Договорът „Паганини“

21. Тайните служби

Щабът на Тайните служби се намира на третия етаж в голямата сграда на полицията с вход откъм улица „Полхемсгатан“. Чува се свирка от мястото за разходка в ареста на покрива. Шефът на Отдела за сигурност се казва Вернер Зандѐн. Висок мъж с остър нос, малки, черни като въглени очи и много дълбок, басов глас. Седнал е широко разкрачен на стола зад бюрото с вдигната успокояващо ръка. Бледа светлина прониква през малкия прозорец откъм вътрешния двор. Мирише на прах и нажежени крушки. В тази безкрайно скучна стая стои млада жена на име Сага Бауер, комисар, специализирала в групата за борба с тероризма. Тя е само на двайсет и пет, със зелени, жълти и червени панделки, вплетени в дългата руса коса. Прилича на самодива сред ивица светлина на горска полянка. В кобура под разкопчано яке с качулка и щампа на клуба по бокс „Нарва“ носи пистолет с голям калибър.

— Начело съм на случая повече от година — оплаква се тя. — Разузнавах, посветих почивни дни и нощи…

— Но това е нещо друго — прекъсва я шефът с усмивка.

— Моля те, моля те… Не можеш просто пак да ме прецакаш.

— Да те прецакам? Криминалист от Националната полиция е сериозно ранен, инспектор е нападнат, апартаментът е можел да се взриви и…

— Знам, трябва да отида там веднага…

— Вече изпратих Йоран Стуне.

— Йоран Стуне? Работя тук от три години, не съм докарала нищо докрай, в тази област съм експерт. Йоран не знае нищо за това…

— Справи се добре в тунелите.

Сага преглъща, преди да отговори:

— И това беше мой случай, открих връзката между…

Вернер възразява сериозно:

— Но стана опасно и все още смятам, че постъпих правилно.

Лицето й пламва, тя свежда очи, овладява се и се опитва да говори спокойно.

— Ще се справя, всъщност за това съм обучена…

— Да, въпреки че вече прецених друго.

Подръпва носа си, въздиша, качва крака върху кошчето под бюрото.

— Знаеш, че не съм тук в резултат от някакъв план за равнопоставеност — бавно казва Сага. — Не съм тук по квота, бях най-добра в групата на всички тестове, бях най-добрата на стрелба със снайпер, разследвала съм двеста и десет различни…

— Просто се страхувам за теб — тихо отвръща той и среща яркосините й очи.

— Но аз не съм кукла, нито принцеса или фея.

— Но си толкова… толкова…

Вернер силно се изчервява и вдига безпомощно ръце:

— Окей, по дяволите, добре, ти ще водиш предварителното разследване, но и Йоран Стуне ще участва, за да те държи под око.

— Благодаря — усмихва се тя с облекчение.

— Но това не е игра, запомни го — предупреждава я той с басовия си глас. — Сестрата на Пенелопе Фернандес е мъртва, убита, самата тя е изчезнала…

— Забелязах повишената активност на лявоекстремистките групи — казва Сага. — Проверяваме дали Революционният фронт не стои зад кражбата на експлозиви на остров Ваксхолм.

— Най-важно, естествено, е да разберем дали съществува непосредствена заплаха — уточнява Вернер.

— Радикализирането точно сега е доста очебийно — продължава комисарката малко нетърпеливо. — Тъкмо говорих с Данте Ларшон от Военната служба по разузнаване и сигурност. Каза, че очакват саботаж през лятото.

— Нека се концентрираме върху Пенелопе Фернандес — усмихва се Вернер.

— Разбира се — бързо отвръща Сага. — Разбира се.

— Техническото разследване е в сътрудничество с Националната полиция, но, общо взето, тя не бива да се намесва.

Сага Бауер кимва и изчаква миг, преди да зададе въпроса си:

— Ще мога ли да завърша това разследване? Важно е за мен…

— Щом си се хванала на хорото — прекъсва я шефът. — Макар и да нямаме представа къде ще бъде краят, дори не знаем къде е началото.