юна.

— Но нямаш представа какво е?

— Побира се в книга.

Гранитеносивият поглед на Юна се отразява за кратко в кафявите очи на Куфоед. Йоран Стуне от Тайните служби снима вратата на банята: страните, касата и пантите. После сяда на пода, за да хване тавана. Юна се кани да отвори вратата на всекидневната, за да го помоли да направи няколко снимки на списанията върху холната маса, когато проблясва светкавица. Светлината го изненадва. Притъмнява му пред очите. Четири бели точки плъзват през отблясъка, след тях се появява светлосиня длан с оттенък на горящ петрол. Юна примигва и не разбира откъде се появява ръката.

— Йоран — провиква се той през стъклената врата към антрето. — Направи още една снимка!

Всички в апартамента спират работа. Момчето с диалекта от Даларна подава глава от кухнята, мъжът, застанал до входната врата, зяпва с интерес към Юна. Томи Куфоед сваля маската от лицето си и се почесва по врата. Йоран Стуне все още седи на пода с въпросителна физиономия.

— Точно както го направи — сочи Юна. — Снимай пак тавана на банята.

Йоран Стуне свива рамене, вдига фотоапарата и прави нова снимка. Проблясъкът се появява отново и Юна усеща как зениците му се свиват и сълзите му потичат. Затваря очи и вижда още веднъж черен квадрат. Разбира, че това е стъклото на вратата. Заради отблясъка се бе превърнало в негатив.

В средата на квадрата се виждат четири бели петна, а до тях се прокрадва светлосиня ръка.

Знаеше, че вече я беше видял.

Юна примигва, възвръща зрението си и тръгва право към стъклената врата. Остатъците от четири къса тиксо образуват правоъгълник, а до тях има отпечатък на длан върху стъклото.

Томи Куфоед пристъпва и застава до Юна.

— Отпечатък — казва той.

— Можеш ли да го отделиш? — пита Юна.

— Йоран — казва Куфоед. — Трябва да направиш снимка.

Йоран Стуне се надига от пода и, тананикайки си, се приближава с фотоапарата и поглежда отпечатъка.

— Да, някой е плескал тук — казва високо той и прави четири снимки.

Дръпва се встрани и чака Томи Куфоед да обработи отпечатъка с цианоакрилат, свързващ соли и влага, а после с Basic Yellow 40.

Минават няколко секунди и Йоран прави още две снимки.

— Пипнах те — шепне Куфоед на отпечатъка и го вдига внимателно с пластмаса за картографиране.

— Можеш ли да го провериш веднага? — пита Юна.

Томи Куфоед взима отпечатъка и отива в кухнята. Юна остава и се взира в четирите къса тиксо на стъклото. Зад единия има късче хартия. Лицето, оставило отпечатъка, не е имало време внимателно да отлепи тиксото, а е дръпнало хартията, така че едното от ъгълчетата е останало.

Юна поглежда отблизо скъсаното ъгълче. Това не е обикновена хартия, отбелязва той, а фотографска, за отпечатване на цветни снимки.

„Фотография, залепена на стъклото, за да бъде разгледана и обмислена. Изведнъж нещата са се развили прекалено бързо, нямало е време да бъде свалена внимателно, вместо това някой се е втурнал към вратата, облегнал е ръка на стъклото и я е откъснал от тиксото.“

— Бьорн — тихо казва Юна.

„Сигурно е взел тази снимка. Не е държал ръка на корема, защото го е болял, а защото я е крил под якето.“

Юна отмества глава встрани, за да види по-добре отпечатъка върху стъклото в отражението на светлината, тънките линии на дланта.

Папиларните линии на човек никога не се променят, не остаряват. За разлика от ДНК дори и еднояйчните близнаци нямат еднакви пръстови отпечатъци.

Юна чува бързи стъпки зад себе си и се обръща.

— Трябва да спреш, по дяволите — крещи Сага Бауер. — Това е моето разследване. Нямаш право, за бога, дори да бъдеш тук!

— Искам само…

— Млъквай — прекъсва го тя. — Току-що говорих с Петер Неслунд. Нямаш работа тук, нямаш разрешение да бъдеш тук.

— Знам, скоро си тръгвам — казва той и отново поглежда стъклото.

— Проклет Юна Лина — тихо произнася тя. — Не можеш да идваш тук и да докосваш късчетата тиксо…

— На стъклото е имало снимка — спокойно отвръща той. — Някой я е отскубнал, навел се е над стола, подпрял се е с ръка и е дръпнал снимката.

Тя го гледа с неприязън и Юна забелязва, че през лявата й вежда минава бял белег.

— Напълно съм способна да поема това разследване — упорства тя.

— Отпечатъкът вероятно е на Бьорн Алмскуг — казва той и се запътва към кухнята.

— Сбърка посоката, Юна.

Той продължава, без да й обръща внимание.

— Това е моето разследване — продължава да вика тя.

Техниците са оформили работен кът в средата. Два стола и маса с компютър, скенер и принтер. Томи Куфоед стои зад Йоран Стуне, който е свързал апарата с компютъра. Прехвърлили са отпечатъка и правят първото сравнение.

Сага следва Юна.

— Какво виждате? — пита Юна, без да обръща внимание на Сага.

— Не говорете с Юна — намесва се тя.

Томи Куфоед вдига поглед.

— Не ставай смешна, Сага — казва той и се обръща към Юна. — Този път нямахме късмет, отпечатъкът е на Бьорн Алмскуг, гаджето на Пенелопе.

— Той е в списъка на заподозрените — посочва Йоран Стуне.

— В какво е заподозрян? — пита Юна.

— Агресивно поведение, насилие над служител — отговаря Йоран.

— В най-лош вариант — шегува се Куфоед. — Вероятно е участвал в демонстрации.

— Забавно — подмята Йоран Стуне кисело. — Но не всички от колегите се възхищават на размириците и саботажите на левите и…

— Имаш предвид себе си — прекъсва го Куфоед.

— Имам предвид мобилизацията за борба с безредиците — ехидно се усмихва Йоран.

— Какво? — пита Юна. — Какво искаш да кажеш? Не успях да проследя действия на полицията — какво се е случило?